1 Р Е Ш Е Н И Е № 139 София, 19 юли 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. втори юни ………........... 2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ....................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ...........................
.. Севдалин Мавров ……………............
при секретар .. Невена Пелова ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Атанас Гебрев …............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .................................КНОХД № .. 453.. / .. 16 .. г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба, подадена от служебния защитник на подсъдимия В. С. В. и по жалба от служебния защитник на подсъдимия И. С. В., против решение № 44 от 11.03.2016 г. по ВНОХД № 452/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр.Варна. С решението е потвърдена присъда № 95 от 19.1015 г. по НОХД № 488/15 г. на Варненския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на двамата подсъдими за извършено престъпление по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
В касационната жалба на В. В. са изложени доводи в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Формулирано е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимия, като във връзка с последното не се сочат конкретни предпоставки.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия и от служебния му защитник.
С касационната жалба, подадена от служебния защитник на подсъдимия И. В. са наведени доводи, относими към всички касационни основания. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а в условията на евентуалност – в случай, че съдът намери, че не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, то се иска решението да бъде изменено в частта относно наказанието, като последното бъде намалено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия и служебния му защитник.
Прокурорът сочи, че при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалния закон и решението е законосъобразно, а наложените на подсъдимите наказания – справедливи. Пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила.
С присъдата подсъдимите са признати за виновни в това, че на 10.07.2012 г. в [населено място], к. к. „З. п.", на постерминал пред ресторант „С.“ в условията на съучастие, като съизвършители са използвали 2 броя технически средства, за да придобият информация за съдържанието на платежни инструменти - престъпление по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което на всеки от тях е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанията на подсъдимите е отложено за срок от по три години.
Върховният касационен съд намира оплакванията за частично основателни.
С обвинителния акт по отношение на подсъдимите е повдигнато обвинение за това, че на 10.07.2012 г. в [населено място], курортен комплекс „З. п.“, на банкомат под ресторант „С.“ в съучастие, като съизвършители са осъществили две от трите инкриминирани в чл. 249, ал. 3 от НК форми на изпълнителното деяние, а именно, че са монтирали и използвали технически средства, за да придобият информация за съдържанието на платежни инструменти.
С присъдата подсъдимите са признати за виновни и осъдени за това, че на горепосочените дата и място са използвали два броя технически средства, за да придобият информация за съдържанието на платежни инструменти, т. е. осъдени са за извършване на една от посочените в обвинителния акт форми на изпълнително деяние. Същевременно, по отношение на обвинението, че освен използване, подсъдимите са и монтирали техническите средства, първоинстанционният съд не се е произнесъл.
При това положение, въззивната инстанция, в качеството си на съд по фактите и правото, е следвало да отстрани допуснатия в дейността на първата инстанция процесуален порок. Още повече, че възражения в тази насока са отправени към въззивния съд в допълнението към жалбата на подсъдимия В. (л.16 – 18, ВНОХД), което по правило ангажира съда с отговор.
Действително в решението е извършен анализ на доказателствената съвкупност по делото, макар и лаконично са изложени съображения за това, защо съдът споделя установената от първата инстанция фактическа обстановка. Даден е отговор на възражения, свързани с показанията на разпитаните по делото свидетели (л. 46, от ВНОХД). Липсва, обаче, произнасяне по наведените от защитата доводи, че подсъдимите не са монтирали към банкомата процесните технически средства, каквото произнасяне е необходимо съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК.
Това обстоятелство, в настоящия случай, не може да бъде повод за връщане на делото на въззивната съдебна инстанция, макар по същество да става въпрос за частична липса на мотиви, поради следното:
Установената от предходните съдебни инстанции, въз основа на доказателствената съвкупност, фактическа обстановка е такава, че не позволява да бъде направен категоричен и несъмнен извод за това подсъдимите да са монтирали процесните технически средства към банкомата в к. к. „З. п.“ на 10.07.12 г., т. е. обвинението в тази му част е останало недоказано. При това положение, порокът следва да бъде отстранен чрез оправдаване на подсъдимите И. С. В. и В. С. В. за това да са осъществили една от двете възведени им с обвинението форми на изпълнително деяние по чл. 249, ал. 3 от НК – „монтиране“. С такова правомощие, съгласно чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК касационният съд разполага, поради което връщането на делото за ново разглеждане се явява безпредметно и единствено би забавило приключването на производството по настоящото дело.
Освен това, при извършената проверка не се констатират други пороци в дейността на контролирания съд, които на свой ред да налагат отмяна и връщане на делото на предходната съдебна инстанция. Освен посочения по-горе пропуск, съдът е съобразил дейността си с изискванията на процесуалния кодекс и не е допуснал нарушение, свързано с интерпретацията и анализа на доказателствените материали.
Възражението направено в жалбата на подсъдимия В. за това, че не подсъдимият е изготвил техническите средства е несъстоятелно, предвид липсата на повдигнато обвинение за осъществяване на тази форма на изпълнително деяние.
Tвърдението на жалбоподателя В. за необоснованост на съдебния акт, поставено наред с претенцията, че фактическата обстановка „не е преценена правилно и задълбочено”, не би могло да бъде предмет на обсъждане пред Върховния касационен съд, който по изключение (настоящото производство не е по реда на чл. 354, ал. 1, изр. 2 от НПК), е съд и по фактите, а не само по правото.
Горното се отнася и до наведените в жалбите на подсъдимите доводи за недостоверност и неотносимост на показанията на свидетеля И., тъй като това са все въпроси, свързани с оценка на доказателствените източници. Единственото конкретно твърдение за процесуални нарушения в жалбата на подсъдимия В. е за неотносимост на показанията на свидетеля И..
Защитата на подсъдимия В. претендира още, че обвинението против него се гради единствено върху показанията на свидетеля И. И..
Тези доводи не могат да бъдат възприети за основателни. Още в досъдебната фаза по делото са събрани редица доказателствени източници, като е била назначена и съдебно-техническа експертиза. Всички те са били надлежно събрани и проверени от първоинстанционния съд. Освен това, пред първоинстанционния съд е била назначена и съдебно-графическа експертиза, която в заключение установява, че подписите в протоколи за разпознаване на лица по снимки (л. 102 и л. 104 от ДП) са на свидетеля И. Г. И.. Въззивният съд е извършил необходимата проверка и е достигнал до правилен извод, че първоинстанционният съд е събрал и проверил всички необходими и относими към предмета на доказване фактически данни, които допринасят за разкриване на обективната истина и е основал присъдата си върху тях. Действително, показанията на свидетеля И. И. са от основно значение по делото, предвид обстоятелството, че той лично е възприел престъпната деятелност на подсъдимите, която продължително и съзнателно наблюдавал. Те обаче, съвсем не са единственият информационен източник за извършеното престъпление. Съдържащата се в тях информация е залегнала в изводите на контролираните съдилища, след като е подложена на кратък анализ и е съпоставена с показанията на свидетеля Д., заключенията на съдебно-техническата експертиза и съдебно-графическата експертиза, материалите от досъдебното производство и веществените доказателства, от които се подкрепя. В тази насока въззивният съд е изложил съображенията си (л. 46, ВНОХД), като е акцентирал върху единството в доказателствената съвкупност. Формираният извод за достоверност не подлежи на ревизия от настоящия съд, но следва да се обобщи, че контролираният съд е достигнал до него при съблюдаване на процесуалните правила. Достоверността на доказателственото средство е оспорвана от защитата на подсъдимите и пред въззивната съдебна инстанция, пред която е изтъкнат аргумент за заинтересованост на свидетеля с оглед служебното му положение. Съдът не е споделил възражението, като е изложил съображенията си за това (л. 46, ВНОХД). Трябва да се обърне внимание на жалбоподателя В., че изтъкнатото в касационната жалба твърдение, свързано към настоящия момент със съдебното минало на свидетеля И. е ирелевантно за решаване на въпросите по делото.
В жалбата на подсъдимия В. неоснователно се заявява, че назначената в досъдебно производство съдебно-техническата експертиза не подкрепя извода за участие на подсъдимия в инкриминираната съучастническа дейност, както и че експертното изследване се явява непълно, тъй като не са изследвани въпроси, които според жалбоподателя са от решаващо значение за авторството на подсъдимия В..
Съществено в конкретния случай е, че по експертен път е даден отговор на въпроси, предопределящи, че се касае за техническо средство за придобиване на информация относно съдържанието на платежен инструмент, чието изготвяне, монтиране или използване е криминализирано в чл. 249, ал. 3 от НК. Установяването на този факт е от основно значение за съставомерността на извършеното от подсъдимите деяние, а необходимостта от специални знания за изследване на въпроса е наложила експертното изследване на капак за касета за поставяне на карти („уста“ от банкомат) и панел на банкомат с електроника по него - обект № 1 и обект № 2 по експертизата, приобщени с протокол за доброволно предаване (л. 21 от ДП). Видеозаписите, съдържащи се в обект № 1 са изследвани дотолкова, доколкото това е било необходимо, за да се даде отговор на въпроса годен ли е обектът да придобива и съхранява информация от платежни, магнитни карти. Това се отнася и до обект № 2, за който вещото лице е установило, че съдържа записана информация, която може да бъде разчетена единствено посредством специално създаден за целта софтуер. Възраженията на жалбоподателя В., че при осъщественото претърсване у дома му не е открит специален софтуер, както и че той не притежава необходимите знания за работа с подобен софтуер, не са от естество да поставят под съмнение авторството на деянието. Това е така, тъй като въпросът дали деецът, след като е използвал техническото средство, разполага с възможност лично да „разчете“ придобитата чрез него информация за съдържанието на платежен инструмент, е ирелевантен по отношение отговорността му по чл. 249, ал. 3 от НК. В този законов текст алтернативно са посочени формите на изпълнителното деяние – изготвя, монтира или използва техническо средство. Поради това, предопределящо отговорността на извършителя е осъществяването на която и да е от тях. В конкретния случай, подсъдимият В. е признат за виновен в това, че е използвал техническо средство, за да придобие инкриминираната информация. Ето защо, дали той е този, който е изготвил техническите средства и дали има потенциал впоследствие да „разчете“ придобитата информация са въпроси, които са без значение за отговорността му за стореното.
Касационният съдебен състав не намира основание да сподели доводите на касатора В., тъй като не се разкрива превратна интерпретация на доказателствените материали по делото, нито пък приоритетна оценка на доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Въззивният съд е отговорил (л. 46, ВНОХД) на възраженията на защитата на подсъдимия В., свързани с показанията на свидетеля И., по отношение на които първата съдебна инстанция е обърнала внимание в мотивите си (л. 88, НОХД). Следва да се има предвид, че в случай, че въззивната съдебна инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, то не е необходимо да преповтаря всички съображения, изложени в мотивите на присъдата, които съвпадат с нейните. Достатъчно е да бъдат посочени причините, поради които намира първостепенния съдебен акт за правилен, респ. твърденията в противна насока за неоснователни. Това е сторил въззивният съд, от мотивите на който, макар и лаконични, може да се проследи как е формирал убеждението.
Не може да бъде възприет като основателен и доводът на подсъдимия В. за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Въззивният съд се е присъединил към извода на първата инстанция за справедливост на наказания от по две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от по три години, като е взел предвид наличието единствено на смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства. Контролирания съд е отчел неправилния извод на първата инстанция, че обществената опасност на деянието е ниска, тъй като в резултат от извършването му не са настъпили имуществени вреди, като е отбелязал, че вредите не са елемент от състава на престъплението по чл. 249, ал. 3 от НК.
Поради изложеното, подсъдимите И. С. В. и В. С. В. следва да бъдат оправдани за това на инкриминираната дата и място да са монтирали към банкомата технически средства, а в частта, касаеща осъждането им за използване на техническите средства по чл. 249, ал. 3 от НК, както и по отношение на наложените наказания и приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА решение № 44 от 11.03.2016 г. по ВНОХД № 452/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна, като ОПРАВДАВА подсъдимите И. С. В. и В. С. В. за това, че на 10.07.2012 г. в [населено място], к.к. „З. п.“, на банкомат пред ресторант „С.“, в съучастие като съизвършители са осъществили монтиране на два броя технически средства по чл. 249, ал. 3 от НК, за да придобият информация за съдържанието на платежни инструменти.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
|