Ключови фрази
Установителен иск * подведомственост * отрицателен установителен иск * безвъзмездна финансова помощ


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 147

гр. София, 19.10.2017 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1313 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Столична община чрез процесуални представители адв. С. З. П. и адв. Г. Ф. Д. срещу решение № 404 от 02.03.2016г. по т. дело № 456/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е обезсилено изцяло решение № 1872 от 18.11.2015г. по т. дело № 7199/2014г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, І-15 състав и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София град.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че между управляващия орган и бенефициента са налице облигационни отношения по силата на сключения между тях договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и всеки спор по неговото изпълнение има гражданскоправен характер, поради което е подведомствен на гражданските съдилища; писмата за наложена финансова корекция имат само уведомителен характер, от тях не се пораждат пряко задължения в тежест на бенефициента за възстановяване на съответната сума, с оглед на което обжалването не е насочено срещу годен за оспорване административен акт; фактът, че клаузите на договора, пораждащи правото на управляващия орган да налага финансови корекции, са регламентирани в европейското и националното законодателство, не може да обоснове извода за властнически характер на волеизявлението му. Счита, че преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е бил гражданскоправен, а не администравен договор, спрямо който намират приложение общите правила на ЗЗД, като споровете по него се решават от гражданските съдилища. Моли за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане и произнасяне по същество.
Ответникът Министерство на околната среда и водите, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
С определение № 257 от 24.04.2017г. по т. дело № 1313/2016г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по следните процесуалноправни въпроси:
1/ Подведомствен ли е на гражданския съд отрицателен установителен иск за недължимост на заплащане на финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност, предявен преди 25.12.2015г. от съответната община, на която се предоставя безвъзмездната финансова помощ, срещу съответното министерство – договарящ орган?
2/ Приложима ли е разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ по отношение на висящи към момента на влизане в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за налагане на финансови корекции или произтичащи/свързани с такива корекции?
По поставените процесуалноправни въпроси:
С постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 17 от 23.03.2017г. по гр. дело № 50176/2016г. на ВКС, ГК, IІІ г. о., решение № 66 от 21.03.2017г. по гр. дело № 60146/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 123 от 20.07.2017г. по т. дело № 2547/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. и постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 501 от 17.10.2016г. по ч. т. дело № 1872/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 9 от 05.01.2017г. по ч. т. дело № 2294/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 126 от 09.03.2017г. по ч. т. дело № 2071/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. се застъпва становището, че отношенията между страните по сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015г. се уреждат от гражданското право и споровете във връзка с дължимостта на плащанията по тях са гражданскоправни и подлежат на разглеждане по реда на общия съдебен исков процес. Съобразно разпоредбата на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ образуваните до влизане в сила на този закон – 25.12.2015г., гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се извършват по досегашния ред – гражданскоправен ред, който следва да се прилага и след тази дата относно висящите искови производства.
В решение № 66 от 21.03.2017г. по гр. дело № 60146/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 17 от 23.03.2017г. по гр. дело № 50176/2016г. на ВКС, ГК, III г. о. изрично е посочено, че исковете за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие“, предявени преди 25.12.2015г., са подведомствени на общите съдилища и постановените решения по тях са допустими.
Съгласно решение № 17 от 23.03.2017г. по гр. дело № 50176/2016г. на ВКС, ГК, III г. о. исковата защита е допустима, както чрез осъдителен иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и чрез установителен иск с оспорване основанието за налагане на финансови корекции по тези договори.
С решение № 123 от 20.07.2017г. по т. дело № 2547/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. съдебният състав е приел, че със Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, в сила от 25.12.2015г., се преодоляват колебанията относно правното естество на възникналите правоотношения с източник договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и изявлението на органа за финансова корекция, както и за реда за защита. С него се регулират заварени от влизането му в сила производства в зависимост от защитата, която е предприета от бенефициента по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ срещу изявление на органа за финансова корекция. В съдебния акт на ВКС е посочено, че в разпоредбата на § 10, ал. 2 ПЗР на ЗУСЕСИФ са включени образуваните съдебни дела по жалби на бенефициентите срещу изявления за финансови корекции, за които производства е предвидено, че се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5-7 ЗУСЕСИФ. Предприетата от бенефициента защита по гражданскоправен ред чрез предявяване до 25.12.2015г. на искова молба пред общия съд за изпълнение по договор за безвъзмездна финансова помощ или за обезщетение за неизпълнение на договора следва да се довърши по досегашния ред на основание § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, т. е. исковото производство следва да продължи пред гражданския съд, тъй като новият съдопроизводствен ред е регламентиран в чл. 27, ал. 1 и чл. 5-7 ЗУСЕСИФ.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираната от различните съдебни състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и чл. 274, ал. 3 ГПК съдебна практика по релевантните правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Изводът в тази насока е обусловен от следното:
Със Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, в сила от 25.12.2015г. е създадена националната правна рамка, съдържаща общите правила, по които се управляват и разходват предоставените от ЕС публични средства съобразно разпоредбите на чл. 174 и чл. 175 ДФЕС в изпълнение на задължението на Република България по чл. 175 ДФЕС относно предоставените от Европейския съюз публични средства: националната институционална рамка за управлението на средствата от ЕСИФ, реда за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ, специалните правила за определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ, правила за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции. С посочения нормативен акт е уредено предоставянето на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ да се извършва с административен договор, който подлежи на оспорване по реда за оспорване на индивидуален административен акт /чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ/. Разпоредбите на чл. 69 – чл. 77 ЗУСЕСИФ регламентират процедурата за установяване на нередности и извършване на финансови корекции, като съгласно чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ решението за финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на АПК.
В Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ законодателят е приел правни норми, уреждащи реда, по който следва да бъдат довършени започналите производства. Съгласно § 10, ал. 1 ПЗР на ЗУСЕСИФ започналите и недовършени до влизането в сила на закона производства се довършват по досегашния ред, а съобразно § 10, ал. 2 ПЗР на ЗУСЕСИФ /изм. ДВ, бр. 74 от 2016г./ по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5-7 ЗУСЕСИФ се довършват само образуваните до влизането в сила на закона съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, т. е. административните производства. Новата разпоредба на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015г. /ДВ, бр. 74 от 2016г./ предвижда, че образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред, а именно по реда на исковото производство. Следователно с посочените правни норми се регулират заварени от влизането в сила на ЗУСЕСИФ производства в зависимост от защитата, която е предприета от бенефициента по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ срещу изявление на органа за финансова корекция.
Предвид изложените съображения и постоянната практика на ВКС, настоящият съдебен състав отговаря по следния начин на релевантните правни въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:
Отрицателният установителен иск за недължимост на заплащане на финансова корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейската общност, предявен преди 25.12.2015г. от съответната община, на която се предоставя безвъзмездната финансова помощ, срещу съответното министерство – договарящ орган е подведомствен на гражданския съд.
Разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ е неприложима по отношение на висящи към момента на влизане в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за налагане на финансови корекции или произтичащи/свързани с такива корекции. В посочената хипотеза приложение намира разпоредбата на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ.
По правилността на въззивното решение:
Предвид даденото разрешение на релевантните процесуалноправни въпроси се налага изводът, че касационната жалба е основателна. Неправилната преценка на Софийски апелативен съд за правния интерес от иска е довела до обезсилване на допустимо постановено първоинстанционно решение и неправилно десезиране от решаването на спора между страните. С искова молба от 23.10.2014г. ищецът Столична община е предявил отрицателен установителен иск против Министерство на околната среда и водите, че не дължи сумата 1 038 556,69 лв., представляваща финансова корекция по договор № DIR-592113-C001/27.07.2011г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.“, наложена с писмо с изх. № 08-00-1411/11.04.2011г. на директора на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ към МОСВ. Твърди, че била нарушена и приложимата процедура по налагане на финансови корекции, описана в Методологията за определяне на финансовите корекции, приета с ПМС № 134/2010г., по – конкретно – чл. 11, ал. 2 и чл. 13 от Методологията. В случая се касае за гражданско производство, образувано преди 25.12.2015г. по искова молба на бенефициент по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за отсъствие на нарушение и нередност като основание за налагане на финансова корекция по Оперативна програма „Околна среда“. Съгласно § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ този спор подлежи на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред по ГПК. Посочената правна норма е приета с § 6, ал. 2, б. „б” от Заключителните разпоредби на ЗИД на АПК /ДВ, бр. 74 от 20.09.2016г./, т. е. след постановяване на въззивното решение, но предвид обстоятелството, че й е придадено обратно действие, същата намира приложение към настоящия случай. Следователно изводът на въззивния съд, че с влизане в сила на ЗУСЕСИФ е прекратена компетентността на общите съдилища да разглеждат предявените искове срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, е неправилен.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед на което същото следва да бъде отменено, а делото трябва да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав. С оглед изхода на делото касационната инстанция не се произнася по претенцията за присъждане на разноски, а същите следва да бъдат съобразени от въззивния съд при постановяване на решението.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 404 от 02.03.2016г. по т. дело № 456/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.