Р Е Ш Е Н И Е № 566 София, 23 януари 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Красимир Шекерджиев при секретар Лилия Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 2142/2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Ш., чрез упълномощения му защитник адвокат М. Я. от Ст. З. АК, срещу нова присъда № 139/19.09.2012 година по в н о х д № 287/2012 година от Ямболския окръжен съд. В жалбата са въведени две от касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, за допуснато нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила. По първото основание се оспорва авторството и по-конкретно участието на подсъдимия в деянието, а по второто се твърди, че изводите за това не се подкрепят от доказателствата по делото. Направено е искане за отмяна на новата присъда и оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция или за връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция подсъдимият Ш. и защитника му Я., не се явяват редовно призовани. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на въззивната присъда в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 71/26.06.2012 година Тополовградският районен съд по н о х д № 72/2012 година е признал подсъдимия Х. И. Ш. за невиновен в това, че на 3.04.2012 година, в района на рудник „Пионер” край град Тополовград, в съучастие с още четирима извършители, чрез използване на технически средства и МПС е направил опит да отнеме чужди движими вещи – метални тръби на стойност 180 лева от владението на собственика им – „Тракия” РМ-ЕООД-Пловдив, без съгласието на последния, с намерение противозаконно да ги присвои и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1 и 2 от НК, вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 18 ал. 1 от НК. По протест на прокурора цитираната част от присъдата на първата инстанция е отменена и вместо това е постановено, че същият подсъдим се признава за виновен по обвинението в посоченото престъпление. Жалбата е неоснователна. От фактическа страна въззивният съд приел, че четиримата съучастници на касатора, подсъдимите Д. Д., П. М., М. М. и И. Д. на инкриминираната дата и място – бившата уранова мина на рудника, открили метална тръба и с помощта носените от тях инструменти я изровили и нарязали на парчета. Тъй като било обективно невъзможно да ги превозят до пункт за вторични суровини с лекия автомобил, с който пристигнали на мястото на престъплението, подсъдимият М. се обадил на подсъдимия Ш. с молба да превози извадените железа до пункта в гр.Елхово с микробус. Въззивният съд приел от фактическа страна и това, че когато жалбоподателят пристигнал на мястото на отнемането на инкриминираните вещи, последните били вече подредени до пътя, готови за натоварване в микробуса управляван от подсъдимия Ш.. В момента на тегленето и товаренето на тръбите в микробуса деянието било разкрито от полицейските органи и превозването на вещите било преустановено. При така установените факти, неправилно първостепенният съд е оправдал изцяло подсъдимия Ш.. Въззивният съд е направил нов анализ на доказателствения материал и на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото го осъдил по повдигнатото с обвинителния акт обвинение „опит за квалифицирана кражба”. По принцип обвинението представлява единство на две части – фактическа, включваща релевантните за съставомерността на деянието обстоятелства и юридическа – правната квалификация на деянието. В някои случаи, едни и същи факти могат да имат различна правна квалификация, в зависимост от представата, която е имал деецът към тях. В конкретния случай, от една страна, както вече се посочи, когато подсъдимият е пристигнал на мястото, тръбите са били извадени и приготвени за транспортиране до пункта за вторични суровини. Съобразно уговорката обаче, с оглед проведения телефонен разговор на подсъдимия М. с касатора Ш., всички обстоятелства по намирането и изваждането на тръбите и местонахождението им – рудник с известен собственик, са обстоятелства известни на подсъдимия и той е знаел за начина на придобиването им. С нарочното претегляне на предмета на престъплението и натоварването на тръбите в микробуса, с намерение от страна на жалбоподателя да се разпореди с отнетото имущество, чрез превозването и предаването му за вторични суровини, може да се обоснове участието на подсъдимия в отнемането на инкриминираните вещи. Като е приел това, въззивният съд правилно е квалифицирал съучастническата дейност на подсъдимия Ш. като опит за кражба, а не като вещно укривателство. Ето защо, ВКС, в настоящия състав намира, че няма правно основание за касационна отмяна на въззивната присъда, с която е отменена оправдателната присъда на първостепенния съд, по отношение обвинението спрямо касатора Ш. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 1 и 2 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1,т. 1 вр чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова присъда № 139/19.09.2012 година, постановена по в н о х д № 287/2012 година от Ямболския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: