Р Е Ш Е Н И Е № 284 гр. София, 07.07.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Бисер Троянов при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 834/2014 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения М. Н. Н. от гр. София, чрез неговия защитник – адвокат Р. П., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 13587/2011 г., на Районен съд гр. София. Твърди се, че в съдебният акт са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, като се иска да бъде отменен и искателят оправдан или делото върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 12.03.2013 г., Софийският районен съд, наказателно отделение 1105-ти състав, е признал подс. М. Н. Н., за виновен в извършено на 03.10.2010 г., в гр. С., престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и глоба в размер на 200 лв. Присъдил е и направените по делото разноски. С решение № 1152/14.10.2013 г., постановено по внохд № 2339/2013 г., Софийският градски съд, наказателна колегия, 16-ти въззивен състав, е потвърдил посочената присъда. По искането: Възраженията по същество се свеждат до твърдение за необосновани изводи относно приетата от съдилищата фактическа обстановка и от там за незаконосъобразен извод, че Н. е осъществил състава на посоченото престъпление. По своята същност те се свеждат до оспорване обосноваността на съдебните актове във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане и в това производство. Настоящата инстанция не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на събраните доказателства, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите, при установяване на правнорелевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите им за виновността на Н., са изцяло подкрепени от показанията на св. П. и Г. – полицейски служители, приложените писмени доказателства – талон за медицинско изследване, протокол за химическа експертиза № 1305/04.102010 г., установяващ алкохолна концентрация в кръвта на осъдения от 1.4 промила. Следователно вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на доказателствата. Поради това е законосъобразен извода, че осъдения Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Второинстанционният съд от своя страна в мотивите си подробно е обсъдил също такива направени възражения във въззивната жалба и с основание ги отхвърлил като неоснователни. Изложените съображения са подробни и убедителни, възприемат се от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне. По делото е безспорно установено, че Н. е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол – установен първоначално с техническо средство – Алкомер 931. С издадения талон му е била взета кръв за химическа експертиза, която е показала концентрация от 1.4 промила – протокол на МБАЛ „Св. Анна” - София. При тези данни по делото Н. законосъобразно следва да носи наказателна отговорност за извършеното деяние. Следователно, точни са изводите на съдилищата, че съставът на престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 е доказан и деецът следва да носи наказателна отговорност по предвидените за този престъпен състав признаци от обективна и субективна страна. Като елемент от състава на престъплението в закона е посочена точно определена величина в границите на минимума, за съдържанието на алкохол в кръвта на дееца – 0.5 пром., очертаваща наказателната му отговорност. Тази величина следва да се установи по несъмнен начин по предвидения от закона ред, което е направено от съответните органи. С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че правилно деецът е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Установено по несъмнен начин с предвидени от закона средства съдържанието на алкохол в кръвта му, което само може да обоснове от обективна страна наличието на елементите, на посоченото престъпление. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на редовните инстанции относно постановяването на осъдителната присъда. Счита, че мотивите в нейна подкрепа представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Затова няма никакво основание за уважаване искането за възобновяване на производството, отмяна на присъдата и оправдаване на Н.. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на осъдения Н.. За да са налице такива е необходимо съдилищата да са нарушили правилата за провеждане на съдебното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Изводите и заключенията относно правнорелевантните факти са основани на цялостен и задълбочен анализ на събрания доказателствен материал, като са били изпълнени изискванията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК. Подробно е отговорено на направените възражения. Имал е възможност да се защитава пред две съдебни инстанции в присъствие на защитник и да дава обяснения по обвинението и направените доводи. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 – 4 НПК, за да възникне задължение на настоящата инстанция да възобнови производството по делото. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това не са възприели превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено е или не престъпление от Н., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващи значение са данните от гласните доказателствени средства и протокола за химическа експертиза, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като са установили по несъмнен начин, че дееца е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. От своя страна въззивният съд възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, не е допуснал нарушение на процесуалния закон. При тези фактически данни, в рамките на влязлата в сила присъда, направеното искане за възобновяване на наказателното производство не следва да бъде уважено. Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Н. Н. от гр.С., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 13587/2011 г., на Софийския районен съд, наказателно отделение, 105-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: