Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * неоснователно обогатяване * саморъчно завещание * право на ползване * форма за валидност * доказателства * правомощия на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 821

София, 19.11.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 16 ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1906 /2009 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 587/10 от 24.06.2010г. по касационна жалба на Б. Х. А. е допуснато касационно обжалване на решение № 162/16.07.2009г., постановено по гр.д.№ 184/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 995 от 15.03.2006г. и допълнително решение № 876”А”/23.05.2007г., постановени по гр.д.№ 1210/2004г. на РС-Разлог. С потвърденото решение е признато за основателно оспорването на саморъчните завещания на М. П. Т., вписано с вх. № 2507 от 07.10.2004г. т.ІІ № 55/2004г. и саморъчното завещание на Х. И. Т., вписано с вх. № 2506/07.10.2004г., т.ІІ, № 54/2004г., отхвърлен е иска на жалбоподатеката по чл. 108 от ЗС против И. Х. Т., М. С. Т., и Х. И. Т. за ревандикация на ½ ид.ч. от дворно место с площ 293 кв.м., съставляващо УПИ ХХХVІІ-1826 от кв. 135 по плана на[населено място], ведно с целия първи етаж и ½ ид.ч. от втория етаж от построената в дворното место къща. Отхвърлен е иска по чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответниците М. С. Т. и Х. И. Т. да заплатят на Б. А. по 50 лв. месечно от датата на предявяване на иска, съставляваща. обезщетение за лишаване от ползване на първия етаж. С потвърденото допълнително решение е отхвърлен и иска по чл. 31, ал.2 от ЗС да бъде осъден И. Х. Т. да заплаща на ищцата по 50 лв. месечно обезщетение за лишаване от ползване като съсобственик.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради това, че съдът не се е произнесъл в мотивите по иска по чл.31, ал.2 от ЗС, въпреки, че допълнителното решение, с което РС се е произнесъл по този иск е оставено в сила. Навежда се оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 25 от ЗН, чл.108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, допуснати съществени процесуални нарушения – не обсъждане на събраните доказателства и необоснованост на изводите.
Ответниците по касация не вземат становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Благоевградски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал следното: Х. И. Т. е купил с н.а. № 197,т.№/1967г. по време на брака си[населено място] Т. дворно место, съставляващо п. ІV от кв. 157 по плана на[населено място], идентичен с УПИ ХХХVІІ-1826 от кв. 135 в което изграждат двуетажна жилищна сграда. С н.а. № 5,т.VІ/26.05.1975г. родителите прехвърлят на двете си деца ответника Х. Т. и ищцата Б. Т. /по баща/ по ½ ид.ч. от втория етаж. Със саморъчни завещания от 22.09.1994г. М. П. Т. и Х. И. Т. завещават всеки своята част от първия етаж на сградата. Завещанията са оспорени относно авторството им от ответниците. По делото са изготвени общо четири единични СГрЕ. Вещо лице Т. Н. Т., работил с оригинала от завещанията не е могъл да даде заключение поради липса на автентичен сравнителен материал. Приетата от въззивната инстанция първа СГрЕ с в.л.А. Д., изготвена по ксерокопие от завещанието, но по оригинален сравнителен материял, установява, че завещанията за написани и подписани от посочените в тях лица. Вещото лице от служебно назначената СГрЕ А..Г., извършена по оригиналите на саморъчните завещания и със същия сравнителен материял, установява, че завещанието на Х. Т. е написано и подписано от него, но завещанието на М. Т. е подписано от нея, но не е написано от нея. Двете завещания обаче са изписани от различни лица. Съдът е приел, че и двете завещания са нищожни поради неспазване на изискуемата се от чл. 25 от ЗН форма, тъй като датата не е написана в началото на текста и поради това, че не е установено авторството на завещанието на Т.. Съдът е приел, че констативен н.а. № 91,т.VІІІ//08.10.2004г., с който ищцата е призната за собственик по наследство, дарение и завещание на ½ ид.ч. от дворното место, целия първи етаж и ½ ид.ч. от втория етаж не е оспорен от ответниците и се ползва с доказателствена сила, но въпреки това е намерил за неоснователен иска по чл. 108 от ЗС и исковете по чл. 59 от ЗЗД и по чл. 31, ал.2 от ЗС, тъй като ответниците не ползват изцяло първия етаж. Една стая от него била заключена от ищцата, а от втория етаж ответника Х. Т. ползва само една стая.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК е: кога е налице липса на дата в саморъчно завещание. С въззивното решение е прието, че в двете саморъчни завещания липсва дата, тъй като тя е вписана в самото съдържание. С Р № 4384 от 14.11.1980г. по гр.д.№ 2083/80г. І гр.о. е прието, че при липса на елемент от датата, той може да се допълни от съдържанието на завещанието. С Р № 62/05.03.2004г. по гр.д.№ 663/2003г. І гр.о. се приема, че тя трябва да е преди подписа. Решение № 601-05-І приема, че достоверната дата трябва да се извлече от съдържанието му. Решение № 1097 от 11.12.2008г. по гр.д.№ 4961/2007г. V гр.о. приема, че датата на изготвяне на саморъчното завещание трябва да е обозначена при съставянето му, т.е. следва да е елемент от текста му и да предхожда подписа. Настоящия състав споделя правните изводи в посочените решения на ВКС. Саморъчното завещание е едностранна сделка на разпореждане за след смъртта на завещателя и като такъв якт, закона изисква да бъде датирано и подписано. Датата е единия от трите съществени елемента на саморъчното завещание наред със съдържанието и подписа му. С императивната норма на чл.25 от ЗН, законодателят изисква саморъчното завещание “да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от завещателя”. Определена е поредността, в която трябва да се намират двата елемента, до колкото при разпореждане подписа следва да е след датата, но точното место на датата преди подписа не е определено. Следователно датата може да е написана в началото на завещанието като част от текста, или в края му преди подписа. И в двата случай завещанието е надлежно датирано.
В процесните завещания датата е част от съдържанието им и е преди подписа, поради което съдът приема, че е спазена формата на чл. 25, ал.1 от ЗН. Като е приел противното, въззивния съд е постановил решение в противоречие с материалния закон, което налага отмяната му.
Процесуалните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване касаят задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и заключения на приетите експертизи, като посочи защо не кредитира някоя от тях. Съдът е приел, че констативния н.а. № 91,т.VІІІ/2004г., с който ищцата е призната за собственик по наследство, дарение и завещание на имота, предмет на иска по чл. 108 от ЗС не е оспорен и констатациите в него обвързват съда, но въпреки това е приел, че ищцата не се легитимира като собственик. В този смисъл мотивите са противоречиви. Видно от исковата молба, ищцата се позовава на този нот. акт, респективно на придобивните основания, посочени в него, но при неприемане автентичността на едното завещание не е разгледан въпроса за придобиване по наследство на идеална част от първия етаж и по дарение на ½ ид.ч. от втория етаж.. /По делото не са представени удостоверения за наследници на двамата наследодатели/. Съдът не е обсъдил показанията на св. А. А., снети в с.з. на 11.06.2008г., от които се установява, че ищцата не е допускана до имота, въпреки, че в него има заключена стая на първия етаж, а ответниците твърдят, че не ползват целия втория етаж, но техните твърдения за изгодни за тях факти не са доказателство. С Р № 1554/24.10.2002г. на V гр.о. на ВКС, Р № 99/01.02.2002г. по гр.д.№ 4188/2001г. на ІV гр.о. на ВКС се приема, че съдът е длъжен да обсъди доказателствата по делото, относими към спора и неизпълнението на това задължение е съществено процесуално нарушение, което налага касиране на решението.
Съдът е възприел заключението на в.л. Г., като се е мотивирал с това, че то е изготвено по оригинала на завещанията, но не е коментирано заключението на в.л. Д., а двете съдържат противоположни констатации, макар второто вещо лице да е работило по ксерокопие. С Р № 954/10.01.2005 г. и № 385/11.03.2005г. е прието че следва да се извърши преценка на приетите заключения, съгласно чл. 157, ал.3 от ГПК /отм/ в съвкупност с останалите доказателства, че съдът не е длъжен да ги възприеме, но когато не ги възприема следва да изложи защо
При установеното противоречие между двете единични експертизи е било удачно, а и в съответствие с нормата на чл. 161 от ГПК /отм/ по който се разглежда въззивното производство, назначаване на тройна СГр.Е, която работейки по оригинала на саморъчното завещание на М. Т. да даде отговор от нея ли е изписан текста и подписа, като използва сравнителен материал от период, максимално близък до съставяне на завещанието. В приложеното трудово досие има подписи от 1990,1991г. с изписване на почти цялото име, а авторството на бележката, изследвана от експерта не е безспорно. В тежест на ищцата, ползваща се от завещанието е да осигури сравнителен материал.
Предмет на иска е целия първи етаж и ½ ид.ч. от втория етаж. Страните не са разпределяли правото на ползване върху втория етаж, затова ползването на една стая от трето лице за съсобствеността не е основание за отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС за ½ ид.ч. от етажа, придобита по дарение.
По изложените съображения, обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и необоснованост, което налага отмяната му. Необходимостта от събиране на нови доказателства налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 162/16.07.2009г., постановено по гр.д.№ 184/2008г. на Благоевградски окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: