1 Р Е Ш Е Н И Е № 163 Гр.София, 07 септември 2015 година Върховният касационен съд на Република България,Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар АВРОРА КАРАДЖОВА и с участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия /председател/ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело № 271/2015 г. Защитник на подсъдимата Ю. В. С. е обжалвал по касационен ред въззивно решение на Софийския апелативен съд, с което е както потвърдена, така и изменена осъдителната присъда на Софийския градски съд. Присъдата – 328/5.ХІ.2013 г. по нохд 918/2013, е по обвинението срещу С. по чл.319б, ал.2 НК: за неразрешеното от Н. А. като ползвател на компютърна система, добавяне от подсъдимата на 7 и 8.ІХ.2010 г. на компютърни данни, причинило значителни (за 2250 лв.) вреди на управляваното от А. [фирма]. Компютърното престъпление, предмет на обвинението, е всъщност за извършването на посочените дати от сметката на търговското дружество на два неразрешени банкови превода на пари чрез интернет (онлайн-банкиране). Подсъдимата е наказана с лишаване от свобода условно (чл.66 НК) – 3 месеца с 3-годишен изпитателен срок, и с глоба 200 лв. Уважен е гражданският иск на ощетеното дружество чрез присъждане на обезщетение в размер на причинените му вреди. Потвърждаването на присъдата с решение № 356/22.Х.2014 г. по внохд 632/14, след като е била обжалвана по въззивен ред от същия защитник на подсъдимата, не засяга правната квалификация на извършеното и наложеното наказание; те са изменени в посока на тяхното смекчаване – по основния състав на престъплението (чл.319б, ал.1 НК) и с налагане само на глоба (2000 лв.). В касационната жалба се съдържа позоваване на всички основания по чл. 348 НПК, но искането по изхода на делото е само в рамките на алтернативата: оправдаване още във ВКС – ново разглеждане в досъдебното производство; изложени са и доводите, които жалбоподателят свързва с отменителните основания. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а според прокурора е неоснователна. ВКС намери жалбата за основателна, но не във всичко. І. Касационната жалба е основателна, доколкото ВКС я разбира като несъгласие с неотстранените по делото съмнения, че подсъдимата е авторът на извършеното престъпление. За ВКС тези съмнения са резултат най-вече на неубедителната лична защита на подсъдимата. Такава позиция обаче е изисквала от съответните органи на всеки от етапите на наказателното производство още по-голямо внимание към изясняването на фактите – разбира се, с оглед на презумпцията а невиновност. Източник на подобно внимание по нищо не личи да са били например някои от материалите по преписка № 3043810 в Първо РПУ-София, дала началото на делото и съдържаща между другото на л.34 „обяснение” от бъдещата обвиняема С.. То е „саморъчно” написано, но очевидно не е самоизмислено, още повече при пълната му противоположност с нейните последващи изявления, придобили вече процесуална форма. Тук ВКС няма предвид използването на реда за отстраняването на противоречията в нечии процесуални изявления, а само необходимостта от целенасочено провеждане на съответните разпити. Така е могъл да бъде проведен например разпитът на бащата на Ю.С. В. С., който пред СГС (л.152-154) е оставил съвсем друга представа за осведомеността си по инкриминирания случай (научил за него във връзка с делото) в сравнение с документацията на л.19 и 59 от цитираната преписка за водената от него още на 7 и 8.ІХ.2010 г. електронна кореспонденция с [фирма], което именно получило един от незаконните банкови парични преводи. Същата полицейска преписка е налагала предварителен размисъл и още с първия абзац от докладната записка на инспектора Ц., в който са посочени имена на лица, които въобще не са между участниците по делото. Всъщност най-важните според ВКС особености на делото, които са налагали повишено внимание при неговото разглеждане, са свързаните с доказателствената дейност и по-конкретно, което вече се отбелязва-с авторството на престъплението. В тази насока доказателствата са били само косвени, а за тяхното използване са изработени и теорията и съдебната практика редица правила. Между тях най-популярно е правилото за „единствено възможния извод” относно даден факт от предмета на доказване и по делото също има позоваване на това правило, но ползването му е стигнало дотам. Декларативността не е могла да бъде избягната поради несъобразяването с някои други, съпътстващи цитираното правила, като например правилото, че безспорността на доказването трябва да бъде достигната не само до т.нар. главен факт (предмета на доказване), но и до всеки отделен факт-косвено доказателство. САС например се е постарал да систематизира отделните факти, подкрепящи престъпното авторство (мотиви – с.9 – 10), между които например и този, че подсъдимата била „н а т р у п а л а” задължения към [фирма]. По делото обаче въобще не е изяснено защо тъкмо С. да е била единственият реален длъжник към туристическото дружество; макар тя да е направила регистрацията около летуването и да е възможно задължението юридически да е било само към нея, летуващите са били със сигурност поне още двама; единият - приятелят й А., а другият – неговият приятел М.; въпреки това „натрупването” на задължението-следователно и престъпният мотив – останали изцяло за Ю.. Нещата стават нуждаещи се от допълнително изясняване, ако се съобрази също така, че към онзи момент нито подсъдимата, нито приятелят й (син на управителката на [фирма] Н. А.) са разполагали с видими и достатъчно доходи за няколкодневната ваканция в [фирма]. Всички нуждаещи се от изясняване факти, от друга страна, е трябвало да бъдат установявани в светлината и на правилото при косвеното доказване, че всеки факт-косвено доказателство трябва да се потвърждава от повече от един източници (доказателствени средства). Така привидно изглеждат и фактите, установени от свидетелите А., но не е отчетено, че тримата са едно семейство (А., сестра му В. и майка им Н.). Друг е въпросът, че само по себе си количеството доказателствени източници няма решаващо значение-правило, което също се явява подценено не само за показанията на А., но например и за свидетелите С. и К.; даже се приема, че и двамата са потвърдили знанието на подсъдимата за инкриминираните парични преводи (в тази насока САС е сгрешил не само името на свидетеля, но и за казаното от свидетелката); нейната осведоменост не потвърждава непременно и нейното авторство на престъплението. Доста неубедително е приложено, накрая, правилото, че и достоверността на доказателствените средства не трябва да предизвиква никакво съмнение - като „незаинтересован” свидетел е преценен например М. Д., приятелят на А.А., летувал заедно с него и с подсъдимата, а като „заинтересован”– само бащата на подсъдимата В.С., не и майката на А.А. Н.А.. Извън обсъдената дотук основателност на касационната жалба с уточнението, направено в началото на този раздел, заслужават да бъдат маркирани и две други прояви на процесуална пасивност от съответните държавни органи – недостатъчно внимание от тяхна страна да получи своето обяснение озадачаващото обстоятелство, че след извършването на незаконните банкови операции, кабелът, свързващ инкриминирания компютър с интернет, е намерен прекъснат; липсващото изобщо внимание към също нуждаещото се от обяснение обстоятелство на другите регистрирани от компютърната система „влизания” в нея (ползвания на интернет-банкирането), близки по време с инкриминираното. ІІ.Върху основателността на касационната жалба не са от естество да повлияят неприемливите за ВКС възражения в нея. Голяма част от тях са следствие на колебанията, които е проявило обвинението между правните квалификации на извършеното като компютърно престъпление по чл.319б НК и компютърна измама по чл.212а НК, но те в никакъв случай не позволяват преразглеждането им сега – нито от материалноправна, нито от процесуалноправна гледна точка (въпреки неудачите в правната уредба, предмет на критика в теорията, правната квалификация по чл.319б НК е по-близко до целта да бъде търсена наказателна отговорност за неправомерно интернет-банкиране; съответно – връщането към обвинението по чл.212а НК би било недопустимо приложение на закон за по-тежко наказуемо престъпление). Преразглеждането на правните квалификации впрочем е излишно, защото ВКС намира отговорите на тази категория възражения в мотивите към съдебните актове и споделя дадените отговори като свои (те са могли, разбира се, да бъдат обогатени с още аргументи-например по маркираните по-горе въпроси около разграничаването между престъпленията по чл.319б и 212а НК). Изводът е относим в пълна степен и за опита интернет – (онлайн -) банкирането да бъде правно окачествено като използване на „платежен инструмент” по смисъла на чл. 93, т. 24 НК. Въпреки че повечето възражения срещу фактическата страна на обвинението са преценени от ВКС положително с оглед на собственото му схващане за тях, трябва да бъдат споменати и някои напълно неоснователни, като например твърдението, че нямало „ [н]ито един доказателствен източник” и „нито едно доказателство” за възможността да бъде извършвано интернет-банкиране от компютъра на Н.А., или пък че било „[а]бсолютна измислица” Ю.С. да е посещавала много често дома на А.. На други възражения е придавано съществено значение без те да го притежават, като например настояването, че подсъдимата не е могла да отсъства от работата си на застрахователен агент по време на инкриминираното ползване на компютъра (договорът й със застрахователя е позволявал сама да определя работното си време). Трета категория неоснователни възражения, на последно място, се дължат просто на неправилна процесуалноправна квалификация – като например изтъкването на явна несправедливост относно наказание, за което се смята, че поради невиновност, изобщо не е трябвало да бъде наложено. ІІІ. Ръководен от всичко изложено и като квалифицира сам по чл.348, ал.3, т.1 НПК обсъдените недостатъци в раздел І по-горе, ВКС, І н.о., съобразно още с чл.354, ал.3, т. 2 НПК Р Е Ш И: Отменя решение № 356/22.Х.2014 г. по внохд 632/14 на Софийския апелативен съд и връща делото в тази инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: