Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 69 София, 30 март 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и десета година,  в състав :                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                            ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА                                                                            ДАНИЕЛА АТАНАСОВА     при секретаря.............................Аврора Караджова...................................... и в присъствието на прокурора .......Стефка Бумбалова............................, като изслуша докладваното от съдия Д.Атанасова  наказателно дело   № 689/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производството е образувано по жалба на адв. Р, защитник на подсъдимия М, срещу въззивно решение № 152 от 14.10.2009г. на Апелативен съд-Варна, постановено по внохд № 243/09г. В жалбата и допълнението към нея, се изтъкват всички касационни основания по чл.348 от НПК и се правят съответните искания в условията на алтернативност, а именно за оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане и намаляване размера на наложените наказания. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП, моли жалбата да бъде оставена без уважение. Изразява становище, че вторият въззивен състав на апелативната инстанция, е обсъдил всички доводи, предмет на въззивната жалба и е отговорил защо приема фактологията, установена от първата инстанция. Като неоснователен и незаконосъобразен е бил отхвърлен доводът, че първият съд не е изпълнил задължителните указания, дадени с отменителното въззивно решение. Твърди, че доказателственият анализ е подробен и в частност този на автотехническата експертиза. По отношение на наказанието, прокурорът го намира за справедливо определено, съобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Адвокат В. , защитник на подсъдимия, пледира за уважаване на касационната жалба, която поддържа. Позовава се на допуснати съществени процесуални нарушения, касателно установяването на основен по делото факт, свързан със скоростта на движение на управлявания от подзащитния му автомобил. Твърди, че приетата скорост почива на предположения, като вещите лица са работили със степени на вероятност. Счита, че материално-правните изводи, направени от решаващите съдилища са неиздържани, поради което прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно за намаляване размера на наложените на Й. наказания. Частните обвинители и граждански ищци- С. А. и В. А. , редовно призовани , не се явяват. Не се явява пред касационната инстанция и повереникът им адв. Д, който е депозирал писмено становище. В последното се оспорва касационната жалба, като се застъпва становище, че същата е неоснователна. Искането, което се прави е за потвърждаване на решението, постановено от Варненски апелативен съд. Подсъдимият М. Й. , редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 74 от 12.06.2009г., постановена по нохд № 1603/08г., ОС-Варна, е признал подсъдимия М. Д. Й. за виновен в това, че на 27.09.2007г. в гр. В., при управлението на МПС-л.а. “Форд Ескорд” с ДК № В* е нарушил правилата за движение- чл.20, ал.2 от ЗДП-“Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” и по непредпазливост е причинил смъртта на И. А. , поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”В” от НК и чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за нарушение на правилата за движение, визирани в чл.21 от ЗДП. На основание чл.66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК, подсъдимият Й е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда и вторият подсъдим- С. Б. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.”В” от НК, за което са му били наложени съответните наказания. Подсъдимите са били осъдени поотделно да заплатят на гражданските ищци В. А. и С. А. сумата от по 30 000лева, за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането да окончателното изплащане. С решение № 152 от 14.10.2009г., постановено по внохд №243/09г., Варненският апелативен съд, е изменил горепосочената присъда, в частта досежно, наложеното на подс. М. Й. наказание, като го е намалил от три години лишаване от свобода на две години лишаване от свобода, респективно е намалил изпитателния срок по чл.66 от НК от пет на четири години. В останалата част присъдата на ОС-Варна е била потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. В мотивите на атакуваната присъда, ВАС е изложил, възприетата от ОС-Варна фактическа обстановка, след което оценявайки доказателствата, е достигнал до същите правни изводи, приемайки, че подсъдимият Й е извършител на инкриминираното му престъпление по чл.343 от НК. Касационният съд няма правомощия да установява нови фактически положения, нито да изменя възприетите такива, както и да се произнася по обосноваността на акта. Единствено следва да провери процесуалната дейност на решаващите съдилища при анализа на доказателствената маса, като изследва въпроса дали не са допуснати нарушения на процесуалните правила, гарантиращи формалната и логическа правилност при формиране на вътрешното им убеждение. Във въззивният акт, съдът отговаряйки на релевираните пред него доводи е дал и своята оценка на доказателствената съвкупност, събрана от първата инстанция. Изложил е мотиви, за да даде вяра на едни от доказателствата и не на други. Направеният анализ е детайлно аргументиран, като въззивният съд е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната взаимна връзка. Безспорно акцентът е върху изслушаната и приета в хода на първоинстанционното съдебно следствие автотехническа експертиза, чрез назначаването на която е извършена проверка на събраните писмени и гласни доказателства. Във връзка с този способ за проверка на доказателства са и голямата част от възраженията, направени от касатора. В случая от значение е да се отбележи, че решаващите съдилища са дали вяра на двойната автотехническа експертиза и са приели, относимите към изясняване механизма на реализиране на ПТП параметри в най-благоприятния за подсъдимия вариант. При липсата на категорични данни за оставени спирачни следи, както е в настоящият казус, скоростта на движение се установява от комплексна оценка на всички останали фактори, опорните данни, за които са изводими от писмените и гласни доказателства, като експертите при изследванията могат да използван всички познати научни методи , включително компютърна симулация и краш тест. При такава хипотеза, скоростта никога не е абсолютна величина. Наличието на варианти в експертното заключение по даден въпрос и липсата на други доказателства, свързани с него, задължават съда да приеме най-благоприятния за подсъдимия вариант. Това се отнася не само за скоростта на движение, но и за останалите елементи от механизма на ПТП, подлежащи на доказване в наказателното производство. При решаването на тези въпроси, съдилища са били прецизни и не са допуснали нарушения на процесуалните правила. Във връзка с оценката на релевираните от защитата доводи, съдът не може да не отчете, че подсъдимият Й е бил признат за виновен в нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДП, а именно за това, че е бил длъжен да намали скоростта на движение и при необходимост да спре. Това нарушение на правилата за движение се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, който факт е от значение за ангажиране на наказателната отговорност на този подсъдим. Последната в настоящият казус е във връзка с реализирано ПТП при независимо извършителство с другия подсъдим по делото. Подсъдимият Й. се е движел по път с предимство, който факт не е спорен по делото, но от съществено значение е обстоятелството, че и при управление на автомобила „Форд Ескорт” с разрешената скорост от 50км/ч., каквито са и твърденията на самия подсъдим в обясненията му пред първата инстанция, той е могъл да спре преди мястото на удара , ако е реагирал своевременно за спиране. Нещо повече, той е могъл да намали скоростта и да пропусне автобуса, като по този начин до удар изобщо не би се стигнало. Действително водачът, който се движи на път с предимство не е длъжен да очаква навлизане на пътни превозни средства в неговото платно, но това не го освобождава от задължението да спазва правилата за движение. Движейки се по пътя с предимство, за да премине през регулираното кръстовище, той е бил длъжен да намали скоростта и да спре, за да избегне удара с автобуса, който е отнел предимството му и е представлявал опасност за движението от момента на пресичане на стоп-линията. Частично доводите на касатора биха обусловили необходимост от връщане на делото за ново разглеждане, ако нарушението на правилата за движение от страна на подсъдимия Й е във връзка с превишена скорост. Решаващите съдилища са оправдали подс. Й. по обвинението за нарушение на правилата за движение по чл.21 от ЗДП, което освен, че е правилно, води до безпредметност от изясняването на част от поставените с касационната жалба въпроси. Доводите за несправедливост на наложените на подс. Й. наказанията са основателни, независимо, че наказанието лишаване от свобода е било редуцирано от въззивната инстанция. Решаващите съдилища вярно са индивидуализирали, наличните смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, но размерът на наложените наказания-лишаване от свобода и лишаване от права, се явява несправедливо завишен. Значимите за определянето на наказанието обстоятелства, е необходимо да бъдат преценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност, а не в математическо съотношение. Също така, тяхната оценка, следва да бъде дадена в контекста на конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В настоящият случай не може да се игнорира и факта, че инициалните действия по реализиране на ПТП са свързани с нарушения на правилата за движение и от другия подсъдим, така, че наличното независимо съпричиняване на вредоносния резултат, следва да бъде ценено сред смекчаващите обстоятелства. Отчитайки горното, настоящата инстанция намира, че следва да бъде намален размерът на наложените наказания, както следва: по отношение на наказанието лишаване от свобода от две на една година, с изпитателен срок от три години, а за лишаването от права от три на две години. Така отмерена санкцията, се явява съответна за постигане целите на генералната и специална превенции. Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 152 от 14.10.2009г., постановено по внохд № 243/09г. по описа на Варненски апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложените на подсъдимия М. Д. Й. наказания- лишаване от свобода от две години на една година и лишаване от право да управлява МПС от три години на две години, както и изпитателния срок по чл.66 от НК от четири на три години. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: