РЕШЕНИЕ
№425
С.. 7.06.2010година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 май две хиляди и десета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: М. И.
И. П.
При секретаря Р. Т., като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 1360/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 1459 от 02.12.2009г., постановено по настоящото дело № 1360/2009г. на ВКС, III г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, № 101 от 15.04.2009г. по в.гр.д. № 1075/2008г., с което П. и Д. Н. са осъдени да заплатят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" сумата 9381,94 лв., представляваща равностойността на липсващо количество калай, констатирано с акт за начет.
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос за материалната доказателствена сила на ревизионния акт, решен от въззивния съд в противоречие със съдебна практика по прилагането на чл. 301 ГПК/отм./.
Ответникът по жалбата Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника ст. юрисконсулт Д. К. моли въззивното решение да се остави в сила.
По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване ВКС намира следното:
Настоящият съдебен състав на ВКС намира за правилна съдебната практика, изложена в приложеното решение № 1501/11.10.1956г. по гр.д. № 6465/56г. I г.о. на ВС, че за да имат фактическите констатации в ревизионния акт презумптивна доказателствена сила, необходимо е тези фактически констатации да са документирани с надлежни писмени доказателства, даващи вярно и точно отражение на наличността на стоково-материални ценности към датата на ревизията.
В. съд е приел за установена отразената в акта за начет липса на стоково-материални ценности. Приел е, че констатациите на акта не са опровергани независимо от това, че реалното замерване на количеството калай в действителност е извършено през 1997г., а не през 1999г. както е отразено в инвентаризационния опис, тъй като двамата ответници, отговарящи за наличността на склада, са присъствали при проверките, дали повод да се направи извод за наличието на липси. От фактическа страна е приел, че при извършената през 1999г. инвентаризация е установена наличност от 65 950,8 кг калай, от които 2 729,8 кг калай констатиран излишък, заприходен счетоводно на 29.01.99г. След това заприходяване от склада са изнесени общо 9804 кг калай. При последвалата инвентаризация през м. април 2002г. в склада е установено наличието на 55 424 кг калай, т.е. с 722,8 кг по-малко, което безспорно се явява липса. Приел е, че не води до неистинност на документа съставянето на инвентаризационния протокол от 29.01.1999г. въз основа на замерване на количеството калай през 1997г., тъй като с него се удостоверява, че към 29.01.1999г. в склада е имало определено количество калай, удостоверено и с подписа на МОЛ, съгласило се да се заприходи констатирания излишък. Въз основа заключението на вещо лице въззивният съд е приел, че между установения през 1999г. излишък и констатираната през 2002г. липса не може да се извърши компенсация, тъй като не са налице условията на чл. 74 П.. Излишъкът и липсата не могат да се свържат и с кантарна грешка, тъй като видно от констативния протокол от 11, 12 и 15.04.2002г., преди извършването на инвентаризацията кантарът е бил проверен. Що се отнася до измерването през 1999г., то също не би могло да е неточно, тъй като при наличието на кантарна грешка следваше да се установи липса и на другите, установени през 1999г. излишъци на антимон, олово, алуминий и цинк.
Срещу така постановеното решение касаторите П. и Д. Н. правят оплаквания за материална незаконосъобразност, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат доводи, че актът за начет не е мотивиран съгласно изискванията на чл. 29, ал. 1 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол /З./, /отм./, че е опровергана доказателствената му сила тъй като същият няма достоверна дата, че отразената в акта за начет липса се дължи на кантарна грешка.
ВКС намира жалбата за основателна поради следните съображения:
Фактическите констатации в акта за начет имат презумптивна доказателствена сила съгласно чл. 301, ал. 1 ГПК /отм./ когато са основани на надлежно документирани проверки на стоково-материалните ценности, отразяващи вярно намерените стоки и материали. Съгласно чл. 77, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за държавния вътрешен финансов контрол /П./, /отм./ всички констатациите по акта за начет следва да бъдат документирани с необходимите писмени доказателства. В настоящия случай е установено, че замерването на количеството калай в склада е извършено през м. декември 1997г., а не на датата в приложения към акта за начет опис - 29.01.1999г. Липсват доказателства за движението на калай от съответната марка през периода между двете дати. Неоснователно въззивният съд е игнорирал това обстоятелство с мотиви, че актът за начет удостоверява наличието в склада на определено количество калай на 29.01.1999г., без значение кога е измерено това количество, щом материалноотговорните лица са се подписали и са се съгласили да се заприходи в склада откритият при претеглянето излишък от 2 729,80 кг. калай. С оглед на изложените обстоятелства настоящата инстанция намира, че съставянето на акта за начет въз основа на инвентаризация, извършена преди повече от една година от отразената в инвентаризационния опис дата, създава съмнение дали актът вярно отразява движението на стоково-материални ценности.
Доказателствената сила на констатациите на акта за начет се разколебава също така от заключението на вещото лице В. К., че причина за възникването на липсите и излишъците на калай най-вероятно е в претеглянето на процесния материал по време на деблокиране /предаване/ в повече или в по-малко. В с.з. на 27.03.2009г. вещото лице потвърждава, че има грешка при тегленето на материала, така както има констатирани значителни излишъци и на други материали, не само на калая. Неоснователно въззивният съд е изключил възможността за кантарна грешка с отчетения излишък при тегленето през 1997г. по съображения, че за останалите материали, за които също е установен излишък /антимон, олово, алуминий и цинк/ не е установена липса при инвентаризацията на 02.06.2003г., като не е съобразил, че при инвентаризацията на 15.04.2002г. /констативен протокол от инвентаризация на л. 34/, когато е констатирана липса на калай, са теглени
само калая и оловото, а от процесния обект 60 само калая. Пълната инвентаризация през 2003г., на която се е позовал въззивния съд е извън процесния период и тъй като предмет на делото не са посочените по-горе цветни метали антимон, олово, алуминий и цинк и не е ясно какво е било движението на тези материали между двете инвентаризации, такъв категоричен извод не може да бъде направен.
Изложеното мотивира ВКС да приема, че въззивното решение е необосновано поради което следва да се отмени и по изложените съображения исковете да се отхвърлят. На ответниците следва да се присъдят разноските по делото в размер на 1287,63 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, № 101 от 15.04.2009г. по в.гр.д. № 1075/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" [населено място] против П. Н. Н. и Д. М. Н., двамата от [населено място] махала, [община], Пловдивска област, за заплащане солидарно на сумата 9381,94 лв., представляваща равностойността на липсващо количество калай, констатирано с акт за начет вх. № 0492/16.10.2003г., ведно с мораторна лихва в размер на 1771,83 лв. и законната лихва от предявяването на иска.
ОСЪЖДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси" [населено място] да заплати на П. Н. Н. и Д. М. Н. сумата 1287,63 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Членове: