9 Р Е Ш Е Н И Е № 210 Гр. С., 03.04.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1051/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Л. Ц., действаща като [фирма] - [населено място], срещу решение № 144 от 14.07.2010 г. по в. т. д. № 57/2010 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 31 от 15.03.2010 г. по т. д. № 156/2009 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторката против Л. А. в качеството на [фирма] иск с правно основание чл.327 ТЗ за заплащане на сумата 30 105 лв., включваща 13 500 лв. - дължима цена на продадени 1 000 кг. хибридна царевица „К. 611” по фактура № 186/14.05.2008 г., и 16 605 лв. - дължима цена на продадени 5 690 кг. хибридна царевица „К. 613” по фактура № 189/11.06.2008 г., и са присъдени разноски на ответницата в размер на 1 350 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение и се иска същото да бъде отменено, а искът - уважен със законните последици. Основният довод в жалбата е за нарушение на материалния закон - чл.28 от Закона за посевния и посадъчния материал /ЗППМ/, при формиране на решаващия извод на въззивния съд за нищожност на договорите за търговска продажба, от които произтича задължението на ответницата за плащане на претендираната с иска цена. Касаторката излага и аргументи за несъответствие със закона и с доказателствата по делото на извода за недължимост на цената поради неизпълнение на задължението й по чл.56, ал.1 ЗППМ за предаване на сертификат по чл.32, ал.1 ЗППМ за продадените количества хибридна царевица. Позовава се на необсъждане на приетото във въззивното производство удостоверение от [фирма], доказващо надлежното сертифициране на царевицата. Твърди, че преценката на съда за неизпълнение на задължението по чл.56, ал.1 ЗППМ не е съобразена с отсъствието на възражения по чл.324 ТЗ за пропуски в предадената стока, в т. ч. и за липса на сертификат, което дава основание да се смята, че купувачът е одобрил стоката и дължи плащане на цената й. Ответницата Л. С. А. в качеството на [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в открито съдебно заседание от процесуалния й представител. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да остане в сила. Претендира разноски. С определение № 489 от 11.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касаторката иск с правно основание чл.327 ТЗ, въззивният съд е приел, че ответницата - купувач не дължи претендираната с иска цена на отразените във фактура № 186/14.05.2008 г. и фактура № 189/11.06.2008 г. количества /общо 6 690 кг./ хибридна царевица, тъй като оформените с фактурите договори за търговска продажба са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Нищожността е обоснована със съображения за противоречие на договорите със специалните императивни изисквания за търговия с посевен материал, установени в чл.28 ЗППМ и в чл.12 от Наредба № 13/31.03.2004 г. на МЗГ за реда за издаване на разрешения на производители и заготвители на посевен и посадъчен материал и за регистрация на търговци на посевен и посадъчен материал. Противоречието със закона е изведено от безспорния по делото факт, че към момента на сключване на договорите продавачът [фирма] не е била регистрирана като търговец на посевен материал, съобразно разпоредбата на чл.28, ал.4 ЗППМ. Решаващият състав е приел, че с оглед въведения от законодателя засилен публичен регистрационен контрол и предвидените административно - наказателни санкции за нарушение на чл.28 ЗППМ, регистрацията е задължителна, а неспазването й влече нищожност на сключените от нерегистрирания търговец правни сделки. В подкрепа на този извод е цитирано решение № 95/06.07.2009 г. по т. д. № 663/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Неоснователността на иска е обоснована и с допълнителен аргумент за неизправност на ищцата като продавач по договорите, предвид неизпълнение на произтичащото от чл.56, ал.1 ЗППМ задължение да предаде на купувача сертификат по чл.32, ал.1 ЗППМ за продадената хибридна царевица. Макар да е изразил мнение, че изискването на чл.56, ал.1 ЗППМ е от значение само за валидните търговски сделки, въззивният състав е приел, че до предаване на сертификата задължението на ответницата - купувач за плащане на цената не е изискуемо и ищцата като неизправна страна няма право да иска неговото изпълнение. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с релевантния за изхода на делото материалноправен въпрос за значението на въведения със ЗППМ регистрационен режим за търговия с посевен и посадъчен материал и последиците от неспазване на изискването за регистрация на продавача - търговец по отношение на сключените от него договори за търговска продажба. Становището на настоящия съдебен състав по така поставения правен въпрос е следното : Правният режим за търговия с посевен и посадъчен материал и изискванията към лицата, търгуващи с такъв материал, са уредени в Закона за посевния и посадъчния материал, обн. в ДВ бр.20/04.03.2003 г. Според разпоредбата на чл.28, ал.4 ЗППМ в приложимата по време на сключване на процесните договори редакция /ДВ бр.20/2003 г./, физическите и юридическите лица, които търгуват с посевен и посадъчен материал, се вписват в регистър, който се води и съхранява в Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол /И./. Редът и условията за регистрация са регламентирани в Наредба № 13/31.03.2004 г. за реда за издаване на разрешения на производители и заготвители на посевен и посадъчен материал и за регистрация на търговци на посевен и посадъчен материал, издадена от министъра на земеделието и горите на основание законовата делегация в чл.28, ал.5 ЗППМ. В чл.12 от Наредбата е възпроизведена разпоредбата на чл.28, ал.4 ЗППМ като е предвидено, че лицата, които търгуват с посевен и посадъчен материал, се вписват задължително в специален регистър при И.. Вписването, съгласно чл.15 от Наредбата, се извършва въз основа на заповед на изпълнителния директор на И., след проверка на обектите и складовете за търговия и на приложените към заявлението за регистрация документи, и се удостоверява с нарочен документ - удостоверение по чл.16 от Наредбата. Извън задължението за регистрация, ЗППМ не въвежда други изисквания или ограничения спрямо търговците на посевен и посадъчен материал, нито поставя специални условия за законосъобразност на извършваната от тях търговска дейност. В приложимата към спора редакция ЗППМ не установява и забрана за търгуване с посевен и посадъчен материал от лице, което не е вписано в регистъра по чл.28, ал.4 ЗППМ във вр. с чл.12 от Наредба № 13/31.03.2004 г. на МЗГ, за разлика от другите две дейности, предмет на регулиране от същия закон - производство и заготовка на посевен и посадъчен материал. Производството и заготовката на посевен и посадъчен материал, съгласно чл.28, ал.1 и ал.3 ЗППМ /ред. ДВ бр.97/2006 г./, са обвързани с разрешителен режим като е предвидено, че могат да се извършват само от физически и юридически лица, получили разрешение от изпълнителния директор на ИАСС, сключили договор с притежателя на сертификат, когато сортът е защитен, и вписани в регистъра на И.. Съпоставянето на разпоредбите на чл.28, ал.1 ЗППМ /ред. ДВ бр.97/2006 г./ и чл.28, ал.4 ЗППМ води до извод, че законодателят е подчинил търговията на посевен и посадъчен материал - от една страна, и производството и заготовката на такъв материал - от друга, на различни правни режими, което обуславя и разлика в неблагоприятните последици в случай на нарушаване на условията за законосъобразно извършване на всяка от посочените дейности. Посредством израза „могат да извършват”, употребен в ал.1 на чл.28 ЗППМ, е очертан по позитивен начин кръгът от лица, на които законът позволява да произвеждат и заготвят посевен и посадъчен материал, и по аргумент за обратното е установена забрана за извършване на същите дейности от лица, които не отговарят на изискванията на чл.28, ал.1 вр. с ал.3 ЗППМ. В ал.4 на чл.28 ЗППМ не се съдържа идентичен или най-малкото подобен по смисъл израз, придаващ на вписването в регистъра значение на абсолютна предпоставка за законосъобразно осъществяване на търговия с посевен и посадъчен материал. Съдържанието на чл.28, ал.4 ЗППМ се изчерпва с текста „физическите и юридически лица, които търгуват с посевен и посадъчен материал, се вписват в регистър, който се води и съхранява в И.”. Разглеждан самостоятелно и във връзка с разпоредбата на чл.12 от Наредба № 13/31.03.2004 г. на МЗГ, текстът на чл.28, ал.4 ЗППМ насочва единствено към административно задължение за вписване на търговеца, но не и към забрана или ограничаване на правото за търговия с посевен и посадъчен материал от лице, което не е изпълнило задължението си за регистрация. Различният законодателен подход при уреждане на двата режима - разрешителният за производство и заготовка на посевен и посадъчен материал и регистрационният за търговия с такъв материал, не позволява да се приравнят последиците от нарушаване на изискванията по ал.1 и тези по ал.4 на чл.28 ЗППМ. Предвид императивната забрана за производство и заготовка на посевен/посадъчен материал от лице, което не притежава надлежно разрешение и не е вписано в регистъра по чл.28, ал.3 ЗППМ, нарушаването на разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗППМ съставлява основание за носене на административно - наказателна отговорност по чл.70 ЗППМ от нарушителя, а наред с това и основание по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за нищожност на сключените от него гражданскоправни сделки. Поради отсъствие на предвидени в чл.28, ал.4 ЗППМ императивни забрани или ограничения, извършването на търговия с посевен и посадъчен материал от лице, невписано в регистъра при И., поражда само основание за носене на административно - наказателна отговорност по чл.71 ЗППМ от търговеца за неизпълнение на задължението по чл.28, ал.4 ЗППМ във вр. чл.12 от Наредбата за регистрация. Неспазването на регистрационния режим по чл.28, ал.4 ЗППМ не рефлектира върху действителността на сключените от търговеца сделки и не води до нищожността им по силата на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, доколкото сделките не противоречат на императивна правна норма, установяваща специални условия за валидното им сключване. Разликата в двата правни режима и в неблагоприятните последици от неспазването им е преодоляна с изменението на ЗППМ, обн. в ДВ бр.41/2010 г., в сила от 01.06.2010 г., с което търговията на посевен и посадъчен материал е включена в текста на ал.1 на чл.28 ЗППМ. По този начин е отстранено едно несъвършенство на закона като са синхронизирани неблагоприятните последици от нарушаване на изискванията за извършване на дейности, чийто общ обект - посевен и посадъчен материал, предопределя еднаквата им степен на обществена значимост. Разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗППМ в новата й редакция обаче е неприложима към спорното правоотношение, тъй като влизането й в сила следва по време неговото възникване. В мотивите си въззивният съд се е позовал на решение № 95/06.07.2009 г. по т. д. № 663/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че договорите за търговска продажба на продукти и вещества, предназначени за храна на животните, сключени в нарушение на чл.10, ал.4 от Закона за фуражите /обн. ДВ бр.55/2006 г., отм./ от лица, нерегистрирани като търговци на фураж за животни, са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Решението е неотносимо към предмета на конкретното дело не само поради неприложимостта на разпоредбите на ЗФ /отм./ към регулираните от ЗППМ обществени отношения, но и поради разликата в правната уредба на въведените с двата закона регистрационни режима. Законът за фуражите /отм./ съдържа императивна правна норма - чл.10, ал.4 ЗФ /отм./, която постановява, че лица, невписани в специален регистър на МЗГ, не могат да извършват търговия с продукти и вещества, предназначени за храна на животните. Аналогична забрана предвижда и чл.23, ал.2 от Закона за съхранение и търговия със зърно /обн. в ДВ бр.93/11.08.1998 г./, според който лица, нерегистрирани по предвидения в закона ред, нямат право да търгуват със зърно. Законът за посевния и посадъчния материал /в приложимата редакция/ не установява такива забрани и ограничения, поради което няма основание да се признаят за нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД сделките с посевен и посадъчен материал, сключени от невписан в регистъра по чл.28, ал.4 ЗППМ търговец. В съответствие с изложеното, на поставения материалноправен въпрос следва да се отговори така : При действието на чл.28, ал.1 ЗППМ в редакцията преди изменението от ДВ бр.41/01.06.2010 г. спазването на въведения с чл.28, ал.4 ЗППМ регистрационен режим за търговия с посевен и посадъчен материал е от значение за административно - наказателната отговорност по чл.71 ЗППМ на търговеца, който търгува с посевен и посадъчен материал, без да е вписан в регистъра на И. по реда на чл.28, ал.4 ЗППМ във вр. с чл.12 от Наредба № 13/31.03.2004 г. на МЗГ; До датата на влизане в сила на изменението на чл.28, ал.1 ЗППМ, обн. в ДВ бр.41/2010 г. - 01.06.2010 г., неспазването на изискването на чл.28, ал.4 ЗППМ за регистрация не обуславя нищожност по силата на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД на сключените от нерегистрирания търговец правни сделки. Предвид отговора на значимия материалноправен въпрос, настоящият състав приема, че решаващият извод на въззивния съд за нищожност на сключените между страните договори за търговска продажба е неправилен поради противоречие с материалния закон - чл.28, ал.4 ЗППМ /ред. ДВ бр.20/2003 г./. Независимо, че към момента на сключване на договорите продавачът [фирма] не е била вписана като търговец в регистъра на И. по чл.28, ал.4 ЗППМ, осъществените от нея сделки за продажба на царевица /посевен материал по смисъла на ЗППМ/ не са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Сделките са действителни и като такива са породили присъщите им правни последици, сред които и задължение за купувача да плати цената на закупената царевица - чл.327, ал.1 ТЗ. Неправилен е и изводът на въззивния съд за недължимост на претендираната с иска по чл.327 ТЗ цена поради неизпълнение на произтичащото от чл.56, ал.1 ЗППМ задължение на продавача за предаване на сертификат по чл.32, ал.1 ЗППМ. Произнасянето в тази насока не отговаря на точния смисъл на разпоредбите на чл.56, ал.1 ЗППМ и чл.32, ал.1 ЗППМ и не е съобразено с доказателствата по делото. Съгласно чл.31, ал.1 ЗППМ, семената по чл.30, ал.1 ЗППМ, сред които и хибридната царевица, се сертифицират и търгуват при условие, че отговарят на изискванията на специалните наредби за сортова автентичност, сортова чистота и здравно състояние към културата при полска инспекция и за аналитична чистота, кълняемост, съдържание на влага и здравно състояние на семената при лабораторен анализ. Сертифицирането е възложено на И. - чл.31, ал.3 ЗППМ, и се осъществява след проведена полска инспекция и лабораторен анализ, а за хибридните семена - и след последващ контрол на родителските компоненти. Целта на сертифицирането е да се провери съответствието на семената със специфичните законови изисквания, позволяващи тяхното използване по предназначение без риск за здравето и живота на потребителите. Съответствието се удостоверява с издаден от И. сертификат по чл.32, ал.1 ЗППМ, който доказва, че семената са преминали през процедура по чл.31 ЗППМ и са годни да бъдат обект на търговски оборот. Заради предназначението на сертификата - да удостовери и гарантира годността на семената, в чл.56, ал.1 ЗППМ е предвидено сертифицираните семена да се търгуват с него. Търгуването със сертификата е относимо към задълженията на продавача по договора за търговска продажба на сертифицирани семена. Продавачът е длъжен да удостовери пред купувача, че търгуваните семена са сертифицирани по реда на чл.31 ЗППМ и са годни за продажба. Задължението по чл.56, ал.1 ЗППМ следва да се смята за изпълнено, ако към момента на сключване на сделката продавачът притежава сертификат по чл.32, ал.1 ЗППМ за продаваните семена и го представи пред купувача. Предаването на сертификата на купувача не е елемент от задължението по чл.56, ал.1 ЗППМ и е неотносимо към изправността на продавача. В случай, че купувачът придобива семената с цел последващата им продажба, той трябва да прояви грижата на добрия търговец - чл.302 ТЗ, и да се снабди със сертификата или с копие от него, за да обезпечи собствената си изправност от гледна точка на чл.56, ал.1 ЗППМ при бъдещите продажби. Решаващият въззивен състав се е позовал на непредаването на сертификат по чл.32, ал.1 ЗППМ за продадената хибридна царевица, без да изследва релевантните за приложението на чл.56, ал.1 ЗППМ факти. От неоспорените доказателства по делото се установява, че [фирма] е закупила с фактура № 0447/17.12.2007 г. от [фирма] 27 000 кг. хибридна царевица от сортовете „К. 611” и „К. 613”. Цялото закупено количество е придружено с 3 бр. сертификати по чл.32, ал.1 ЗППМ от 15/17.01.2008 г., издадени на първоначалния продавач [фирма] от ТЗ на И. - [населено място]. В първоинстанционното производство е прието неоспорено заключение на агрономическа експертиза, което съдържа категорична констатация, че продадените от [фирма] на [фирма] 6 690 кг. хибридна царевица по фактура № 186/14.05.2008 г. и фактура № 189/11.06.2008 г. са част от посочените 27 000 кг. сертифицирана царевица, които Ц. е закупила преди това от [фирма] с фактура № 0447/17.12.2007 г. Вещото лице - агроном е достигнало до тази констатация след проверка в складовете на ответницата, при която е установило наличност на част от продадената от [фирма] хибридна царевица, съхранявана във вида, в който е предадена от продавача на купувача - заготвена, опакована и запечатана в цели чували със стикери за пробоизземване, поставени при сертификацията по чл.31 ЗППМ преди продажбата им от [фирма]. За принадлежността на спорните колечаства царевица към закупената от [фирма] сертифицирана царевица сочи и съдържанието на самите сертификати, върху които са направени отбелязвания за продадените на 17.12.2007 г. количества на [фирма]. Съвкупната преценка на доказателствата обосновава несъмнен извод, че ищцата - продавач е продала на ответницата - купувач надлежно сертифицирана хибридна царевица, придружена със сертификат по чл.32, ал.1 ЗППМ, а това е достатъчно, за да се приеме за изпълнено законовото й задължение по чл.56, ал.1 ЗППМ. Количествата царевица, предмет на търговските сделки по фактура № 186/14.05.2008 г. и фактура № 189/11.06.2008 г., са приети от ответницата - купувач без възражения, включително такива за липса на сертификат по чл.32, ал.1 ЗППМ. В хода на процеса не са ангажирани доказателства ответницата да е правила възражения срещу закупената царевица в по-късен момент или да е искала предаване на сертификат по чл.32, ал.1 ЗППМ, но предаването му да е отказано от ищцата - настоящ касатор. Възражението за недължимост на цената на продадената по двете процесни фактури хибридна царевица поради непредаване на сертификат по чл.32, ал.1 ЗППМ е направено едва след предявяване на иска по чл.327 ТЗ, но същото е преклудирано на основание чл.324 ТЗ, в каквато насока е и основателният довод на касаторката, поддържан пред инстанциите по същество и в касационното жалба. Продавайки надлежно сертифицирана и придружена със сертификат по чл.32, ал.1 ЗППМ хибридна царевица, касаторката е изпълнила задълженията си по договорите за търговска продажба и съгласно чл.327, ал.1 ТЗ има право да иска от ответницата - купувач заплащане на уговорената в тях цена, съответстваща на претендираната с иска сума - 30 105лв. Като е отхвърлил предявения иск, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени на основание чл.293, ал.2 ГПК, включително по отношение на разноските, а спорът да се разреши по същество от настоящата инстанция с уважаване на иска по чл.327 ТЗ в пълния му размер от 30 105 лв. Исковата молба не съдържа искане за законни лихви, поради което такива не следва да се присъждат. На основание чл.78, ал.1 ГПК на касаторката следва да се присъдят разноски за трите съдебни инстанции в размер на сумата 2 589.20 лв. Посочената сума не включва адвокатското възнаграждение от 1 253 лв. по приложения към делото договор за правна защита и съдействие, тъй като не са представени доказателства за реално плащане на възнаграждението. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 144 от 14.07.2010 г. по в. т. д. № 57/2010 г. на Великотърновски апелативен съд и вместо него постановява : ОСЪЖДА Л. С. А. в качеството на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на основание чл.327, ал.1 ТЗ на В. Л. Ц. в качеството на [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.Ж, ап.3, сумата 30 105 лв. /тридесет хиляди сто и пет лв./, от която 13 500 лв. - дължима цена на продадени 1 000 кг. хибридна царевица „К. 611” по фактура № 186/14.05.2008 г., и 16 605 лв. - дължима цена на продадени 5 690 кг. хибридна царевица „К. 613” по фактура № 189/11.06.2008 г., както и сумата 2 589.20 лв. /две хиляди петстотин осемдесет и девет лв. и двадесет ст./ - деловодни разноски по чл.78, ал.1 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :