Р Е Ш Е Н И Е № 505 София, 09 януари 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Павлина Панова при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – М. Михайлова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1848/2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Б., изготвена от защитниците му Г. М. от АК-Перник и В. Х. от САК, срещу въззивна нова присъда от 14.06.2012 година постановена по в н о х д № 1434/2012 година от Софийски градски съд. В жалбата не са посочени изрично конкретните касационни основания, но от съдържанието й могат да се изведат тези по чл. 348 ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, за допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила. В допълнение към жалбата са развити конкретни доводи, че новата осъдителна присъда е постановена на основата на предположения, поради липса на достатъчно доказателства в подкрепа на обвинителната теза на прокурора. Направено е искане за отмяна на новата присъда и оправдаване на подсъдимия Б. от третата инстанция, поради това, че поведението му на инкриминираната дата в обвинителния акт, не осъществява престъпен състав. Пред касационната инстанция подсъдимият жалбоподател не се явява, редовно призован. Представлява го само упълномощеният му защитник адвокат М., който поддържа жалбата и допълнението към нея, по изложените съображения. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивния акт в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С цитираната присъда е отменена изцяло присъдата на Софийски районен съд, 105 наказателен състав, постановена по н о х д № 2371/2010 година и вместо това подсъдимият И. К. Б. е признат за виновен в това, че на 22.10.2008 година, през нощта в с.Владая е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, което по своето съдържание се отличава с изключителна дързост-произвел изстрели с огнестрелно оръжие в обществено заведение – прест. по чл. 325 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Наложено му е наказание една година лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок. Осъден е да заплати разноските по делото. Жалбата срещу тази присъда е неоснователна. При проверката по делото се установи, че проверяваният съд, по реда на чл. 327 от НПК, служебно е допуснал и назначил съдебно-психиатрична експертиза със задача да се даде заключение за психическото състояние на свидетеля Н. Й., и по – конкретно бил ли е в състояние да възприема фактите, които са от значение за делото, както и относно точното им възпроизвеждането на инцидента, предмет на наказателното производство срещу подсъдимия Б.. Установи се, че въззивният съд е изпълнил задълженията си за пълна и цялостна проверка на присъдата на първата инстанция и след повторен анализ на събраните от първостепенния съд доказателства и на базата на това допуснато във въззивното производство, а именно заключението на вещото лица д-р Щ. за психическото състояние на свидетеля Н. Й. и в съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 от НПК, постановил обжалвания съдебен акт. Въззивните доводи на прокурора протестирал оправдаването на подсъдимия Б. са били за необоснованост на фактическите положения, прието от първата инстанция и допуснати от нея съществени нарушения на процесуалните правила при оценяване на доказателствения материал. Спорният въпрос между защитата на подсъдимия и прокурора, относно това св. Й. бил ли е в състояние да възприеме фактите от значение на делото са изяснени с категоричното експертно заключение, че от медицинска гледна точка няма основание да се допусне нарушение във възможността му да възприема правилно фактите, да ги запаметява и ако желае да ги възпроизведе точно. Напълно убедително въззивният съд мотивирал извода си, че към момента на произвеждане на изстрелите този свидетел е бил обърнат с лице към подсъдимия и възприел зрително неговите действия – стрелбата с пистолет в тавана на заведението. От другите гласни доказателства е установено, че заведението е било затворено, но въпреки това подсъдимият и компанията му са настоявали да влязат и да консумират алкохол. Всички въпроси от значение за установяване на авторството на деянието са обсъдени от въззивния съд логично и обективно. Изрично е отделено място в мотивите към новата присъда за анализа на показанията на св. Й. и техния синхрон с показанията на останалите свидетели, както и за анализа на показанията на св. В. Г., с които се опровергава тезата развита в показанията на св. Д., че на масата на подсъдимия имало и друго неустановено по делото лице. При проверката по анализа на доказателствата не се установи превратно възприемане показанията на свидетелите, дали информация за присъствието на подсъдимия в заведението и безпричинно произведените от него девет изстрела. Изяснено е, че именно св. Й. е информирал св. Г., че изстрелите са произведени с пистолет, а не от пиратки. Това е дало основание на последния, като роднина на собственика на заведението да проследи и установи пораженията от произведените изстрели по тавана на помещението. Следователно, решението на предходната инстанция с което е отхвърлена тезата на защитата за неустановеност и недоказаност на авторството относно произведените изстрели е направено след прецизен самостоен анализ на всички доказателства по делото. Поради това, че при проверката от настоящата инстанция не се установи отклонение от принципа за изграждане на вътрешното убеждение у решаващия съд, на базата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, няма правно основание за касационна отмяна на въззивната присъда. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна нова присъда от 14.06.2012 година постановена по в н о х д № 1434/2012 година от Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: