1 Р Е Ш Е Н И Е № 112 гр. София, 15.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2936 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 216 от 14.04.2014г. по т. дело № 2936/2013г. на ВКС, ТК, Второ отделение по повод касационната жалба на ищеца [фирма], [населено място] е допуснато касационно обжалване на решение № 121 от 10.04.2013г. по в. гр. дело № 201/2013г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1173 от 26.11.2012г. по гр. дело № 2605/2012г. на Районен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 213 КЗ за разликата над 6 128,16 лв. до 23 559,54 лв. – регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка № 16400062140000001 за претърпени финансови загуби от [фирма], [населено място] от неизпълнение на договор за лизинг № 01218 от 11.05.2007г. на лек автомобил „Фолксваген К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , за което е издадена заповед за изпълнение № 964 от 30.03.2012г. по ч. гр. дело № 1467/2012г. на Великотърновски районен съд, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 035,84 лв. – разноски по делото. Касаторът [фирма], [населено място] прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е приел, че вредата са само лизинговите вноски до прекратяване на договора за лизинг, а не всички оставащи лизингови вноски. Според касатора лизингодателят не е получил очакваните лизингови вноски, поради което е претърпял финансовата вреда, срещу която се е застраховал при ищеца. Касаторът релевира доводи, че решаващият съдебен състав не е взел предвид, че договорът е за финансов лизинг, т. е. че автомобилът е закупен от трето лице по искане, по поръчка на лизингополучателя, и че представлява своеобразен „договор за овеществен кредит“, при който кредитът се предоставя под формата на вещ, а кредитополучателят се задължава да върне кредита чрез заплащане на месечни лизингови вноски, всяка от които включва главница, възнаградителна лихва и ДДС. Излага съображения, че загубата се изразява в цялата остатъчна стойност на автомобила и в лизинговата цена – главница и ДДС, без възнаградителната лихва. Касаторът се позовава и на изложените във въззивната жалба аргументи. Моли решението в отхвърлителната част да бъде отменено, предявеният иск да бъде уважен до пълния размер и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Поради недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част, същото е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма], че дължи на [фирма], [населено място] сумата 6 128,16 лв., представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка № 16400062140000001 за претърпени финансови загуби от [фирма], [населено място] от неизпълнение на договор за лизинг № 01218 от 11.05.2007г. на лек автомобил „Фолксваген К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , заедно със законната лихва, считано от 21.03.2012г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение № 964 от 30.03.2012г. по ч. гр. дело № 1467/2012г. на Великотърновски районен съд, и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 336,56 лв. – разноски по делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: С горепосоченото определение № 216 от 14.04.2014г. по т. дело № 2936/2013г. на ВКС, ТК, Второ отделение касационното обжалване на въззивното решение в отхвърлителната част на иска е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличие на протиовречива съдебна практика по материалноправния въпрос, свързан с обема на отговорността на ответника по иска по чл. 213 КЗ /лизингополучателя/ към застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования лизингодател към причинителя на вредата, по предсрочно прекратен договор за лизинг: Дали в застрахователното обезщетение следва да бъдат включени лизинговите вноски с ненастъпил падеж, т. е. лизинговите вноски за периода от прекратяване на договора за лизинг до крайния му срок, респективно от връщане на автомобила до крайния срок на договора? Едното становище е в смисъл, че застрахователят на вземания от лизингови вноски по имуществена застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ дължи заплащане на застрахования на обезщетение за неплатените лизингови вноски с настъпил падеж, но не и тези с ненастъпил падеж, тъй като вреда за застрахования лизингодател представлява неплащането на изискуемо задължение – лизингови вноски с настъпил падеж, предвид разпоредбата на чл. 84 ЗЗД. По отношение на лизинговите вноски с ненастъпил падеж лизингодателят не може да претендира предварително изпълнение от страна на лизингополучателя и същите не представляват вреда за застрахования, респективно застрахователят по имуществената застраховка не следва да заплати съответната сума. Другото разбиране възприема тезата, че застрахователят по имуществена застраховка с покрит риск „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ дължи заплащане на застрахования на обезщетение за неплатените лизингови вноски с настъпил и ненастъпил падеж. Самите лизингови вноски представляват благо на застрахования, което може да бъде накърнено чрез неплащането им, водещо до невъзможност на лизингодателя да увеличи имуществото си, и е без значение по този вид застраховка наличието на изискуемост на вземането на застрахования. Настоящият съдебен състав намира за правилно първото становище. В различни съдебни актове /решение № 191/09.03.2011г. по т. д. № 92/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., по което въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по друг правен въпрос, различен от релевантния за настоящия спор, определение № 472/01.07.2013г. по т. д. № 16/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други определения, с които не е допуснато касационно обжалване на съответните въззивни решения/ съдебните състави на ВКС са изразявали становище, че отговорността на лизингополучателя към суброгиралия се в правата на лизингодателя застраховател по иска по чл. 213 КЗ не включва лизинговите вноски с ненастъпил падеж. След допускане на касационно обжалване на настоящото въззивно решение с решение № 147/29.10.2014г. по т. дело № 2953/2013г. на ВКС, ТК, І т. о. е даден отговор на въпроса „може ли застрахователят да се суброгира в правата на застрахования по отношение на неизскуеми лизингови вноски към датата на прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговия автомобил” в същия смисъл, който се възприема от настоящия съдебен състав. Суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно вреди на застрахованото имущество, това, което е платил на застрахования, е уредено в разпоредбата на чл. 213 КЗ. Съгласно посочената правна норма с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и има право да претендира от последния платеното на застрахования обезщетение. За да бъде уважен иска по чл. 213 КЗ, е необходимо да са налице елементите на фактическия състав на суброгационното право: договор за имуществена застраховка, причинено от трето лице застрахователно събитие, възникване на отговорност за третото лице, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. П. застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Предназначението на застрахователното обезщетение е да се обезщетят вредите, настъпили от застрахователното събитие. То представлява парична сума, която застрахователят е длъжен да заплати на застрахования за обезщетяване на причинените от застрахователното събитие вреди. Застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ представлява доброволна застраховка на финансов риск и се сключва между застрахователя и застрахования кредитор - лизингодател срещу риска от непогасяване на договорно задължение за заплащане на лизингови вноски, което длъжникът – лизингополучател има спрямо лизингодателя съгласно сключен между тях договор за лизинг. Застрахователният риск е вероятната опасност от липса на доброволно изпълнение на договорно задължение за заплащане на лизингови вноски по валиден договор за лизинг. Застрахователният интерес произтича от потенциалната опасност да настъпят конкретни вреди за застрахования лизингодател при накърняване на застрахованото негово благо, изразяващи се в невъзможност за лизингодателя да увеличи актива на имуществото си в резултат от неплащането на дължимите лизингови вноски. Обект на застраховане по този вид застраховка са вземанията на лизингодателя на лизингови вноски съгласно валиден договор за лизинг, т. е. предмет на застраховката е реалното изпълнение от длъжника /лизингополучателя/ на договорното му задължение спрямо кредитора /лизингодателя/ за заплащане на лизингови вноски. Застрахователното събитие при застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ е неплащането на изискуемите лизингови вноски от лизингополучателя, т. е. неплащането на просрочените лизингови вноски, дължими съобразно погасителния план към договора за лизинг. Когато застрахователят и застрахованият лизингодател са уговорили, че застрахователното покритие обхваща преките загуби на застрахования лизингодател вследствие неиздължаване от страна на лизингополучател на лизингови вноски съгласно валиден договор за лизинг, изключили са от покритие пропуснати ползи, загуби на доход, санкции, неустойки, глоби, лихви и са постигнали взаимно съгласие дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение да се равнява на сумата на неиздължените лизингови вноски по погасителен план на договора за лизинг, намалени с начислените по договор лихви, такси и други подобни, то следва да се приеме, че застрахователното покритие обхваща непогасените дължими и изискуеми лизингови вноски съгласно договора за лизинг и погасителния план. При суброгиране в правата на застрахования застрахователят не може да има повече права от самия застрахован. Третото лице /длъжникът или лизингополучателят в хипотезата на договор за лизинг/ не може да бъде задължено да плати на застрахователя повече, отколкото дължи на застрахования лизингодател. С договора за оперативен лизинг лизингодателят се задължава да предостави на лизингополучателя за ползване вещ срещу възнаграждение /чл. 342, ал. 1 ТЗ/, а с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение /чл. 342, ал. 2 ТЗ/. И в двата случая лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД – да плаща лизинговите вноски, да понесе всички разноски по ползването на лизинговата вещ, по поддържането и текущия й ремонт и да върне вещта след изтичане срока на договора /чл. 345, ал. 1 и 2 ТЗ/, като страните могат да уговорят и допълнителни задължения по договора за лизинг, например прехвърляне на собствеността върху лизинговия обект след изтичане на срока на договора. И при двата вида лизинг плащането на лизинговите вноски е периодично, на определен падеж съгласно договорните клаузи и погасителния план към договора за лизинг. Падежът е моментът, когато вземането трябва да бъде изпълнено и неговото настъпване прави задължението изискуемо. За да изпълни точно, длъжникът трябва да престира навреме. В лизинговите договори обикновено се уговаря погасителен план за заплащане на лизинговите вноски до края на срока на договора – главница, възнаградителни лихви, ДДС. При неизпълнение на основното задължение на лизингополучателя за заплащане на определени лизингови вноски, чийто падеж е настъпил, за лизингодателя се поражда правото да иска от лизингополучателя изпълнението заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Лизинговите вноски с ненастъпил падеж съгласно приетия погасителен план са неизискуеми, поради което лизингополучателят не ги дължи на лизингодателя. Поради това встъпвайки в правата на лизингодателя, застрахователят не може да претендира от лизингополучателя заплащането на неизискуеми лизингови вноски, т. е. на лизингови вноски с ненастъпил падеж. При предсрочно прекратяване на договора за лизинг в двете му разновидности /оперативен и финансов/ и връщане на лизинговата вещ, включително поради неизпълнение на задължението на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски, всяка от страните се освобождава от бъдещите си основни задължения по лизинговия договор. В този случай лизинговите вноски, чийто падежът не е настъпил към прекратяване на договора, не се дължат на лизингодателя поради прекъсване на договорното правоотношение. Вероятната опасност от накърнение на определеното благо, в случая неплащането на лизинговите вноски, отпада за периода след прекратяване на договора за лизинг и връщане на вещта /автомобила/ на лизингодателя. Застрахователното събитие е обективно съществуващ факт в действителността и при неговото настъпване /неплащане на лизинговите вноски с настъпил падеж/ преди прекратяване на договора за лизинг, респективно преди връщане на лизинговото МПС застрахователят е длъжен да заплати на застрахованото лице съответното застрахователно обезщетение, което се съизмерява с неплатените от лизингополучателя лизингови вноски с настъпил падеж. При предсрочно прекратяване на договора за лизинг застрахователят по застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ не дължи плащане на застрахователно обезщетение на застрахования лизингодател за лизинговите вноски за периода от прекратяване на договора за лизинг, респективно от връщане на автомобила до крайния срок на договора. Поради това застрахователят не може да се суброгира в правата на лизингодателя по реда на чл. 213 КЗ. Въз основа на изложените съображения на релевантния материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, следва да бъде отговорено по следния начин: Лизинговите вноски с ненастъпил падеж, т. е. лизинговите вноски за периода от прекратяване на договора за лизинг до крайния му срок, респективно от връщане на автомобила до крайния срок на договора, не следва да бъдат включени в застрахователното обезщетение по договор за застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“. При така дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение в обжалваната му част е правилно. Законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства въззивната инстанция е направила извод, че лизинговите вноски с ненастъпил падеж след връщане на автомобила не е следвало да бъдат включени в предмета на щетата, тъй като не представляват вреда за застрахования, и по отношение на тях лизингодателят не може да претендира предварително изпълнение от страна на лизингополучателя, респективно застрахователят по имуществената застраховка не е следвало да заплати съответната сума. Изводът на решаващия съдебен състав, че застрахователят не може да упражни регресните права и да се суброгира в правата на застрахования срещу прекия причинител на вредата поради това, че заплащането на застрахователно обезщетение в размер на вноските с ненастъпил падеж е без правно основание, е направен при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Позоваването от въззивната инстанция на разпоредбата на т. 4 от раздел III от Общите условия за застраховане на загуби вследствие неплащане на лизингови вноски е обосновано. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение в обжалваната му част е правилно, постановено при спазване на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице доказателства, че такива са направени в касационното производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121 от 10.04.2013г. по в. гр. дело № 201/2013г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1173 от 26.11.2012г. по гр. дело № 2605/2012г. на Районен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 213 КЗ за разликата над 6 128,16 лв. до 23 559,54 лв. – регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка № 16400062140000001 за претърпени финансови загуби от [фирма], [населено място] от неизпълнение на договор за лизинг № 01218 от 11.05.2007г. на лек автомобил „Фолксваген К.“ с рег. [рег.номер на МПС] , за което е издадена заповед за изпълнение № 964 от 30.03.2012г. по ч. гр. дело № 1467/2012г. на Великотърновски районен съд, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 035,84 лв. – разноски по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.