Р Е Ш Е Н И Е № 345/2013 София, 06.03.2014 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 3868 по описа за 2013 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 1004 от 26.07.2013 год. е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв.Е.Й. – пълномощник на Р. Л. Х. против въззивно решение № 135 от 12.03.2013 год.на Плевенски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 83/2013 год.,с което е потвърдено решение № 1947/21.12.2012 год.по гр.д.№ 5004/2012 год. на Плевенски районен съд,с което са отхвърлени предявените от касатора против П. г.п. т. – П. обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос- трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди наведения довод за нарушение на чл.8,ал.1 КТ. Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси,съобрази следното: По материалноправния въпрос- трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност е формирана задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК обективирана в решение № 507 по гр.д.№ 978/09 год. на ІV г.о.,ВКС,решение № 173 по гр.д.№ 686/10 год. на ІV г.о.,ВКС,решение № 8 по гр.д.№ 598/09 год. ,ІІІ г.о.,ВКС,според която работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка.Съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, включително и забраната за злоупотреба с право – чл.8, ал.1 КТ. По процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди наведения довод за нарушение на чл.8,ал.1 КТ е формирана задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК обективирана в решение № 248 по гр.д.№ 254/09 год. на ІV г.о.,ВКС,според която при въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността – дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал.1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. По касационните основания В касационната жалбата са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост,като се акцентира на нарушение от страна на работодателя на чл.8, ал.1 КТ, което не е отчетено от въззивния съд с оглед доводите за оставането на работа на процесната длъжност на други лица.Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Ответната страна П. г.п. т. – П. ,чрез пълномощника си адв.Е.З. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва основателността на касационната жалба. С обжалваното решение,за да потвърди първоинстанционното решение,въззивната инстанция е приела,че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед № РД 15-459/16.07.2012 год. на директора на ответното учебно заведение, връчена й на 16.07.2012год. и издадена на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ. В мотивите на същата заповед било посочено, че ищцата не притежава необходимия вид и равнище на образование, а именно-висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност от професионално направление, съответстваща на учебния предмет с присъдена професионална квалификация „учител”, съгласно изисквания по длъжностна характеристика за длъжността „Ст.учител практическо обучение” в ответното учебно заведение. В заповедта е аргументирано извършеното нововъведение за изискваната степен на образование, вкл. по отношение промяната в длъжностната характеристика на ищцата. В случая измененията в изискването за образование не е водело до изменение на заеманата от ищцата по трудовия договор длъжност,поради което съдът е приел, че работодателят е имал право да промени изискванията за образование за заеманата от ищцата длъжност. Направен е извод,че липсват доказателства по делото за злоупотреба с право от страна на работодателя във връзка с процесното уволнение. В съответствие с дадения отговор по реда на чл.291,т.1 ГПК по материалноправния въпрос законосъобразни са изводите на въззивната инстанция,че с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност,а решението на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за определена длъжност е въпрос на целесъобразност и това правомощие не подлежи на съдебен контрол. Основателни са обаче оплакванията на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивният съд – непроизнасяне по наведени твърдения и доводи за нарушение на чл.8,ал.1 КТ. Съдът е длъжен да изследва налице ли е проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи,като срокът за него е предявяването на исковата молба.В настоящия случай въззивната инстанция е била длъжна да изложи мотиви по направения довод за нарушение на чл.8,ал.1 КТ,за да обоснове извод осъществен ли е фактическия състав на чл.328,т.6 КТ, тъй като подобен довод е въведен като основание на исковата молба. С оглед разпоредбата на чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено,а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане съгласно изложеното по-горе в мотивите.Едва след преценка налице ли е от страна на работодателя злоупотреба с предоставените му субективни материални права по чл.328,т.6 КТ при извършване на уволнението, следва и произнасяне по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №135/12.3.2013 г. по гр.д.№83/2013 г. по описа на Плевенския окръжен съд . ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: