определение по гр.д.№ 4040 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 96
София, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева д.№ 4040 от 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Гр.д.№ 4040 от 2021 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо отделение е било образувано по касационна жалба на Х. Л. И. срещу решение 10030 от 12.01.2021 г. по в.гр.д.№ 877 от 2020 г. на Софийския апелативен съд.
По тази жалба настоящият състав на ВКС се е произнесъл с решение № 19 от 15.03.2022 г., с което частично е оставил в сила и частично е отменил решението на Софийския апелативен съд, като по същество е уважил предявения от Х. Л. И. срещу „Труд М.“ Е. и „Информационна агенция Б.“ Е. иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 8 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.01.2018 г. до окончателното плащане. С решението съдът е присъдил на Х. И. и разноски за трите съдебни инстанции, изчислени съобразно уважената и отхвърлена част от иска.
С молби вх.№ 2826 от 29.03.2022 г. и вх.№ 3528 от 14.04.2022 г. пълномощниците на ответниците по жалбата „Труд М.“ О. и „Информационна агенция Б.“ Е. молят решението на ВКС в частта за разноските да бъде изменено и допълнено.
Пълномощникът на касатора Х. Л. И. оспорва молбите и моли същите да бъдат оставени без уважение.
Върховният касационен съд по подадените молби счита следното: Същите са допустими- подадени са от легитимирани лица /страни по делото/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК.
По същество молбата на „Труд М.“ О. за изменение на решението на ВКС в частта за разноските е неоснователна: С решението си от 15.03.2022 г. настоящият състав на ВКС, ГК е присъдил разноски по компенсация, като подробно се е мотивирал защо присъжда разноски в посочения в решението размер /стр.8 и 9 от решението/. При изчисляването на дължимите разноски съдът е взел предвид представените по делото писмени доказателства и списъци за направени от страните разноски във всяка от трите съдебни инстанции и е съобразил уважената и отхвърлена част от исковете. Изложил е и съображения защо счита за основателни и до какъв размер направените възражения за прекомерност на уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение във всяка една от инстанциите. Съдът не счита, че е допуснал грешка при определяне на размера, до който следва да бъдат намалени счетените за прекомерни адвокатски възнаграждения- не са определени адвокатски възнаграждения под минималния предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. размер, както неоснователно твърди пълномощника на молителя „Труд М.“ О..
Молбата на „Информационна агенция Б.“ Е. за допълване на решението на ВКС в частта за разноските, чрез присъждане на дружеството на разноски за втора съдебна инстанция, обаче е частично основателна, поради следното: За въззивната инстанция „Информационна агенция Б.“ Е. е направила разноски за адвокат в размер на 850 лв. и за държавна такса в размер на 162 лв. В този смисъл са представените на листове 40 и 41 от в.гр.д.№ 5407 от 2019 г. на САС договор за правна защита и съдействие от 25.09.2019 г. и разписка за паричен превод. Пълномощникът на този ответник е направил своевременно искане за присъждане на тези разноски и е представил списък на разноските /находящ се на лист 24 от в.гр.д.№ 877 от 2020 г. на САС/. Предвид крайния изход на делото пред ВКС /водещ до извод за неоснователност на въззивната жалба на „Информационна агенция „Б.“ Е. срещу първоинстанционното решение в частта му за уважаване на иска на Х. Л. И. за сумата 8 000 лв. и за неоснователност на въззивната жалба на Х. И. срещу първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на иска му за разликата над 8 000 лв. до 18 000 лв./, на молителя „Информационна атенция Б.“ Е. не се дължат направените разноски за държавна такса по въззивната жалба на този ответник в размер на 162,56 лв. Направените разноски за адвокат за въззивна жалба и за защита по въззивната жалба на ищеца Х. И., подадена на 18.09.2019 г. /както е посочено и в самия договор за правна защита и съдействие от 25.09.2019 г./ се дължат, но само до размер на 472,22 лв.- съобразно уважената и отхвърлена част на жалбите. Тъй като в решението си ВКС не е взел предвид тези разноски при определяне на дължимите между страните разноски, по реда на чл.248 ГПК решението в частта за разноските следва да бъде допълнено, като на ответника „Информационна агенция Б.“ Е. се присъди сумата 472,22 лв.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК съставът на Върховния касационен съд на Република България

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 2826 от 29.03.2022 г., подадена от „Труд М.“ О. за изменение в частта за разноските на решение № 19 от 15.03.2022 г. по гр.д.№ 4040 от 2021 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, първо отделение.
ДОПЪЛВА решение № 19 от 15.03.2022 г. по гр.д.№ 4040 от 2021 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, първо отделение В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:
ОСЪЖДА Х. Л. И. от [населено място], [улица], ет.15, ап.81да заплати на „Информационна агенция Б.“ Е. със седалище и адрес на управление [населено място], район О., [улица], ет.1 на основание чл.78 ГПК сумата 472,22 лв. /четиристотин седемдесет и два лева и двадесет и две стотинки/, представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.