Р Е Ш Е Н И Е   №  254   София,  18  май  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                             ЮРИЙ КРЪСТЕВ     при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 179/2010 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Р. В. Р. против въззивното определение от 08.02.2010г. постановено по в.н.о.х.д. № 120/2009г. на Софийския апелативен съд. В жалбата гражданският ищец Р. Р. твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че пропускането на срока за обжалване не е по обективни причини, поради което и отказал да възстанови срока на основание чл.186, ал.1 НПК. Подсъдимите чрез защитниците си намират жалбата за неоснователна, поради което молят определението да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави в сила въззивното определение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери изцяло обжалваното определение намери за установено следното: Софийският апелативен съд с определение от 08.02.2010г. по в.н.о.х.д. № 120/2009г. е оставил без уважение молбата на гражданския ищец Р. В. Р. за възстановяване на пропуснат от него срок за обжалване пред Върховния касационен съд на решение № 317 от 28.07.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 120/2009г- на Софийския апелативен съд.   В жалбата, предмет на разглеждане от настоящия състав, касационните основания не са конкретизирани. В нея най- общо се излагат съображения за неправилност на постановения от въззивния съд на 28.07.2009г. съдебен акт , а не такива обосноваващи незаконосъобразност на определението, с което е прието, че не са налице уважителни причини за пропускане срока за обжалване на въззивното решение пред Върховния касационен съд.   Липсата на конкретни съображения не пречи на настоящия състав да извърши проверка на правилността на постановеното определение и при същата се установява, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила. От данните по делото по несъмнен начин се установява, че гражданският ищец е бил уведомен за въззивното решение на 14.09.2009г. поради което и установения от закона срок за обжалване изтича на 29.09.2009г. Подадената от гражданския ищец молба, с която едновременно се иска възстановяване на срока за обжалване и проверка на решението по касационен ред е от 02.10.2009г. т.е. след изтичане на срока. В самата молба по същество не се оспорва изтичането на законоустановения срок за касационно обжалване, а като причина за пропускането му се твърди невъзможността да се ангажира защитник, който да обжалва съдебния акт. Правилно това съображение не е прието от въззивния съд като уважителна причина по смисъла на чл.186, ал.1 НПК, като настоящият състав изцяло споделя съображенията на въззивната инстанция.   При постановяване на въззивното определение не са допуснати нарушения, които да са основание за неговата отмяна, поради което и то следва да се остави в сила.   Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно определение от 08.02.2010г. постановено по в.н.о.х.д. № 120/21009г. на Софийския апелативен съд.   Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: