2 Р Е Ш Е Н И Е № 60 гр. София, 29.04.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4280 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 158/04.04.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 147/2014 г. на Русенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 2158/18.12.2013 г. по гр. дело № 1199/2013 г. на Русенския районен съд и е уважен предявен от Ю. Н. К. срещу жалбоподателя иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като касаторът е осъден да изпълни по отношение на ищцата договорно задължение за доставка на електрическа енергия към имота й, находящ се в [населено място], обл. Р., представляващ дворно място от 1 238 кв.м., за което е отреден УПИ..... по плана на селото, заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда с площ 40 кв.м. В касационната жалба се излагат оплаквания, както за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по непредявен иск, така и за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, т.е. – навеждат се касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. Ответницата по касационната жалба – ищцата Ю. Н. К. в отговора на жалбата и в писмена защита излага становище и съображения за неоснователност на жалбата. С определение № 1294/20.11.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по материалноправния въпрос – разпределителното предприятие или снабдителното предприятие е носител (субект) на задължението към потребителя „да възстанови партидата му” и да доставя електроенергия до неговия обект (имот). За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че по силата на продажбена сделка ищцата е придобила собствеността върху процесния УПИ .., заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда, който имот е бил електроснабден към датата на сделката – 24.09.2007 г.; че продавачът Р. М. А. е собственик и на съседния УПИ ..., застроен със стопанска сграда; че същият е бил абонат на ответното дружество от 17.09.2007 г. – преди продажбата на процесния имот, и след нея – до 12.04.2012 г., от която дата, въз основа нотариалния акт за продажбата, ищцата е била регистрирана като клиент на ответника с абонатния номер на продавача, но с различен клиентски номер; че след проверка по молба на сина на продавача, от 16.05.2012 г. електроснабдяването на процесния имот на ищцата е било прекъснато и партидата е била прехвърлена на негово име. При така приетите за установени обстоятелства по делото, окръжният съд е намерил, че за периода 12.04.2012 г. – 15.05.2012 г. ищцата е била „ползвател на мрежата” по смисъла на чл. 7 от общите условия (ОУ) на ответника, като с преминаването на собствеността върху процесния имот тя е заменила продавача-абонат в правоотношението с ответното преносно дружество и е встъпила в неговите права като абонат. С оглед на това, въззивният съд е извел и решаващите си изводи, че в нарушение на договорните си задължения ответникът от 16.05.2012 г. е преустановил доставянето на електрическа енергия за имота на ищцата и тя е била заличена като титуляр на партидата и клиент на дружеството, въпреки че именно закупеният от нея жилищен имот е бил присъединен към мрежата на ответника, респ. – че предявеният иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и ответното дружество следва да бъде осъдено да изпълни договорното си задължение за доставка на електроенергия за имота на ищцата. Макар окръжният съд да не е обсъдил изрично възраженията на касатора-ответник [фирма] (направени с отговора на исковата молба, поддържани и доразвити с отговора на въззивната жалба; а и в настоящото производство – в касационната жалба), че същото няма законови правомощия да изпълнява договори за доставка на електроенергия, тъй като е електроразпределително дружество и не осъществява дейности по снабдяване и продажба на електрическа енергия и до него не се подават заявления за това, които дейности са в сферата на лицензията на дружеството-снабдител [фирма], въззивният съд по същество е дал разрешение на поставения в касационното производство материалноправен въпрос, като е приел, че договорно правоотношение за доставка на електроенергия е налице именно между ищцата и ответното електроразпределително дружество [фирма] (сега касатор). По поставения по делото материалноправен въпрос настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС намира следното: Съгласно § 17, изр. 1 от ПЗР на ЗЕ, дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 г., но не по-късно от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. В следващите текстове от същия § 17 е регламентирано преобразуването на съответните заварени електроразпределителни дружества (енергийни предприятия) и издаването на съответните лицензии за извършване на дейността по снабдяване с електрическа енергия и за разпределение на електрическа енергия на съответните територии от страната. Законодателното разграничение между дейностите по пренос, по разпределение и по снабдяване с електрическа енергия, съответно – и по тяхното лицензиране (тъй като за извършването им законът установява разрешителен режим) е проведено и в разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от ЗЕ, като съгласно чл. 44, ал. 3, на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е дейността по снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители (чл. 43, ал. 4 от ЗЕ). Съгласно чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ, енергийното предприятие – краен снабдител (т. 28а, б. „а” от ДР на ЗЕ) осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти (т. 27г от ДР на ЗЕ), които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия; като съгласно разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие – краен снабдител. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ, енергийното предприятие – оператор на електропреносната мрежа (т. 34а, б. „а” от ДР на ЗЕ), съответно енергийното предприятие – оператор на електроразпределителна мрежа (т. 34б, б. „а” от ДР на ЗЕ), е длъжно да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който отговаря на следните условия: 1) има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; 2) е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа; и 3) е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа, по нормативно определена цена за присъединяване. Условията и редът за присъединяване към електропреносната и електроразпределителна мрежа и за сключване на договорите за това са подробно регламентирани в нарочна наредба на ДКЕВР (чл. 117, ал. 3 от ЗЕ), а именно – Нар. № 6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ (отм., действала до 04.04.2014 г.), респ. – Нар. № 6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ (в сила от 04.04.2014 г.). В заключение – при горния анализ на нормативната уредба, в отговор на поставения по делото материалноправен въпрос следва да бъде дадено следното разрешение: Носител (субект) на облигационното (договорното) задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване с (за доставяне, продажба на) електрическа енергия на (до) обект (имот) на потребител – краен клиент по смисъла на т. 27г от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие – краен снабдител по смисъла на т. 28а, б. „а” от ДР на ЗЕ. Това задължение може да възникне, само ако обектът (имотът) е вече присъединен към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение в съответната територия. Носител (субект) на облигационното (договорното) задължение по чл. 117, ал. 1 от ЗЕ за присъединаване на обекта (имота) към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение може да бъде само енергийно предприятие – оператор на електропреносната мрежа по смисъла на т. 34а, б. „а” от ДР на ЗЕ или оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на т. 34б, б. „а” от ДР на ЗЕ. Това задължение може да възникне, само ако са налице условията по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ, респ. – при условията и по реда на Нар. № 6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ (отм., действала до 04.04.2014 г.), респ. – Нар. № 6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ (в сила от 04.04.2014 г.). С оглед така даденото разрешение на изведения по делото материалноправен въпрос, основателно е основното оплакване в касационната жалба, че неправилно – в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че енергийното предприятие – жалбоподател [фирма], на което е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, има договорно задължение към ищцата за доставка на електрическа енергия до процесния й по делото имот. От друга страна, основателно е и оплакването на жалбоподателя за процесуална недопустимост на обжалваното въззивно решение, но не поради това, че е постановено по непредявен иск (както се поддържа в касационната жалба), а поради това, че е постановено по нередовна искова молба. В исковата молба (наименована „тъжба”) с вх. № 8869/15.02.2013 г., както и в молба-уточнение с вх. № 10967/28.02.2013 г., подадени лично от ищцата, последната е посочила като ответник по делото жалбоподателя [фирма], но също така и „Енерго про Варна”. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за обстоятелствата, които са приети за установени в обжалваното въззивно решение, цитирано по-горе. В исковата молба първоначално е формулиран петитум: „Моля да ни призовете на дело и разпоредите на „Е.. – [населено място]” да ми възстановят партидата за ток, която е отнета неправомерно”. В първото по делото заседание, проведено на 02.10.2013 г., ищцата е била представлявана пред първоинстанционния съд от назначения й по реда на чл. 95 от ГПК процесуален представител адв. Р. Х.. Последната е заявила пред съда от името на ищцата, че поддържа изложеното в исковата молба, като прави уточнение на петитума й, а именно: „да бъде осъден ответника да изпълни договорното си задължение за доставка на електрическа енергия на закупения от клиентката ми (ищцата) имот (процесният такъв)”. В тази връзка адв. Х. е изложила и съображения, че страните са в договорни отношения по силата на това, че ищцата е закупила електрифициран имот и за него има открита партида за доставка на електрическа енергия, както и че не са налице изисквания за извършване на някакви допълнителни действия от страна на ищцата за откриване на нова партида и доставка на електрическа енергия за имота. Предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, така подадената искова молба, и въпреки направените уточнения на същата, е нередовна, тъй като са налице противоречия относно посочването на ответника по делото, относно петитума на иска и относно обстоятелствата на които той се основава. Остава неясно дали ищцата предявява иск срещу жалбоподателя [фирма] за изпълнение на негово договорно задължение по чл. 117, ал. 1 от ЗЕ за присъединаване на процесния обект (закупения от ищцата имот) към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, при твърдения, че са налице всички условия по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ – при условията и по реда на Нар. № 6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ (отм., но действала до 04.04.2014 г., т.е. – и към датата на подаването на исковата молба), респ. – на Нар. № 6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ (в сила от 04.04.2014 г., действаща понастоящем); или ищцата предявява иск срещу [фирма] (което не е взело участие като страна по делото) за изпълнение на негово договорно задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване с (за доставяне, продажба на) електрическа енергия на (до) процесния обект (закупения от ищцата имот), при твърдения, че последният е вече присъединен към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение. Като постановени по нередовна искова молба, чиито нередовности не са отстранени нито в първоинстанциинното, нито във въззивното производство, първоинстанционното решение по делото, както и обжалваното въззивно решение са процесуално недопустими, поради което последното следва да бъде обезсилено и делото – върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг негов състав (районен съдия), който да изиска отстраняване от страна на ищцата на посочените нередовности на исковата й молба и да извърши всички надлежни процесуални действия, които дължи след връчване на препис от вече редовната искова молба – на надлежния ответник по делото (в този смисъл са и задължителните указания и разясненията, дадени с т. 5 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 112/10.04.2013 г. по гр. дело № 717/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 269/04.06.2012 г. по гр. дело № 187/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 276/04.06.2012 г. по гр. дело № 1380/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). В случая, след връщането на делото първоинстанционният съд следва да даде конкретни указания на ищцата (чрез назначения й по делото процесуален представител) – да уточни кой от двата посочени по-горе иска и срещу кое дружество – като ответник, предявява по делото; или предявява и двата иска – при условията на евентуално съединяване, като в този случай следва да уточни и кой е главният и кой – евентуалният иск (съответно – ответник). Отговорността за разноските, направени от страните в производството по делото, включително пред настоящата касационна инстанция, следва да бъде разпределена от съда при новото разглеждане на делото – съобразно неговия изход, съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 158/04.04.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 147/2014 г. на Русенския окръжен съд; ВРЪЩА делото на Русенския районен съд за ново разглеждане и постановяване на процесуално допустим съдебен акт от друг негов състав (районен съдия), съобразно указанията, изложени в мотивите към настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.