О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 577

гр. София, 18.10.2019

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 562 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по § 74 от ПЗР на ЗИДГПК ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г. вр. чл. 288 от ГПК.

„Банка ДСК“ ЕАД обжалва решение № 127 от 14.11.2016 г. на Апелативен съд – [населено място] по в.т.д. 254/16 г., с което е потвърдено решение № 255 от 14.6.2016 г., постановено по т.д. 357/15 г. на Окръжен съд – [населено място], с което са отхвърлени предявените от банката искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД против Д. Д., Д. Д. и Н. Д. с искане за обвяване на относително недействителни по отношение на банката на сключените между страните сделки – дарения, извършени на 29.12.2011 г. и на 27.1.2012 г. Изложил е доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК.

Д. Д. Д. е подал отговор на касационната жалба. Счита, че допускането на касационно обжалване и основателността на касационната жалба са въпроси, спрямо които други въпроси имат преюдициално значение, а именно съществува ли задължение на поръчителя, какъв е неговият вид и от кой момент възниква, каква е разликата между поръчителя и длъжника за който поръчителства.

Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК сочи, че е налице съдебна практика на ВКС, която изключва това основание и намира, че не са налице условия за осъвременяването й. По отношение на останалите поставени въпроси намира, че не са от значение за изхода на делото, формирал решаващата воля на съда.

Д. Д. Д. оспорва касационната жалба. Позовава се на съществуваща практика на ВКС и намира, че решенията на ВКС, на които се е позовал касаторът не са приложими в случая.

Н. Д. Д. оспорва касационната жалба като счита, че следва преди допускане на решението до касационно обжалване да се прецени има ли задължение поръчителят. Оспорва искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С въззивното решение на Апелативен съд – [населено място] е потвърдено изцяло решението на Окръжен съд [населено място]. Въззивният съд е приел, че „Банка ДСК“ ЕАД е кредитор на основание договор за банков кредит между нея и „Борд М.“ ООД, изменен със 7 броя анекси. На 12.02.2010 г. между банката и Д. Д. Д., А. С. К., Николай Г. С., Женя Р. Т. и Х. В. Х. е сключен договор за поръчителство на договор за кредит овърдрафт 2287 от 13.2.2008 г., с краен срок за погасяване 13.2.2011 г. с възможност за продължаване. На 26.11.2010 г. е подписан договор за поръчителство спрямо задълженията на Борд М. ООД и „Делтамар“ ЕООД съдлъжник по същия договор за кредит. Към 19.11.2012 г. било налице неизпълнение на задълженията за плащане на дължимите суми по договора за кредит и анексите като забавата била повече от 80 дни. На 21.11.2012 г. била изпратена нотариална покана, с която била обявена предсрочната изискуемост на договора за кредит. По отношение на предявените искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД въззивният съд е приел, че Д. Д. въпреки прекъсването на срока за поръчителство към датата на атакуваната сделка 14.3.2012 г. е поръчител. Но въззивният съд е приел, позовавайки се на решение № 199 от 30.12.2010 г. по т.д. 966/09 г., че не може да се предяви иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД спрямо поръчителите. Освен това е приел, че длъжникът към момента на атакуваните сделки 29.12.2011 г. и 27.1.2012 г. не е бил в забава . Такава била настъпила в един по-късен момент, а едва с изпращането на нотариалната покана за доброволно изпълнение поръчителят бил узнал за настъпването й. От този момент следвало да се приеме, че е узнал за неизпълнението по процесния договор за кредит.

В изложението по чл. 284, ал. 3 , т.1 от ГПК касаторът сочи следните въпроси като счита, че съставляват общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и съответно според него отговарят и на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК в редакцията на ГПК ДВ бр. 47 /09 г.

1. Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество на спора да отговори на всички доводи във въззивната жалба и в случаите, в които препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл. 272 от ГПК? Позовава се на нарушение по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК – разрешаването на този въпрос било в противоречие на задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, изразена в решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр.д. 1609/14 г. на 4 ГО, решение № 4 от 18.2.2016 г. на ВКС по гр.д. 3322/15 г. на 2 ГО, решение № 68 от 24.4.2013 г. по т.д. 78/12 г. , 2 ТО и решение № 12 от 16.2.2016 г. на ВКС по гр.д. 2184/15 г., 3 ГО, съгласно която непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.

2. Когато предмет на предявения отменителен иск са действия, извършени от поръчителя, а не от длъжника по договора за банков кредит, прави ли това предявеният иск неоснователен, без да се издирват предпоставките по чл. 135 ЗЗД? Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 то ГПК и конкретно разрешаване на посочения въпрос противоречиво от съдилищата – решение № 1116 от 17.2.2015 г. по гр.д. 10 380 от 2014 г. СГС , съгласно което обезпечителната отговорност на поръчителя не изключва отговорността му спрямо главния дълг; решение № 16 от 29.1.2013 г. по гр.д. 404/11 г. АС Варна и решение № 220 от 3.12.2008 г. по в.гр.д. 557/08 г. Излага съображения за противоречиво разрешаване на въпроса и в практиката на ВКС.

3. Следва ли длъжникът да е изпаднал в забава, за да може да се предяви спрямо поръчителя иск по чл. 135 от ЗЗД, съответно от кой момент възниква задължението на поръчителя спрямо кредитора – от момента на сключване на договора за поръчителство или изпадането на главния длъжник в забава? Сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК отм., като изразява противоречие с решение на ОС – [населено място] и решение на ВКС .

4. Предмет ли е на иска по чл. 135 от ЗЗД съществуването на вземането, което легитимира ищеца като кредитор? Сочи допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК съгласно които вземането може да се предяви в друг процес.

Производството по настоящето дело пред Върховния касационен съд е било спряно на основание чл. 229, т. 7 от ГПК до приключване на тълкувателно дело 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав констатира, че на 09.07.2019 г. е постановено Тълкувателно решение 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Това води до отпадане на пречките за произнасяне по искането за допускане на решението до касационно обжалване, на основание чл. 230 от ГПК. Поради това ще следва да се възобнови производството по делото.

Допускането до касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК в редакцията ДВ бр. 47 /09 г Съгласно разясненията в т. 1 от ТР 1/19.2.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. 1/09 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед тези разяснения в конкретния случай формулираният въпрос 2 в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК представлява въпрос, който е посочен от касатора, включен в предмета на делото и разрешен от въззивния съд в обжалваното решение. Въззивният съд е приел, че поръчителството е вид обезпечение и по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, законодателят имал предвид само главен длъжник. С оглед разяснението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които защитата на кредитора по чл. 135 от ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия, следва да се допусне до касационно обжалване въззивното решение. Въпреки че по този въпрос касаторът е посочил допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК в редакцията ДВ бр. 47/2009 г., наличието на задължителна практика на Върховния касационен съд, която е и служебно известна на съда, обуславя приложението на чл. 280, ал. 1 т. 1 от ГПК. Не е налице и соченото основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Ето защо следва да се допусне до касационно обжалване въззивното решение по правния въпрос: „Когато предмет на предявения отменителен иск са действия, извършени от поръчителя, а не от длъжника по договора за банков кредит, прави ли това предявеният иск неоснователен, без да се издирват предпоставките по чл. 135 ЗЗД?“
Предвид посочения извод за наличие на основание за допускане на решението до касационно обжалване, на останалите въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК ще бъде отговорено с решението по същество на касационното обжалване.
С оглед допускането на касационното обжалване на въззивното решение в цялост, държавната такса следва да се определи на основание чл. 18, ал. 2 от т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като се вземе предвид, че банката е предявила иск за отмяна на договори за дарение, извършени от ответника Д. Д. Д. в полза на Н. Д. Д. и Д. Д. Д. и че е извършил прехвърлянето съвместно с К. Н. Д., като се отчете, че предмет на иска са по ½ от всяко дарение и по този начин се определи цената на иска. По отношение на иска за отмяна на дарение на поземлен имот с идентификатор 070779.820.596 с данъчната оценка е 11 464,70 лв, цената на иска е ½ от данъчната оценка или 5 732,34 лв, по отношение на иска за отмяна на дарение на недвижим имот 07079.820.597 и сграда данъчната оценка е ½ от 250 182,50 лв. 125 091,25 лв. Държавната такса следва да се определи върху ¼ от цената на иска съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК или по първия иск е 28,66 лв, а по втория 625,45 лв., общо 654,11 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д. 562/17 г., Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 230 от ГПК.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 127 от 14.11.2016 г. по в.т.д. 254/16 г. Апелативен съд – [населено място].

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касационния жалбоподател в 1 седмичен срок от получаване на съобщение да внесе по сметка на Върховния касационен съд и представи вносен документ, съдържащ номера на делото, за внесена държавна такса в размер на 654,11 лв, определена на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

При неизпълнение на това задължение касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.

При своевременно изпълнение на указанията, делото да се докладва за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание на Председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд.

При неизпълнение на указанията в дадения срок, делото да се докладва за връщане на касационната жалба.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: