4 Р Е Ш Е Н И Е № 156 гр. София, 22 май 2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря……..…….Марияна Петрова…......……и в присъствието на прокурора….....…...........Атанас ГЕБРЕВ.......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 618 по описа за 2018 г. Производството е образувано по касационна жалба от адв. С. К. – защитник на подсъдимия М. А. срещу решение № 392 от 28.02.2018г., постановено по внохд № 330/17г. на Великотърновски апелативен съд. В жалбата се твърди, че решението на въззивния съд е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – неизпълнение на част от указанията на касационната инстанция и потвърждаване на осъдителен съдебен акт при липса на доказателства, установяващи субективната страна на престъплението, в извършването на което е обвинен подсъдимият. Предлага се атакуваното решение и потвърдената с него присъда да бъдат отменени и подсъдимият А. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа от адв. К. както е подадена. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че апелативният съд е изпълнил задължението си да извърши проверка, собствен анализ и оценка на доказателствата достигайки до същите фактически и правни изводи, като е изложил съображения за умисъла. Дава становище, че решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Подсъдимият А., редовно призован, не се явява пред касационния съд. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото касационно производство е второ по ред. С решение № 131 от 24.07.2017г. ВКС на РБ, I н.о., постановено по н.д. № 427/17г., е отменено решение № 80 от 07.03.2017г. на Великотърновски апелативен съд по внохд № 333/16г., в частта, с която е потвърдена присъда № 33 от 12.07.2016г. по нохд № 816/15г. на Плевенски окръжен съд относно осъждането на подсъдимия М. А. за престъпление по чл.253, ал.4 във вр. с ал.3, т.2 във вр. с ал.1, пр.1 от НК и относно приложението на чл.253, ал.6 от НК. В мотивите на касационното решение е констатиран порок в доказателствената дейност на съда и липса на мотиви относно субективната съставомерност на извършеното от А. деяние по чл.253, ал.4 от НК. Делото е върнато за ново разглеждане в отменената част от друг състав на съда, без конкретни указания за събиране на други доказателства. С присъда № 33 от 12.07.2016г. по нохд № 816/15г. на Плевенски окръжен съд, подсъдимият М. А. е признат за виновен в това, че на 07.07.2011г. в [населено място] извършил два пъти финансова операция с имущество – парична сума в размер на 83 000 лева, за която знаел, че е придобита от А. Б. К. чрез тежко умишлено престъпление - измама по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК както следва: На 07.07.2011 г. в [населено място] извършил финансова операция – наредил банков превод от сметка [IBAN] в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с титуляр М. А. към сметката на съпругата му Т. А. с [IBAN] в размер на 25 000 лева, за която знаел, че е придобита от К. чрез тежко умишлено престъпление - измама по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1 от НК. На същата дата и място извършил финансова операция – теглене на сума на каса [IBAN] в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с титуляр М. А. в размер на 58 000 лева, за която знаел, че е придобита от К. чрез тежко умишлено престъпление измама по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.2, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.54, вр. чл.66, ал.1 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с пет годишен изпитателен срок и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл.253, ал.6 от НК подсъдимият А. е осъден да заплати в полза на държавата парична сума в размер на 83 000 лв. Със същата присъда е осъден подсъдимият А. Б. К. за престъпление по чл. 253 от НК. Срещу така постановената присъда е подадена жалба от защитника на подсъдимия А. – адв. К., с искане за оправдаване на подсъдимия. С решение № 392 от 28.02.2018г. по внохд № 330/17г. на Великотърновски апелативен съд, първоинстанционната присъда е потвърдена в частта относно осъждането на подсъдимия А. за престъпление по чл.253, ал.4 във вр. с ал.3, т.2 във вр. с ал.1, пр.1 от НК и относно отнемането на основание чл.253, ал.6 от НК на равностойността на предмета на престъплението в размер на 83 000 лв. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В подкрепа на релевираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК се изтъква неизпълнение от въззивния съд на дадените указания с предходното касационно решение за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал и липса на мотиви относно субективната страна на престъплението по чл.253 от НК, в извършването на което е обвинен подсъдимият. Посочените доводи не могат да бъдат споделени. В изпълнение на дадените указания апелативният съд е допуснал провеждането на съдебно следствие, в рамките на което е проведен разпит на свидетелите В., Й., М., М. и Х., с което е била изчерпана възможността за попълване на делото с доказателства. Всички събрани доказателства са били подложени на анализ от апелативния съд, в резултат на който е приета описаната в мотивите на въззивното решение фактическа обстановка. Фактите, свързани с превод от подсъдимия К. на инкриминираната сума по сметка на подсъдимия А. и разпореждането от страна на последния със средствата по сметка на съпругата му и чрез теглене в брой, не са спорни по делото и се установяват както чрез гласни доказателствени средства, така и от приложените по делото банкови документи. Относно обстоятелството, че подсъдимият А. е бил предупреден да не тегли парите от превода поради престъпния произход на средствата, са депозирани показания от свидетелите Г. и Д. пред първоинстанционния съд, които показания въззивният съд също е кредитирал. Обстоятелства на извършеното деяние са изведени при спазване на процесуалните правила относно събирането и проверката на доказателствата. Касационната инстанция не разполага с правна възможност да ревизира изводите на апелативния съд по фактите, тъй като необосноваността не е касационно основание. В мотивите на въззивното решение е прието, че свидетелите Г. и Д. на място в банката са съобщили на подсъдимия А., че парите са с престъпен произход, което обстоятелство му е било съобщено и от разследващия полицай Н. при проведения разпит на А. като свидетел по досъдебното производство. При така установените факти въззивната инстанция е приела наличие от субективна страна на пряк умисъл за извършване на престъплението по чл.253 от НК, с което е приложила правилно закона. Настоящият съдебен състав се съгласява и с аргументите на въззивния съд, че субективната представа на подсъдимия, че му се връща заем, не изключва умисъла за извършване на престъплението по чл.253 от НК, с оглед знанието му, че средствата са с престъпен произход. По делото липсват доказателства, А. да е узнал предварително от подсъдимия К. за престъпния произход на средствата, липсва и специална цел за набавяне на лична облага, доколкото А. е бил с убеждение, че му се връща дължима сума. В този смисъл от обективна и от субективна страна осъщественото от подсъдимия А. не съответства на признаците от състава на престъплението по чл.215 от НК. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 392 от 28.02.2018г., постановено по внохд № 330/17г. на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.