Р Е Ш Е Н И Е
№ 173
гр.София, 15 юни 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети
март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
със секретар Аврора
Караджова
при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 753/2009 година
Върховният касационен съд е третата инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия В срещу потвърждаването от апелативния съд в Пловдив на осъдителната присъда, издадена от окръжния съд в същия град.
Присъдата - № 99 от 7 юли 2009 год. по нохд № 1942/2008 год., е за това, че на 28 юни 2008 год. при управляване на лек автомобил са нарушени правила за движение и е причинена по непредпазливост смъртта на С. А. Т. – престъпление по чл.343, ал.3, б.”б”, във връзка с ал.1, б.”в” НК (още защото подсъдимият е бил в пияно състояние), за което е наложено наказание 3 години лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от 4 години и 6 месеца. Присъдата има и гражданска част, в която са уважени частично исковете на наследниците на починалия Т. за причинените им неимуществени щети, на съпругата – до размер на 40 000 лева, на двете малолетни деца – на по 50 000 лева, на майката – на 30 000 лева.
Второинстанционно(въззивно) решение - № 183 от 19 октомври 2009 год. по внохд № 327/2009 год., е постановено по жалби от всички страни, но са уважени частично само подадените от името на гражданските ищци, като исковете им са уважени допълнително, с по 35 000 лева – на съпругата и на децата, с 20 000 лева – на майката.
В касационната жалба се съдържа позоваване на всички основания за отменяне или изменяне на решението, както и доводи, за които се смята, че ги подкрепят; поискано е алтернативно или смекчаване на наказателната и гражданската отговорности, или ново разглеждане на делото в апелативния съд.
Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а останалите страни, участвали в него, поддържат отхвърлянето й.
ВКС намери, че трябва да остави в сила въззивното решение.
Липсват основанията за неговото отменяне или изменяне в наказателната му част.
Нарушението на закона по смисъла на т.1 на чл.348, ал.1 НПК не е всъщност аргументирано изобщо – използваните аргументи засягат на практика доказаността на обвинението, а такова оспорване засяга поначало процесуалната законосъобразност по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК в работата на съда.
Липсват обаче и съществени нарушения на процесуалните правила, предмет на последната разпоредба.
Механизмът на произшествието е изяснен напълно - предприетото изпреварване на колона от автомобили е наложило значително надхвърляне на допустимата скорост (достигнала е поне 136 км/ч), а с оглед на нея и най-малкото невнимание у водача на изпреварващия автомобил е могло да се окаже фатално за успеха на маневрата (в случая – в последната й фаза, когато автомобилът се е върнал в напуснатата лента), още повече – с концентрация на алкохол в кръвта над 2 на хиляда.
Пътната обстановка е до голяма степен експертно доказана, но убедителни са и свидетелските показания, които вещите лица ползват. На този фон въпросите, поставени в жалбата или в нейно допълнение и подкрепа, изглеждат самоцелно защитни. Какво точно се е случило в момента на изпреварването, два или три са били изпреварваните автомобили, в причинна връзка със станалото ли е превишената скорост и защо тя се е превърнала в „критична”, и други подобни на тези въпроси към автомобилните специалисти, или въпросът към съдебния лекар, определен от нея като несериозен, за значението за инцидента на залитането в купето на пострадалия пътник – при това със сложен колан, са все въпроси повече затвърждаващи, отколкото разколебаващи решаващите изводи на съда.
И ако от тази гледна точка оспорването на процесуалната правилност на водене на делото се явява неубедително, неубедителността му проличава по-силно след възражението, че едно от вещите лица-инженери, (участвал в тричленната експертиза, е по-възрастен с 4 години (на 69 години) от предвиденото в специалната наредба (65 години).
За съжаление в защитното поведение на подсъдимия могат да се предположат и некоректни позиции, доколкото редуването им е обусловено и от разобличаване на предходната – пример за това е отношението към състоянието на предното ляво колело на „Ланча”-та или установяването със свидетели на здравословен проблем на пострадалия, предизвикал фаталното пътуване.
Явната несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НК също липсва.
Минималното по закон ефективно лишаване от свобода и надвишаващото го по размер лишаване от правоуправление е проява и според ВКС на възможното снизхождение към подсъдимия, към смекчаващите неговата отговорност обстоятелства. Нещата, разбира се, изглеждат много по-различно за неговите близки и най-вече за неговата майка, но това само по себе си няма как да бъде отчетено повече.
Обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила и в гражданската му част.
Размерът на обезщетенията е поставен под съмнение като функция преди всичко от основателността на някои от възраженията срещу наказателната отговорност. Тяхното отхвърляне – че е действано при условия, подобни на такива при крайна необходимост (чл.13 НК), че пострадалият сам е приел да бъде превозен от употребил алкохол водач и др.под., води до отхвърляне на недоволството и от тежестта на гражданската отговорност, но тя няма как да бъде смекчена допълнително и въз основа на такива възражения като например затрудненото материално положение на подсъдимия, което ще направи невъзможно да се изплати присъденото.
Ръководен от изложеното и съобразно още с чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 183 от 19 октомври 2009 год. по внохд № 327/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: