2 Р Е Ш Е Н И Е № 344 София, 01.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1451/2010 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 564 от 08.06.2011г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв.С. като представител на С. Б. С. и Е. Б. К. на въззивно решение от 01.03.2010г. по гр. д. № 808/08г. по описа на СГС, потвърждаващо решение от 29.07.2004г. по гр.д. № 4744/2002г. по описа на Софийския районен съд. С последното са отхвърлени искът с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците Д. О. А. /починал на 12.09.2007 год./, Я. М. А. и Д. С. А., че ищците М. С. М., Е. Б. К. и С. Б. С. са собственици на имот, представляващ УПИ VІІ-782, кв.45а, в.з.”Б.” с площ по графични данни 665 кв.м. и искът с правна квалификация чл.108 ЗС за ревандикиране същия имот от ответник Ц. Д. А.. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът не се е съобразил със задължителните указания, дадени с отменителното решение №202 от 04.03.2008г. на ВКС, І ГО, по гр.д.№ 938/07г., и е пренебрегнал нормата на чл.218з от ГПК; неправилно е приложил материалния закон, не е обсъдил събраните доказателства поотделно и в съвкупност, при което е направил необосновани и неправилни изводи. Ответниците по касация Я. М. А. лично и в качеството й на наследник на Д. О. А., Д. С. А., С. Д. А.- наследник на Д. О. А., и Ц. Д. А., всички от [населено място], не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване, не вземат становище и по въпроса за основателността на касационната жалба. С цитираното по-горе определение № 564 от 08.06.2011г. касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос, свързан с правомощията на въззивната инстанция след отменително решение на касационния съд, а именно: може ли въззивният съд след връщане на делото за ново разглеждане да не се съобрази с указанията на горната инстанция и със задължителната практика. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по предявени от М. С. М., Е. Б. К. и С. Б. С. против Д. О. А. /починал в течение на производството на 12.09.2007 год./, Я. М. А. и Д. С. А. иск по чл.97 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имот, представляващ УПИ VІІ-782, кв.45а, в.з.”Б.” с площ по графични данни 665 кв.м. и ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, предявен против Ц. Д. А. за ревандикиране на същия имот. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като е приел, че решението на ПК Б., с което ищците се легитимират като собственици, не обвързва съда, че не са събрани доказателства за това наследодателят на ищците да е бил собственик на имот, идентичен с този по решението на ПК, както и, че не са събрани доказателства за това ,че ищците като наследници валидно и в срока по чл.11 от ЗСПЗЗ са сезирали административния орган с искане за възстановяване собствеността върху имота. С решение от 08.06.2006 г., постановено по гр.д.№650/05г. СГС е оставил в сила решението от 29.07.05 г. на СРС по гр.д.№ 4744/02 г. За да обоснове този резултат съставът на СГС е приел, че решение № 474-1/20.09.96 г. на ПК “Б.”, с което ищците се легитимират като собственици, е нищожно като постановено от незаконен състав в противоречие с нормата на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ в редакцията й към датата на постановяване на решението.Приел е също, че искът е неоснователен и поради това, че не е представена скица по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, заверена от ПК и от техническата служба на общината, която да е неразделна част от решението. С решение №202 от 04.03.2008г. ВКС ,състав на първо ГО, е отменил решението от 08.06.2006 г., постановено по гр.д.№650/05г., на СГС и е върнал делото за ново разглеждане. Видно от мотивите на отменителното решение, ВКС е приел, че решението на ПК е валидно, постановено е от органа по реституцията и е подписано от състав на този орган , който е действал в пределите на своята компетентност. Приел е също, че непредставянето на скица по чл.18ж ППЗСПЗЗ не обосновава извод за неоснователност на претенцията, тъй като в исковото производство ищците могат да доказват релевантни за спора факти чрез различни доказателствени средства, в това число и технически експертизи,към които обикновено се изготвят и помощни скици. С решението си от 01.03.2010г. по гр. д. № 808/08г.,постановено по реда на чл.218з от ГПК отм., СГС, е потвърдил решението от 29.07.2004г. по гр.д. № 4744/2002г. по описа на Софийския районен съд по съображения, че решение № 474-1/20.09.96 г. на ПК “Б.” е нищожно като постановено от незаконен състав в противоречие с нормата на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ в редакцията й към датата на постановяване на решението и поради това, че не е представена скица по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, заверена от ПК и от техническата служба на общината, която да е неразделна част от решението. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК: В процесния случай касационното обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото въпрос, свързан с правомощията на въззивната инстанция след отменително решение на касационния съд, а именно: може ли въззивният съд след връщане на делото за ново разглеждане да не се съобрази с указанията на горната инстанция и със задължителната практика. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира за правилно становището , че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. Това следва от императивната норма на чл.218з ГПК отм., съгласно която “съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за касиране на решението. Указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото”. При повторното разглеждане на делото от въззивния съд той се произнася по спора по делото само в рамките, очертани от касационното решение. Указанията на касационната инстанция са безусловно задължителни и въззивният съд в правораздвателната си дейност е обвързан от тях като следва да съобрази предвидените отклонения от правилата за разглеждане на делото във въззивната инстанция, отнасящи се до тази фаза на процеса. Новото разглеждане на спора е с различен обем от първоначалното въззивно разглеждане, с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция. По-нататъшният ход на производството следва да започне от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна. Новият състав на въззивната инстанция не би могъл наново да се произнася по въпросите, по които се е произнесъл вече касационният съд, тъй като тази възможност е вече преклудирана. По касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и основателността на касационната жалба: Съобразното горното разрешение обжалваното решение се явява неправилно. Върховният касационен съд, състав на I г. о. намира, че въззивното решение е постановено при наличието на основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК - допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на фактическите констатации и до неправилни правни изводи. Съображенията за това са следните: Ищците М. С. М., Е. Б. К. и С. Б. С. са поддържали, че са собственици по наследство на П. М. Д. на недвижим имот, бивша нива от 3,055 дка, находяща се в землището на [населено място], м.”Т. рид”.Правото им на собственост е възстановено с решение №474-1/20.09.96 г. на ПК “Б.”. Понастоящем имотът представлява УПИ VII-782, кв.45а, с площ от 665 кв.м., в.з.”Б.”. Ответниците Д. О. А. и Я. М. А. са оспорили в процеса правото им на собственост, като са поддържали, че са придобили имота по реда на ЗРПВПННИ от ТКЗС “Д.Б.”" и са се снабдили с нотариален акт за собственост върху него. С последващ договор за дарение от 27.10.93 г. са дарили имота на дъщеря си - ответницата Д. А., която го е продала на ответницата Ц. Д. А.. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безспорно се установява следното: Ищците са наследници на П. М. Д. - починал на 07.09.72 г. Съгласнопротокол от 25.10.1922 г. по ч.гр.д.№ 449/22г., П. М. е получил в изключителен дял и собственост нива в м.”Т. рид” от 3,2 дка при съседи: И. С., В.С., мера, път и собственика на VII дял - К. М.. С решение № 474-1/20.09.96 г., ПК “Б.”, по заявление вх.№ 01474/10.12.91 г. на М. С. М., е възстановила на наследниците на П. М. Д. правото на собственост върху нива от 3,055 дка в землището на [населено място], м.”Т. рид”, имот пл.№ 2323, п-л V-780, VII-782, П-озел. и ч. от им.2323б, м- от III-779, ч. от IV-779 от кад.план от 1961 г. при граници: П. Я., път, дере. С нот.акт № 183, н.д.№ 3367/69 г. ТКЗС “Д.Б.”-с.Б., е продало по реда на ЗРПВПВННИ на Д. О. А. и Ц. Т. С. празно място от 1070 кв.м., находящо се в [населено място] , вилната зона, съставляващо п-л II, имот пл.№ 2323 от кв.45а по плана на [населено място]-в.з., при съседи: улица, п-л l-2323a. С нот.акт №111, н.д.№ 921/71 г., Д. О. А. и Ц. Т. С. са признати за собственици по силата на дворищна регулация на основание чл.108 ППЗПИНМ на празно място от 90 кв.м. от мястото на ТКЗС “Д.Б.”, [населено място], при съседи: улица, ТКЗС, Д.О. и Ц. Т. С., придадени към собствения им п-л II, имот пл.№ 2323 от кв.45а по плана на [населено място]-в.з. С нот.акт № 151, н.д.№ 960/71 Д. О. А. е признат за собственик по покупка, регулация и доброволна делба на п-л II, имот пл.№ 2323 от кв.45а по плана на [населено място]-в.з., целият от 580 кв.м., при съседи: Ц. Т. С., ТКЗС, [улица],нот.д.№27329/1993г. Д. О. А. и съпругата му Я. М. А. даряват на малолетната си внучка Д. С. А. собствения си имот, като с нот.акт № 85, н.д.№ 85/02 г. последната-Д. С. А., е продала на Ц. Д. А. УПИ VII-782 от кв.45а по плана на [населено място]-в.з.Б., при съседи: улица, УПИ VI-781, V-780, II-783 и I-783, без построената в него дървена барака от 20 кв.м. От основното и от допълнителното заключение на вещо лице В.Г. е установено, че за първи път бивш имот пл.№ 2323 попада в кв.45а по рег.план на в.з.Б., одобрен -със заповед № 1417/22.12.61 г. в парцел, отреден за “Озеленяване”. Впоследствие за него са отредени парцели І-2323a и II—2323. Парцел ІІ-2323 е закупен с нот.акт № 183/69 г. и е показан със син контур на скица № 1 към ТЕ . По-късно за него са отредени парцел ІІa-2323-описан в нот.акт № 151/71 г. и оцветен в зелено на скицата и парцел II-2323. B следващия рег.план, одобрен със заповед № РД-02-14-92/26.02.87 г., за бивш парцел ІІа-2323, кв.45а по рег.план от 1961 г., е отреден парцел VII-782 в кв.45а /със зелен контур на скица № 2 към ТЕ/. Процесният имот е идентичен с този по представените нотариални актове и с част от имота по решение № 474-1820.09.96 г. на ПК “Б.”. В парцел VII-782 е изградена върху бетонови основи дървена постройка със застроена площ от около 18-20 кв.м., за която не са предоставени строителни книжа. От допълнителното заключение е установено, че парцел VII-782, кв.45а от рег.план на в.з.”Б.” по рег.план от 1987 г. е идентичен с бивш парцел ІІа-2323 в кв.45а по рег.план от 1961 г. и е част от бивш имот пл.№ 2323 и от имота, описан в решението на ПК -оцветен в зелено на скицата към допълнителното заключение на експерта.Имотът, възстановен от ПК е оцветен със син контур на скицата. От показанията на свидетеля Н. е установено, че процесният имот е бил внесен в ТКЗС от П. М.. Впоследствие ТКЗС е разпродало имотите във вилната зона, а понастоящем имотът се ползва от Д., която го е оградила и други лица нямат достъп до него. В имота има единствено една барака. При така установеното от фактическа страна се обосновават следните правни изводи: Ищците са доказали правния си интерес от предявяване на иска, доколкото им е признато правото на възстановяване на собствеността. Това право обаче може да се реализира само доколкото ответниците не могат да придобият собствеността по реда на чл.10 ал.7 на ЗСПЗЗ, тъй като съгласно уредената в закона конкуренция на права, техните права да придобият имота, изключват правата на реституираните собственици, а следователно в тежест на ответниците е да установят, че върху същия имот при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради или е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г. е започнал. С оглед установената фактическа обстановка в имота липсва застрояване по смисъла на чл.10 ал.7 на ЗСПЗЗ. Установено е, че постройката в имота е барака с площ от 18-20кв.м. без строителни книжа. Отделно от това липсват доказателства за надлежно отстъпено право на строеж ,както и такива, че същата е построена преди 1 март 1991 г. В общия случай конкуренцията на права е уредена с чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. С цитираната разпоредба се отнема вещнопрехвърлителния ефект на всички транслативни актове /гражданскоправни и административноправни/, извършени със земеделска земя от ТКЗС или от други държавни или общински органи в полза на трети лица, включително и на последващите разпоредителни сделки с такива земи, освен в изрично предвидените в закона случаи /чл. 10, ал. 7 и чл. 10б от ЗСПЗЗ /. След като не е застроен към момента на влизане в сила на реституционния закон- обстоятелство, безспорно установено от събраните по делото доказателства, имотът е подлежал на възстановяване на предишните му собственици. Спорният недвижим имот се намира в земеделска земя в регулация, поради което предпоставките за възстановяването му следва да се преценяват във връзка с разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, която визира като пречка за реституция извършените в него строителни дейности. В тази връзка неоснователно е и възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност предвид разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, която предвижда, че при извършване на разпоредителни сделки от страна на селскостопанските организации в полза на трети лица, приобретателите не могат да се позовават на придобивна давност. Решенията на поземлените комисии имат конститутивно и вещно правно действие и легитимират лицата като собственици на земеделските земи, за които се отнасят, в отношенията им с трети лица. Продадените или предоставени от ТКЗС земеделски земи на трети лица се считат възстановени от момента на влизане в сила решението на общинската поземлена комисия, макар то да е предхождало влизане в сила разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Разпоредбата се отнася до всички трети лица, които се намират в такива имоти, а не само до тези, на които ТКЗС първоначално е продало или предоставило имота, тъй като с отпадане на правата на праводателите им, отпадат и правата на следващите приобретатели. Като приложим закон към момента на постановяване на решението нормата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ следва да бъде съобразена. Въз основа на изложеното следва, че ответниците Д. и Я. А. нямат правата по чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ, поради което не са могли да придобият собствеността на имота,съответно да го дарят на внучката си Дияна А., а тя да го продаде на Ц. Д.. Последната владее имота без правно основание, годно да я направи собственик. В обобщение обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, да се постанови друго за уважаване на предявените искове. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОТМЕНЯВА въззивно решение от 01.03.2010г. по гр. д. № 808/08г. по описа на СГС, вместо което постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. М. А. , С. Д. А. и Д. С. А., че М. С. М., Е. Б. К. и С. Б. С. са собственици на имот, представляващ УПИ VІІ-782, кв.45а, в.з.”Б.” с площ по графични данни 665 кв.м. при граници: път, УПИ I-783, УПИ II-785, УПИ V-780 и УПИ VII-781 . ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Д. А., че М. С. М., Е. Б. К. и С. Б. С. са собственици на имот, представляващ УПИ VІІ-782, кв.45а, в.з.”Б.” с площ по графични данни 665 кв.м. при граници: път, УПИ I-783, УПИ II-785, УПИ V-780 и УПИ VII-781, И ОСЪЖДА Ц. Д. А. да предаде на М. С. М., Е. Б. К. и С. Б. С. владението върху същия имот. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: