О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 271 Гр. София, 02.05.2018 год. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.дело № 2346/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. М. К. от [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 956 от 25.04.2017 г. по в.гр.д. № 5642/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав в частта, с която е потвърдено решение № 6098 от 18.07.2016 г. по гр.д.№ 5664/2015 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната му част за отхвърляне на предявения от касатора против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД иск за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП на 01.04.2013 г., за разликата над присъдените 25 000 лв. до претендираните 50 000 лв., на основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./. В жалбата се поддържат касационни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част; моли се за отмяната му с оглед уважаване на исковата претенция в пълния й размер, с присъждане на сторените по делото разноски. Допускане на касационно разглеждане на жалбата се претендира на всички основания, посочени в чл.280, ал.1 т.т.1-3 ГПК, в редакция преди изменението му /ДВ., бр.86/2017 г./, по изрично формулирани правни въпроси, свързани с приложението на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съобразявани при определяне на дължимото обезщетение при деликт, с оглед задължителните указания на ППВС 4/1968 г. и практиката на ВКС по чл.290 ГПК, съответно цитирана, както и относно релевантността на лимитите на застраховане в § 27 П. /отм./ при определяне размера на обезщетението. Представят се и решения на съдилищата по сходни казуси, без данни за влизането им в сила. Ответникът по касация ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, чрез процесуален пълномощник, представя писмен отговор със становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280 ал.1 ГПК, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. По спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение, съставът на въззивния съд от фактическа страна, с оглед заключението по назначената СМЕ, е приел, че пострадалата при ПТП на 01.04.2013 г. Ц. К. е получила счупване на външния глезен /фибуларния малеол/ на лявата подбедрица, участващ в изграждането на глезенната става. Приложена била гипсова имобилизация при закрито наместване на фрактурата под рентгенов контрол, както и медикаментозна терапия. Обичайното възстановяване в такива случаи е в рамките на 45-60 дни. Към момента на прегледа, извършен от вещото лице, е констатирано, че функцията на крайника не е възстановена – има остатъчно ограничение в движението в областта на глезенната става, което води до трайна промяна в походката на пострадалата. Обсъдени са от съда и събраните гласни доказателства, според които пострадалата е носела гипс в рамките на 40 дни, след това е провела рехабилитация за близо 6 месеца, през които е ползвала патерици и е била обгрижвана от близките си. Понастоящем глезенът все още продължава да я боли, пострадалата накуцва и провлачва крака си, движи се с придружител, страхува се да пресича пътното платно, а и здравословното й състояние се е влошило в резултат на стреса след инцидента /повишено кръвно, инсулт/. При определяне на конкретното обезщетение за така претърпените от Ц. К. неимуществени вреди съдът се е позовал на указанията на ППВС № 4/68 г., като е отчел следните обстоятелства – че пострадалата е била на 67 години към момента на произшествието; търпяла е болки в продължение на около 60 дни, към настоящия момент продължава да е налице ограничение в движението на крака и затруднение при ходене. Преценена е тежестта на травмата, периодът на лечение, нуждата от чужда помощ, липсата на пълно възстановяване. Съдът не е приел, че в резултат на произшествието е налице влошаване на здравословното състояние на пострадалата, т.к. заключението на вещото лице не установява подобна причинна връзка. По тези причини е сметнал, че обезщетението, дължимо от Фонда, следва да възлиза на 25 000 лв., съответно искът за разликата над този размер е преценен като неоснователен. Настоящият съдебен състав намира, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване, при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса относно приложението на чл.52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съобразявани при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при деликт, обобщен и преформулиран, съобразно правомощията на ВКС по т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът е освободен от предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на жалбата му. С оглед гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 956 от 25.04.2017 г. по в.гр.д. № 5642/2016 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VІІІ състав в частта, с която е потвърдено решение № 6098 от 18.07.2016 г. по гр.д.№ 5664/2015 г. по описа на Софийски градски съд в обжалваната му част за отхвърляне на иска с правно основание чл.288 ал.1 т.1 КЗ /отм./ за разликата над присъдените 25 000 лв. до претендираните 50 000 лв. Делото да се докладва на Председателя на второ отделение при ТК на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание за .................................... Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: