О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 16   гр. София, 12.01.2009 година                 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и девета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 748  по описа за 2009г.   Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „И” Е. , гр. С. чрез процесуален представител адв. М срещу определение от 11.08.2009г. по ч. гр. д. № 4858/2009г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-В състав, с което е оставена без уважение частната жалба на „И” Е. , гр. С. срещу разпореждане на Софийски районен съд, 40 състав от 03.04.2009г. по гр. д. № 16401/2009г. С посоченото рапореждане Софийски районен съд е отхвърлил като неоснователно заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. № 22779/19.03.2009г. на „И” Е. , гр. С. срещу „Б” О. , гр. Р.. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че решаващият съдебен състав неправилно е приел, че внесената държавна такса не е по делото за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, а именно, че съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1/ доколко и в какви предели съдът може да дава указания на заявителя за отстраняване нередностите на заявлението, и по-конкретно за внасяне на държавна такса; 2/ определящо ли е основанието, посочено в документа за внесена държавна такса и обвързан ли е съдът от него; ако основанието за внасяне на държавна такса не е прецизирано, следва ли да се приеме, че държавна такса не е внесена или съдът следва да съобрази и други критерии, факти и обстоятелства. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на СРС за произнасяне по искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за главница. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд е приел, че с оглед обжалваната част на разпореждането на СРС само за главницата в размер 15 866,82 лв. дължимата държавна такса е 317,34 лв. , от която са внесени само 40 лв. с приложената към заявлението вносна бележка. Според решаващия съдебен състав останалата част от държавната такса не е внесена. В подкрепа на този извод са изложени съображения, че приложеното извлечение от банкова сметка за платена сума от 512,77 лв. с основание държавна такса по иска не е посочено, че държавната такса е заплатена във връзка със заявление по чл. 417 ГПК. Според СГС поради това, че заповедното производство е част от изпълнителното производство, а не от исковото, приложение на разпоредбите на исковото производство и в частност на чл. 129 ГПК за задължаване на съда за даване указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, би имало само при изрично препращане. За съда съществува задължение да даде писмени указания на заявителя за отстраняване на нередовността като приложи съответния образец единствено в хипотезата на чл. 425, ал. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Поставените от частния жалбоподател въпроси за държавната такса биха били от значение за изхода на спора, ако са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно ако представеният със заявлението документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В настоящия случай приложените към заявлението документи /договор № БЛ-001/17.03.2008г., приложение № 1 към договора, пълномощно, складова разписка, нотариална покана и справка за изчисляване на неустойка по договора/ не удостоверяват подлежащо на изпълнение срещу „Б” О. вземане за сумата 15 866,82 лв., претендирано вт. 14 от заявлението като възнаграждение по посочения договор. От една страна, представеният договор № БЛ-001/17.03.2008г. е за продажба на фасадно скеле с поцинковани пътеки и удостоверява цена на стоката – предмет на договора за продажба, а със заявлението се претендира плащане на възнаграждение по договора, каквото не е уговорено. От друга страна, според чл. 5.1.1., 5.1.2. и 5.1.3. от договора изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или настъпването на друго обстоятелство – получаване на стоката от купувача и издаване от заявителя – продавач на данъчна или проформа фактура. Представената складова разписка удостоверява, че лицето В. е получило фасадното скеле, но предвид факта, че същото не е представител на купувача и не са представени други доказателства, установяващи, че стоката е получена от „Б” О. /чл. 5.1.2. и 5.1.3./, нито е представена издадената от продавача данъчна или проформ фактура /чл. 5.1.1./, се налага изводът, че приложените към заявлението документи не удостоверяват изискуемост на вземането в размер 15 866,82 лв. съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не е удостоверено подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, то е без значение дали дължимата държавна такса е внесена, доколко и в какви предели съдът може да дава указания на заявителя за отстраняване нередовността на заявлението, и по-конкретно за внасяне на държавна такса и как следва да бъде удостоверено плащането на държавната такса. Следователно предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК не са налице. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение     О П Р Е Д Е Л И :   ОСТАВЯ В СИЛА определение от 11.08.2009г. по ч. гр. д. № 4858/2009г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІІ-В състав. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.