Р Е Ш Е Н И Е № 280 гр. София, 07.06.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети май.. две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 785 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. Б. А., чрез защитника му адв. Д. Н., срещу решение № 9/ 09.02.2012 г. по внохд № 625/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. Отправят се оплаквания по трите касационни основания на чл.348 ал.1 от НПК и се иска подсъдимият да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание, защитата на подсъдимия поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че съдът не е допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон, доводите на недоволната страна касаят обосноваността на съдебния акт, а наложеното наказание не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението, намери за установено следното: С присъда № 213/ 17.11.2011 г. по нохд № 318/2011 г. Хасковският окръжен съд признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 24.03.2010 г., при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Н. С., държал с цел разпространение 14.72 гр. марихуана на стойност 88.32 лв. и на основание чл.354а ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.29 ал.1 б.А и Б и чл.54 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 25 хиляди лева. С атакуваното решение, Пловдивският апелативен съд потвърдил присъдата. Жалбата на подсъдимия е частично основателна. Основното оплакване е свързано с начина, по който съдът е формирал фактическите си изводи. Защитата счита, че не са взети мерки за разкриване на обективната истина, като съдът е установил решаващи фактически положения, позовавайки се на показанията на свидетелите Г., С. и А., дадени пред съдия на досъдебното производство, които те не поддържат в съдебното следствие, като е пренебрегнал и показанията на св. Н. С. и обясненията на подсъдимия. Отправя се несъгласие с извода за авторството на подсъдимия, който почивал на недопустими предположения. Върховният касационен съд намира, че Пловдивският апелативен съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, осъществявайки задълженията си по проверката и оценката на събраните доказателства. Всички доказателствени източници са подложени на внимателен анализ, като съдът е посочил кои от тях кредитира и защо не се доверява на останалите. В решението си съдът подробно е мотивирал, че приема за достоверен източник на информация относно съставомерните факти показанията на тримата свидетели Г., С. и А., депозирани на досъдебното производство, не само защото са дадени пред съдия, но и защото съобщеното от тях се подкрепя косвено от показанията на свидетелите Х., Б. и М. и от протокола за претърсване и изземване. Съдът е анализирал обясненията на подсъдимия и показанията на св. С., като изрично е аргументирал защо не им дава вяра. Изследвано е твърдението на подсъдимия, че няма отношение към намерената марихуана, тъй като от два месеца не живее със св. С. и не е посещавал жилището, но съдът е счел версията му за опровергана от показанията на св. М. и косвено от приложените по делото протоколи по чл.55 от ЗМВР от месеците февруари и март 2010 г., които сочат на обратното- че живее в апартамента на свидетелката и два пъти е предупреждаван от полицията да не се саморазправя с нея и със съседа си. Затова настоящият касационен състав намира, че фактическите изводи на контролираната инстанция са формирани при спазване на процесуалните изисквания за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, след обсъждане на наличните противоречия в доказателствените източници и посочване кои от тях и защо са кредитирани. Обсъдени са възраженията на подсъдимия за необоснованост на присъдата, като съдът подробно е мотивирал защо ги отхвърля като неоснователни. Авторството на подсъдимия е установено по несъмнен и категоричен начин, а не почива на предположения. Не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на съдебния акт. Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на материалния закон. Виждането на защитата, че деянието е несъставомерно от обективна страна, тъй като подсъдимият не е осъществил формата на изпълнителното деяние „държи” наркотични вещества е неоснователно. На същото по съдържание възражение, в решението е даден подробен и законосъобразен отговор. Като форма на изпълнителното деяние, държането на наркотични вещества се свежда до осъществяване на фактическа власт върху тях от страна на дееца / в правния смисъл на понятието/, а не до обикновеното им държане във физическия смисъл на думата. Обстоятелството, че на инкриминираната дата подсъдимият е бил на работа, а не в дома си не прави деянието несъставомерно. Наркотичното вещество е намерено в дома на двамата извършители, те са имали възможност да се разпореждат необезпокоявано с него и поради това заедно са упражнявали фактическа власт, съотв. „държането” на марихуаната. Доводите в жалбата само привидно обосновават тезата на защитата, защото не противоречат, а по същество подкрепят изложените от съда съображения за правната характеристика на „държането”, като форма на изпълнителното деяние на престъплението по чл.354а от НК. Върховният касационен съд се съгласява с възражението за явна несправедливост на наказанието. Същото е завишено по размер и не съответства на тежестта на престъплението, изводима от вида, количеството и стойността на инкриминираното вещество. Касае се за неголямо количество марихуана, която поначало има по-слаб вреден ефект върху човешкото здраве в сравнение с други наркотици /хероин, кокаин, или синтетичната дрога/, включени в Приложение 1 на чл.3 ал.2 от ЗКНВП. Затова настоящата инстанция намери, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде намалено на пет години, а глобата- на 20 хиляди лева. В този размер то в пълна степен съответства на обществената опасност на деянието и на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Като взе предвид горните съображения и на основание чл.354 ал.1 т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 9/ 09.02.2012 г. по внохд № 625/ 2011 г. на Пловдивския апелативен съд, като НАМАЛЯВА наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия М. Б. А., от седем на ПЕТ ГОДИНИ и наказанието глоба от 25 хиляди на 20 хиляди лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: