Р Е Ш Е Н И Е № 86 гр.София, 12 август 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА със секретар Марияна Петрова при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 146/2016 година Защитникът на подсъдимия Й. С. Д. пред въззивния Варненски апелативен съд е подал касационна жалба срещу решението на тази инстанция, с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Търговищкия окръжен съд. С присъдата – 17/13.VІІІ.2015 год. по нохд 116/2015 год., окръжният съд е признал подсъдимия Й.Д. за отговорен по обвинението в опит за убийство на Г. С. Г. – в опит да извърши на 9.ІІ.с.г. престъпление по чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 НК, за което получил наказание 6 години и 8 месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим в затвор. Наказанието е в този размер след намаляването с 1/3 на размера, който ТОС определил като справедлив – 10 години лишаване от свобода, станало възможно по реда на чл.58а, ал.1 НК, след проведеното в първата инстанция по реда на глава двадесет и седма от НПК съкратено съдебно следствие (чл.373, ал.2 НПК, във връзка с последната цитирана разпоредба). Присъдата има и гражданскоосъдителна част за обезщетението в размер на 40 000 лева, което подсъдимият трябва да заплати на пострадалия по предявения иск за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, частично отхвърлен за разликата. С второинстанционното (въззивно) решение – 198/2.ХІІ.2015 год. по внохд 339/15, присъдата е потвърдена след обжалване, както и сега, само от страна на подсъдимия. Както и тогава, недоволството от името на подсъдимия засяга единствено справедливостта на наложеното наказание; макар и наложено под минимума на предвиденото за извършеното престъпление, жалбоподателят смята намаляването му за възможно още повече – по общия ред на чл.55 НК (когато са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства), предвиден като алтернатива на приложения, „ако е по-благоприятен за дееца” (чл.58а, ал.4 НК). В съдебното заседание на ВКС, освен прокурора, са взели участие жалбоподателят и неговият подзащитен, като са заети противоположни становища по изхода на делото, от страна на подсъдимия – за уважаване на жалбата, от страна на прокурора – за отхвърлянето ѝ. ВКС намери, че към този момент не би могъл да вземе отношение към оспорената справедливост на наложеното наказание, тъй като делото се нуждае от ново разглеждане в предходната съдебна инстанция. Такъв е поначало изходът на дело, по което е допуснато съществено нарушение на процесуални правила (арг. от чл.354, ал.3, т.2, във вр. с 348, ал.1, т.2 НПК). За да се види явната несправедливост на наложеното наказание, това изисква преди всичко яснота по отношение на предвиденото в закона за извършеното престъпление, а тя пък предполага точна фактическа и правна оценка на извършеното. При отчитане на особеностите на съкратеното съдебно следствие са останали според ВКС недооценени следните „обстоятелства […], изложени в обвинителния акт” (чл.373, ал.3 НПК): „Изведнъж под съчетаното влияние на поетите алкохол (съдържание в кръвта му 82 промила) и психоактивно вещество тетрахидроканабинол обвиняемият получил илюзорно виждане, че Г. е заплаха за него и го напада” (по-нататък прокурорът е описал последвалите действия на обвиняемия Д., застрашили смъртоносно пострадалия Г., без преди тях между двамата да е имало какъвто и да е конфликт – подготвили се да пушат заедно марихуана и току що „започнали да пушат [общата цигара]. Разговаряли и слушали музика от телефона на Г.. Били в близост един до друг и един срещу друг” – вж. отново в обвинителния акт). Цитираните с пояснения обстоятелства от обвинителния акт са типична илюстрация на деяния, „извършени при мнима неизбежна отбрана, т.е. когато деецът поради грешка относно действителността на нападението причини другиму смърт, телесна повреда и др. Някои съдилища приемат – посочва Върховният съд в мотивите към П. 12/1973-Пл., т.9 – че в тези случаи има извършено умишлено престъпление. Изпуска се обстоятелството, че деецът действа при грешка, като смята, че е нападнат или съществува реална и непосредствена заплаха от нападение, каквато всъщност няма, и че той има право на самоотбрана. Грешката[„Независимо от нейната причина” – посочва пък Н., И, Наказателно право, обща част, 1972, с.346] изключва умисъла за извършване на престъпление, защото деецът не съзнава, че е извършил общественоопасно деяние. В зависимост от това обаче, бил ли е длъжен и могъл ли е да предвиди, че няма нападение, тя е извинителна или неизвинителна. Ако е извинителна, деянието е случайно и деецът не носи наказателна отговорност. Когато грешката е неизвинителна, деянието е непредпазливо и за него в предвидените от закона случаи деецът носи наказателна отговорност. А за да е налице грешка относно действителността на нападението, респективно грешка относно обществената опасност на деянието, е необходимо по същество обективно да бъде установено, че деецът без да е имал основание, е бил уверен, че се отбранява срещу едно непосредствено противоправно посегателство. Ако няма тази увереност, а само е предполагал или допускал, че има нападение, ще е налице евентуален умисъл за престъпление”. Очевидно е, че за да бъдат изпълнени цитираните задължителни указания на В(К)С, прокурорът и предходните съдебни инстанции е трябвало да допълнят най-напред фактическите твърдения за случилото се на 9.ІІ.2015 год. между Д. и Г., а после – и правното им окачествяване. В тези насоки провеждането на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция не е поставяло никакви процесуални пречки. При провеждането му е забранено единствено допълнителното обсъждане на „доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт” (ТР 1/2009-ОСНК, мотиви, т.8.1). Що се отнася до допълнителните правни изводи, за тях не съществуват никакви ограничения „в рамките на признатите фактически обстоятелства по обвинителния акт […] да се установяват и противопоставят правопроменящи […] обстоятелства, свързани с приложимия материален закон, с предпоставките и съдържанието на наказателната отговорност” (пак там). Бездействието на прокурора, на окръжния и на апелативния съд по изпълнението на всички тези тълкувателни указания, е в нарушение на чл.107, ал.3 НПК, а задължението в тази разпоредба, отнасящо се до оправдаването на обвиняемия или смекчаването на отговорността му, на плоскостта на наказателнопроцесуалните отношения кореспондира пряко с неговото право на защита. Тъкмо в тази кореспонденция се съдържа и пряката връзка с касационното основание по чл.348, ал.3, т.1 НПК, което обяснява допълнително защо ВКС намира за необходимо да върне делото за ново разглеждане във ВАС. Възможният му изход от там нататък при най-благоприятния за подсъдимия вариант обяснява пък защо ВКС се позовава по свой почин на касационното основание, което прилага – става дума за хипотеза, която не предизвиква възражения, въпреки съществуващия в теорията и съдебната практика спор относно ограниченията при касационната проверка. Ето защо съставът на І н.о. . Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 198/2.ХІІ.2015 год. по внохд 339/15 на Варненския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане във въззивната инстанция от стадия по член 327 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ