Р Е Ш Е Н И Е № 337 гр.София, 16 март 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 959/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия Ц. И. Ц. против решение № 102/18.04.2003 год. по въззивно нохд № 55/2002 год. на Габровския окръжен съд. Поддържа се, включително в допълнението към жалбата, че е необосновано и е постановено в нарушение на процесуалните правила и на закона, което е довело до неправилно осъждане на подсъдимия и явна несправедливост на наложеното наказание. Определил е приложението на чл.68, ал.1 и на чл.24 НК като нарушение на закона. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК се обосновават алтернативни искания – за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за прекратяване поради погасяване по давност, за изменение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура излага съображения за основателност на жалбата само относно неправилност при приложението на чл.24 НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Габровският окръжен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 55/2002 год. потвърдил присъда № 23/21.01.2002 год. по нохд № 299/2000 год. на Габровския районен съд, с която признал подсъдимия Ц. за виновен в това, че на 25/26.09.2000 год. при условията на повторност в немаловажен случай извършил кражба на имущество на обща стойност 1 678,56 лева от владението на св.Л.. На основание чл.195, ал.1, т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.28 НК го осъдил на 2 години и 9 месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален общ режим. Приложил чл.25 вр.чл.23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените по нохд № 178/1996 год. и по нохд № 438/1999 год. – и двете на Габровския районен съд, 10 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 НК увеличил с 3 месеца. Приложил чл.66, ал.1 НК като определил срок на изпитание 2 години и присъединил наказанието обществено порицание. На основание чл.68, ал.1 НК привел в изпълнение наложеното общо и увеличено с 3 месеца наказание и определил първоначален общ режим за изтърпяването. Приложил чл.25, ал.2 НК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение по нохд № 707/2003 год. приел касационната жалба на подсъдимия Ц. за частично основателна и изменил потвърдителното решение само в частта относно приложението на чл.24 НК, което отменил. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение с решение № 77/02.06.2014 год. по нохд № 17/2014 год. в производство по чл.422, ал.1, т.4 НПК /с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото/, образувано по искането на главния прокурор, възобновил наказателното производство по нд № 707/2003 год. на ВКС, първо наказателно отделение, отменил решението и върнал делото на същия съд, друг състав за ново разглеждане. Жалбата на подсъдимия Ц. срещу решението на въззивния съд е подадена в срок, но разгледана по същество е частично основателна. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Въззивният съд е упражнил правомощията си като инстанция по същество да уважи доказателствени искания на подсъдимия с оглед необходимостта да бъде изяснена фактическата обстановка и да бъдат отстранени съмненията за достоверността на доказателствените източници, въз основа на които първоинстанционният съд е приел за доказано авторството на деянието. Подробно и задълбочено е разпитал допуснатите свидетели – В.М., С.Д., П.К. и Н.Д.. По повод констатирани противоречия за относими обстоятелства е провел очни ставки между тях. Изпълнил е процесуалното си задължение да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда. По ясен и несъмнен начин е заявил съгласието си с приетата за установена фактическа обстановка, с процесуалната дейност във връзка със събиране и проверка на доказателствата. Доколкото е констатирал, че има нарушение на процесуалните правила с позоваването на негоден доказателствен източник, какъвто са обясненията на подсъдимия, дадени на предварителното производство е изложил съображения за решението си да ги изключи от доказателствения материал, както и за това, че нарушението не е съществено предвид наличието на други доказателствени източници за същите обстоятелства. Подробно и задълбочено е анализирал и обсъдил показанията на всички свидетели, разпитани пред двете съдебни инстанции. Съпоставил ги е помежду им и с останалия доказателствен материал. Изложил е съображения, с които ясно е мотивирал решението си на кои да се довери и кои да отхвърли. В анализа е включил и обясненията на подсъдимия, за които след съпоставка с останалите доказателства е мотивирал категоричния си извод, че са вътрешно противоречиви, непоследователни, че не се подкрепят вкл. и от доказателствените източници, които е посочил, за да опровергаят обвинението. Като е отказал да ги приеме като годен доказателствен източник по съображения, че според съдържанието им отговарят само на възприетата позиция на защита, съдът не е допуснал нарушение, което да се изразява в събиране и проверка само на доказателства, които разобличават подсъдимия. Доводите, които се поддържат пред настоящата инстанция в посочения по-горе смисъл, са формулирани по сходен начин и пред въззивния съд, който ги е обсъдил и дал отговор, убедителен за неоснователността им в решението, което по съдържанието си отговаря на процесуалните изисквания. Съдът не е длъжен да дава отговор на всеки довод и доколкото по някои от тях е възприел мотивите на първоинстанционния съд не е длъжен да ги възпроизвежда. Решението на въззивния съд в случаи като настоящия следва да отговаря по съдържание на изискването при потвърждаване на присъдата да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Задължението за съответствие на изискванията по действащата разпоредба на чл.303НПК се отнася за случаите, когато въззивният съд упражни правомощията си да постанови нова присъда. В конкретния случай с изложените мотиви в достатъчна степен подробно е обосновал изводите си за авторството на деянието, за което е повдигнато обвинение, за вината и квалификацията на поведението на подсъдимия. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и вътрешното убеждение е формирано по начина, предписан в чл.16/чл.14/НПК. Неоснователно е искането за прекратяване на наказателното производство при условията на чл.80 НК. Предвид обвинението за извършено престъпление по чл.195 НК и предвиденото наказание – от 1 до 10 години лишаване от свобода, данните за процесуалните действия и съдържанието на чл.81, ал.3 НПК не са налице основания това искане да бъде уважено. Основателни са поддържаните доводи за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода в определения му размер 2 години и 9 месеца. Въззивният съд е възприел оценката на установените по делото обстоятелства като смекчаващи и отегчаващи, както и решението наказанието да бъде наложено при предпоставките по чл.54 НК. Направил е извод, че с това наказание в достатъчна степен могат да бъдат постигнати целите по чл.36 НК. Независимо, че не ги е изброил, за оценяваните като индивидуализиращи наказанието обстоятелства поначало правилно е приел, че от такова значение са смекчаващите – младостта на подсъдимия /независимо, че и двете инстанции по същество не са мотивирали значението му/, поведението в досъдебното производство, с което е допринесъл за разкриване на обективната истина, последиците, мотивирани с това, че няма фактическа вреда. Отегчаващи обстоятелства /за които неправилно първоинстанционният съд е посочил, че имат превес като основание да определи наложеното наказание при тези условия вместо, както правилно е посочил въззивния съд, при превес на смекчаващите обстоятелства/ са високата степен на обществена опасност на деянието, на дееца с оглед данните за предходни осъждания, изградените престъпни навици, паразитния начин на живот и неполагане на обществено полезен труд /за последното не е установено дали не желае или е последица от икономическите условия в страната/. Значението на тези обстоятелства, установени към момента на постановяване на съдебния акт поначало правилно е определено, но за произнасянето по въпроса за наказанието към настоящия момент е от значение различието в условията. Налице е друго, съществено смекчаващо обстоятелство – отдалечеността във времето спрямо датата на извършване на деянието – месец септември 2000 год., и продължителността на наказателното производство в нарушение на основния принцип по чл.22 НПК, според който съдът следва да разглежда делото в разумен срок. Общественият интерес от осъждането е оправдан, но при конкретните условия с поведението си подсъдимия не е допринесъл за удължаване на производството. Необходимо е това обстоятелство да се приеме като основание за смекчаване на отговорността. Въз основа на цялостната оценка на всички индивидуализиращи обстоятелства справедливо и в съответствие с извършеното и с целите по чл.36 НК е наказание в размер на 1 година и 5 месеца. В този смисъл следва да бъде изменено решението. Неоснователно се поддържа, че в нарушение на процесуално право на защита въззивният съд е потвърдил приложението на чл.24 НК тъй като подсъдимият не е бил уведомен, поради което и не е бил подготвен, за да се защитава и положението му е неоправдано утежнено. При реална съвкупност съдът е длъжен да обсъди въпроса дали са налице основанията на чл.24 НК, за да се увеличи общото най-тежко наказание. В този смисъл е постоянната практика на ВКС /вж. П-4/1965 г. на Пл.ВС/. Това е предвидена от законодателя възможност, а не задължение и е допустимо винаги, когато съдът при съвкупност от престъпления или съвкупност от присъди след анализ и обоснована оценка на цялостната престъпна дейност и предвидените в закона изисквания, на обществената опасност на личността и на деянието може да стигне до извод, че няма да бъдат постигнати целите на наказанието. В конкретния случай първоинстанционният съд е приел, а въззивният е потвърдил решение за увеличение на наказанието на основание чл.24 НК, без да са налице основания за това, с което е допуснал нарушение на закона. Не са взети предвид и обсъдени съществени обстоятелства - извършване на престъплението по едно от делата като непълнолетен, ефективно изтърпяване на едно от наказанията години преди това решение. Ако съдът беше изпълнил процесуалното си задължение за оценка на относимите обстоятелства щеше несъмнено да стигне до извода, че увеличението от 3 месеца не би могло да има търсения ефект за постигане целите на специалната превенция за превъзпитание на подсъдимия. Затова решението в частта относно чл.24 НК следва да бъде изменено и приложението му отменено. Въззивният съд не е допуснал нарушение на закона като е потвърдил присъдата в частта й относно приложението на чл.68, ал.1 НК. Видно от данните в бюлетините за съдимост подсъдимият е осъден по нохд № 438/1998 год. на Габровския районен съд на лишаване от свобода за извършено престъпление като непълнолетен. Присъдата е влязла в сила на 02.06.1999 год., от когато започва да тече срока на изпитание, определен в размер на 2 години. В този срок подсъдимият е извършил друго умишлено престъпление от общ характер. Право на решаващия съд е според обстоятелствата по делото да реши дали да освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието изцяло или отчасти. Това е възможност, а не задължение за съда според разпоредбата на чл.69, ал.2 НК, поради което с решението да потвърди присъдата в тази й част въззивният съд не е допуснал нарушение на закона. Нарушение на закона е констатирано с частта, в която първоинстанционният съд е приложил чл.66, ал.1 НК за наложеното общо наказание. Правилно е решението да не бъде оценено като съществено, което да доведе до отмяна или изменение на съдебния акт. Изложените съображения настоящият състав изцяло споделя, защото има очевидно несъответствие със задължението да се приложи чл.68, ал.1 НК. Въз основа на изложените съображения, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доводите за необоснованост не следва да бъдат обсъждани. Въззивното решение не подлежи на касационен контрол относно приетите за установени фактически обстоятелства. С оглед горното и на основание чл.354, ал.2 вр.ал.1, т.3 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 102/18.04.2003 год. по въззивно нохд № 55/2002 год. на Габровския окръжен съд като намалява наложеното на подсъдимия Ц. И. Ц. наказание лишаване от свобода на една година и пет месеца и отменя приложението на чл.24 НК. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ