5 Р Е Ш Е Н И Е № 172 [населено място] ,03.12.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в открито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при участието на секретаря Л. З. , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1152 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. А. против постановеното на 21.07.2011 год. решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение - 7 състав по гр.д.№ 1314 / 2011 год., в частта в която е отменено решение на Софийски градски съд, ГК, І отд. – 1 състав по гр.д.№ 2261 / 2010 год., в частта му , с която е уважен предявеният от касатора против [фирма] иск по чл.226 ал.1 от КЗ за обезщетение над 20 000 и до присъдените 30 000 лева , като е отхвърлен иска в тази му част , както и в частта от въззивното решение , в която е потвърдено първоинстанционното решение, за отхвърляне иска по чл.226 ал.1 от КЗ , за присъждане на обезщетение над сумата от 30 000 лв. и за разликата до претендираните 80 000 лева . К. навежда основания за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД и със задължителна съдебна практика - ППВС № 4 / 1968 год. , при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради несъобразени от съда настъпили усложнения в увреждането до момента на предявяването на иска , както и не са обезщетени все още ненастъпили , но сигурни в настъпването си , последици за здравословното му състояние , в причинна връзка с увреждането . С определение № 342 / 07.05.2012 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд ,в частта му - предмет на касационната жалба , на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК . Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат правен въпрос ,свързан с критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия неимуществени вреди , е в противоречие със задължителните указания в ППВС № 4 / 1968 год. , независимо от формалното му съобразяване при мотивиране на съдебния акт . Ответната страна - [фирма] - не е взела становище по касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение, в съответствие с наведените в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение , съобразно чл. 281 т.3 от ГПК и въз основа данните по делото , намира следното : Касационната жалба е частично основателна . За да постанови въззивното решение , съдът е приел за доказано настъпването за ищеца на неимуществени вреди , в причинна връзка с ПТП от 25.07.2008 год. , предизвикано по вина на водача на застрахован при ответника , по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , лек автомобил - „Мерцедес 230 Е „ , ДК [рег.номер на МПС] , които увреждания се изразяват в счупване на лява ацетабуларна ямка на таза , довело до трайно затруднение в движенията за срок от 6 месеца , при завишен интензитет на болките и страданията през първите 2 месеца и счупване на четвърто ребро в дясно , съставляващо временно разстройство на здравето , неопасно за живота, напълно преодоляно, без негативни остатъчни последици. За да определи справедливо обезщетение в размер на 20 000 лв. / при определени от първоинстанционния съд 30 000 лева / , въззивният съд е отчел възрастта на пострадалия / 37 години / , вида и степента на уврежданията , общата продължителност и съдържание на лечението и възстановяването , отчитайки че в периода на наложен покой и ненатоварване ищецът е бил съществено ограничен в задоволяване на ежедневните си нужди и в извършването на каквато и да е дейност. Изрично е възприел , като фактор при определяне на обезщетението , установената от заключението на съдебно-медицинската експертиза „ коксартроза „ / зашипявания по ръба на увредената ацетабуларна ямка /, развила се като последица от увреждането и довела до скъсяване на крака и накуцваща походка, съобразявайки и факта , че последната му създава известни затруднения в придвижването . Счел е , че не подлежат на обезщетяване , поради факта ,че не са сигурна понастоящем , като усложнение на увреждането последица , болките и страданията , които ищецът ще претърпи от подмяна на тазобедрената става с ендопротеза , за каквато възможност вещото лице Б. Б. - в заключението си и при разпит в с.з. от 28.09.2010 год. сочи . Изрично е посочено, че се касае за възможна , но не и сигурна подмяна с изкуствена става, неналагаща се към настоящия етап на състояние на тазобедрената става , поради което и въззивният съд е приел, че обезщетяването й би подлежало на удовлетворяване при условията на ексцес и ако би се наложила такава подмяна . Без да изключи фактор при определянето на обезщетението, съобразен от първоинстанционния съд, въззивният съд е намалил обезщетението до размер на 20 000 лева, при претендирани 80 000 лева . Настоящият състав на второ търговско отделение намира, че за разликата между присъдените 20 000 лева и до размера на сумата от 40 000 лева въззивното решение като неправилно следва да бъде отменено и разликата присъдена, предвид следните съображения : При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение , Софийски апелативен съд не е съобразил в достатъчна степен задължителните указания , съдържащи се в т.ІІ на ППВС № 4 / 1968 год. , според които понятието „ справедливост „ не е абстрактно въведено от законодателя, а обусловено от конкретни , обективно съществуващи обстоятелства , които въззивният съд е длъжен не само да посочи , но и да оцени в съвкупност проявленията им спрямо увредения . Така в конкретния случай , безспорно настъпилото в причинна връзка с деликта увреждане на ацетабуларната ямка на тазобедрената става , довело до скъсяване на крайника и накуцваща походка , е преценено в аспект на известни затруднения в придвижването на лицето , т.е. единствено , при това недостатъчно , по отношение търпимите неудобства и ограничения в социално – битов план . Не са отчетени , при това не само като вече претърпени , но и като бъдещи , сигурни , с оглед липсата на доказани предпоставки за възстановяване дължината на крайника, вкл. и след евентуална смяна на тазобедрената става с ендопротеза , търпимите от ищеца негативни емоционални изживявания в резултат на придобития , видим в ежедневното общуване и ограничаващ пълноценния начин на живот / напр. спортуване, възможност за полагане на всякакъв вид физически труд / недостатък съобразявайки и възрастта му , наред с претърпените и търпими за в бъдеще физически болки и страдания от същия. Доколкото подмяната на тазобедрената става с изкуствена не се поддържа от заключението на вещото лице като необходимост , с оглед настоящото й състояние , т.е. се визира като възможна, но не и сигурна последица на увреждането , правилен е извода за несъобразяване болките и страданията от евентуалната бъдеща интервенция , като критерий при определяне на обезщетението , в съответствие с т.10 т.2 на ППВС № 4 / 1975 год. по някои въпроси на непозволеното увреждане . Влошаването на здравословното състояние до степен , налагаща подмяна с изкуствена става, е все още непредвидимо при ищеца , с оглед младата му възраст , поради което не би могло да се съобрази и обезщети с първоначалното обезщетение . С оглед гореизложеното , следва да бъде отменено постановеното на 21.07.2011 год. решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение - 7 състав по гр.д.№ 1314 / 2011 год., в частта в която със същото е отменено решение на Софийски градски съд, ГК, І отд. , 1 състав по гр.д. № 2261 / 2010 год. , за осъждане [фирма] , на основание чл.226 ал.1 от КЗ , да заплати на А. М. А. обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 20 000 лева и за отхвърляне на иска за 10 000 лева / разлика между присъдените от първоинстанционния съд 30 000 лева и приетия за доказан от въззивния съд размер от 20 000 лева / , както и в частта в която с решението на Софийски апелативен съд е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне иска на А. М. А. против [фирма], за разликата до размера от 40 000 лева, както и в частта , в която е отменено първоинстанционното решение за дължима от [фирма] държавна такса от 400 лева , като бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 20 000 лева . К. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата , като материално затруднено лице . Същият е представляван от адвокат Г. , с представено по делото пълномощно , в което изрично е вписано договаряне при условията на горната разпоредба . С оглед данните в декларацията за материално и гражданско състояние на А. А., обосновали и освобождаването му от държавна такса по чл.83 ал.2 от ГПК, искането следва да бъде уважено , в размер съобразно уважената част от претенцията му в настоящата инстанция или за сума от 850 лева , на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Водим от горното, на основание чл. 294 ал.1 предл. първо ГПК , Върховен касационен съд, второ търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ постановеното на 21.07.2011 год. решение на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение - 7 състав по гр.д.№ 1314 / 2011 год., в частта в която със същото е отхвърлен предявеният от А. М. А. против [фирма] иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ над сумата от 20 000 лева и до сумата от 40 000 лева , както и в частта , в която е отменено първоинстанционното решение за дължима от [фирма] държавна такса от 400 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.226 ал.1 от КЗ да заплати на А. М. А. допълнително обезщетение за неимуществени вреди , в причинна връзка с ПТП от 25.07.2008 год. , по вина на водача на застрахован по „ Гражданска отговорност „ при ответника лек автомобил с ДК [рег.номер на МПС] , в размер на 20 000 / двадесет хиляди / лева, ведно със законната лихва върху същото, считано от 25.07.2008 год. до окончателното му изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение - 7 състав по гр.д.№ 1314 / 2011 год. в останалата му част, в която е потвърдено решение на Софийски градски съд , ГК, І отд. – 13 състав по гр.д.№ 2261 / 2010 год. , за отхвърляне предявения от А. М. А. против [фирма] иск , с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ, за разликата между присъдените 40 000 лева и до претендираните 80 000 лева . ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 400 / четиристотин / лева , на основание чл. 78 ал.6 вр. с чл.71 ГПК, както и да заплати на А. М. А. понесени за настоящата инстанция разноски - адвокатско възнаграждение , на основание чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 850 / осемстотин и петдесет / лева . Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :