Ключови фрази

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№503
София, 23.09.2020 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2561 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

I. С въззивното си решение Пловдивски апелативен съд е потвърдил постановените по делото първоинстанционни решения в частите, с които са отхвърлени предявените от Н. С. срещу „Индиго“ ООД

- искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на нищожност на решения на ОС на ответното дружество по протоколи от 25.01.2016 г.,

- иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на нищожност на решения на ОС на ответното дружество от 25.01.2016 г., и

- иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на нищожност на пълномощно с нотариална заверка на подписите.

След частична отмяна на второто решение е уважил предявения между същите страни иск по чл. 74 ТЗ, като е отменил взетите на 04.11.2016 г. решения на ОС.

Решението в съответните части е обжалвано и от двете страни с оплаквания за недопустимост и неправилност и искания за отмяната му със съответните последици.

II. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че са представени протоколи за общи събрания на ответното дружество, състояли се на 25.01.2016 г. и на 04.11.2016 г. в [населено място]. На първото събрание били взети решения за промяна на седалището на дружеството, за смяна на управителя и за приемане на годишния финансов отчет за 2015 г., а на второто – решение за изключване на ищеца и поемане на дяловете му от съдружника Д. О´С. и решение за приемане на нов Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 2561/2019 г., стр. 6/6


учредителен акт. И на двете събрания съдружникът Д. О´С. бил представляван от адвокат, упълномощен с нотариално заверено пълномощно.

Съгласно това пълномощно съдружникът О´С. упълномощил адв. И. И. да го представлява в общото събрание с редица права, вкл. за изменение и допълване на дружествения договор, за приемане, освобождаване и изключване на съдружници, за приемане на ГФО, за допълнителни парични вноски. Съдът е приел въз основа на извършените от нотариуса отбелязвания, че при извършване на нотариалната заверка на подписа на упълномощителя е участвал преводач със снета от нотариуса самоличност, който е извършил устен превод на текста на пълномощното, след което нотариусът е заверил подписа на упълномощителя. Приел е също въз основа на представените документи за образование, че преводачът е владеел английски език, както и е притежавал основни правни познания.

Приел е също, че с нотариална покана, връчена на ищеца на 18.08.2016 г. по реда на чл. 47, ал. 1 и 2 ГПК (чрез залепване на уведомление на постоянния му адрес), ищецът е бил предупреден по реда на чл. 126 ТЗ за извършени от него нарушения и му е бил даден едномесечен срок за отстраняването им. По същия начин била връчена и покана за събранието на 04.11.2016 г.

Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд е приел от правна страна, че не е налице соченото от ищеца основание за нищожност на оспорваните решения, изразяващо се в провеждането им при нередовно представляване на съдружника Д. О´С. (предвид нищожността на пълномощното) и в отсъствието на ищеца, което изключва възможността за вземане на решения. Приел е, че са спазени правилата по чл. 582 и чл. 585 ГПК, доколкото в нотариалното производство е участвал преводач с съответната квалификация, с което е обосновал извод за действителност на пълномощното.

Иска по чл. 74 ТЗ въззивният съд е намерил за основателен, като е приел, че нотариалната покана, съдържаща предупреждението по чл. 126 ТЗ е нередовно връчена, поради това, че връчителят е извършил само едно посещение на адреса, а не необходимите съгласно формираната и преди изменението на чл. 47 ГПК съдебна практика няколко посещения в рамките на поне един месец, а покана за самото събрание на 04.11.2016 г. на ищеца изобщо не е връчена.

ΙΙΙ. По жалбата на ищеца.

1. Допускане на касационно обжалване се обосновава с основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, изразяваща се в това, че съдът е кредитирал оспорен частен документ, удостоверяващ изгоден за издателя си факт и въз основа на него е определил, че общо събрание е проведено, неправилно установил фактическата обстановка, приемайки, че е спазена процедурата за назначаване на преводач при положение, че последният нито е назначен, нито притежава диплома за владеене на езика на необходимото ниво, като не се е произнесъл по редица становища на ищеца.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Същото следва и от самите доводи на жалбоподателя, доколкото тезата за очевидна неправилност не се извежда директно от съдържанието на мотивите на въззивното решение, а се обосновава с необсъждане на доводи на ищеца, възприемане на доказателственото значение на оспорено доказателство и неправилност на правните изводи в частта относно участието на преводач в нотариалното производство, което предполага проверка на правилността на фактическите и правните изводи на съда въз основа на доказателствата по делото. Такава проверка обаче стои извън предмета на настоящата фаза на касационното производство.

2. Поддържат се и основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с посочена практика на ВКС по въпросите

- оспорен частен документ ползва ли се с доказателствена сила по отношение на удостоверените в него факти,

- изрично пълномощно означава ли да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник, и

- нищожно ли е пълномощното, ако не са спазени изискванията на чл. 580, т. 3 ГПК, а именно не е посочено пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват производството, както и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност, и

- съдът трябва ли да прецени всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните.

Първият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Доказателственото значение на частния свидетелстващ документ за удостоверените в него факти е въпрос от правен характер само при положение, че се свързва с въпроса за разпределението на доказателствената тежест. В разглеждания случай въззивният съд не е изложил процесуалноправни съображения относно доказателствената тежест и не е обосновал произтичащи от това правни изводи, поради което изводът му за доказаност на провеждането на процесните събрания се явява фактически, а не правен, поради което от същия не може да бъде извлечен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Вторият въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и специалната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, обоснована с посоченото от жалбоподателя решение по т. д. № 144/2012 г. на ВКС, II т. о., поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на изводите на въззивния съд с цитираната практика на ВКС.

Третият въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Така поставен, въпросът е от значение за действителността на нотариалното удостоверяване на подписа на упълномощителя и по този въпрос действително въззивният съд се е произнесъл, като е приел да не са налице сочените от ищеца нарушения в нотариалното производство. Нищожност на нотариалното удостоверяване на подпис обаче има за последица нищожност и на изявлението на подписалото лице само когато нотариалната заверка на подписа е предвидена в разпоредба на закона като условие за действителност. В разглеждания случай ищецът не е поддържал, съответно въззивният съд не е обсъждал теза, че е налице изискване за нотариална заверка на подписа на упълномощителя като условие за действителност на пълномощното, поради което, при липсата на спор относно автентичността на подписа на упълномощителя, въпросът за действителността на нотариалната заверка е без значение за релевантния въпрос за действителността на самото пълномощно.

Значението на четвъртия въпрос се обосновава за конкретното дело се обосновава с твърденията, че въззивният съд не е обсъдил доводите на ищеца, че представените протоколи са частни документи, които нямат доказателствена стойност, че пълномощното от другия съдружник не е изрично, относно изискванията, на които трябва да отговаря едно лице, за да бъде назначено за преводач и относно липсата на нарочен акт на нотариуса за назначаване на преводач.

Въпросът отговаря както на общото, така и на специалното изискване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед посочената от жалбоподателя практика, поради което касационно обжалване следва да бъде допуснато и на това основание.

3. Като основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа да е налице произнасяне на въззивния съд по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Без да е необходимо да се обсъжда доколко поставените въпроси са обуславящи правните изводи на въззивния съд, достатъчно е да се посочи, че във връзка с тях не се обосновава специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебна практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се обосновава и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, най-общо се поддържа единствено, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване.

IV. По жалбата на ответника.

Допускане на касационно обжалване се обосновава с т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Независимо от изложените от жалбоподателя съображения обаче, касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – доколкото уважените искове по чл. 74 ТЗ са предявени при условията на евентуалност, при което процесуалната допустимост на въззивното решение в тази част е в зависимост от изхода на спора по основните искове във връзка с допуснатото касационно обжалване по жалбата на ищеца.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:
Допуска касационно обжалване на решение № 150/08.05.2019 г. по т. д. № 125/2019 г. на Пловдивски апелативен съд.
Указва на ищеца Н. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 160 лв. с посочен в него номер на делото. При неизпълнение в срок производството по жалбата ще бъде прекратено.
Указва на ответника „Индиго“ ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 120 лв. с посочен в него номер на делото. При неизпълнение в срок производството по жалбата ще бъде прекратено.
При изтичане на сроковете или внасяне на таксите делото да се докладва за прекратяване, съответно насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.


Председател:



Членове: