Р Е Ш Е Н И
Е
№ 556
София 13.07. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният
касационен съд на Република България, Четвърто гражданско
отделение, в съдебно заседание на десети юни, две хиляди и десета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА
ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио
Първанов гр. дело № 46/2009 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. К., град Г., подадена от пълномощника му адвокат А, срещу въззивно решение №194 от 27.10.2008 г. по гр. дело № 161/2008 г. на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №469 от 20.07.2006 г. по гр. д. №76/2006 г. на Габровския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Е. „Р”, град Г., иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 5 500 лв. Въззивният съд е приел, че е в тежест на ищеца да докаже неизпълнението от ответника на договорените СМР. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че искът е неоснователен, тъй като не е доказал неизпълнението на СМР от ответника.
Ответникът по касационната жалба Р. М. М. , действащ като Е. „Р”, град Г., оспорва жалбата.
С определение №682 от 06.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №194 от 27.10.2008 г. по гр. дело № 161/2008 г. на Габровския окръжен съд. О. е допуснато по въпроса за разпределение на тежестта за доказване при исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, който е решен в противоречие с задължителната практика на ВКС. Според нея в тежест на ищеца по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за това плащане.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
По делото е установено, че страните са сключили договор за изработка. Ищецът е възложил на ответника да извърши ремонт на апартамент. Изплатено е възнаграждение в размер на 7 000 лв. Ищецът е развалил договора поради неизпълнение. Според него неизвършените СМР са на стойност 5 500 лв. Неправилен е изводът на въззивния съд, че е в тежест на ищеца да докаже неизпълнението от ответника на договорените СМР. Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че след като ответникът, чиято е доказателствената тежест съобразно изложеното по-горе, не е доказал, че е извършил СМР на стойност по-голяма от 1500 лв., то искът е основателен.
При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил неправилен извод за неоснователност на иска.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе искът трябва да бъде уважен като основателен.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да бъдат присъдени 911.50 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №194 от 27.10.2008 г. по гр. дело № 161/2008 г. на Габровския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. М. М. , действащ като Е. „Р”, град Г., да заплати на А. К. К., град Г., на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД сумата 5 500 лв. – получена на отпаднало основание поради разваляне на договор за ремонт на апартамент, находящ се в град Г., ул. „С”№28, заедно със законната лихва от 17.01.2006 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 911.50 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.