О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 626 гр.София, 03.11.2009 г.     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА   като разгледа докладваното от съдия Гроздева ч.гр.д. № 600 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Я. В. срещу определение от 24.06.2009 г. по ч.гр.д. № 5* от 2009 г. на Софийския градски съд, с което по същество е оставено в сила разпореждане № 564 от 13.03.2009 г. на Софийския районен съд, 44 състав за връщане на исковата молба по гр.д. № 2* от 2008 г. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се моли същото да бъде отменено. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Основание за връщане на исковата молба ли е неостраняването на непълноти на исковата молба, които неправилно са определени от съда като недеровности на тази искова молба, 2. Д. във всички случаи ищецът е длъжен да отстрани в срок нередовностите на исковата молба и 3. Д. нормите на чл.127 и чл.128 от ГПК допускат осигуряване на повторна възможност за отстраняване на нередовност на искова молба. Като практика на ВКС, на която обжалваното определение противоречи, жалбоподателката сочи определение № 44 от 1999 г. по ч.гр.д. № 63 от 1999 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 337 от 1985 г. по гр.д. № 211 от 1985 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 92 от 1999 г. по гр.д. № 3* от 1997 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 29 от 1999 г. по ч.гр.д. № 34 от 1999 г. на ВКС, Второ г.о.   Върховният касационен съд, Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид изложените в частната жалба основания за неправилност на обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и преди изтичане на срока за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателката е била уведомена за определението на СГС на 21.08.2009 г., а частната жалба е подадена още на 27.07.2009 г./. Съгласно чл.274, ал.3 от ГПК обаче, за да е допустима тази частна жалба, по отношение на обжалваното с нея определение на въззивния съд следва да са налице някои от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. В случая е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана и в посочените от жалбоподателката в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК определения и решения на ВКС, по следните въпроси: 1. Дали непосочването на датата на договора, с който съсобственик на един имот е продал на трето лице идеална част от този имот, без да е предложил на другия съсобственик да изкупи тази идеална част, представлява нередовност на исковата молба по чл.33, ал.2 от ЗС, която нередовност би могла да е основание за връщане на тази искова молба и 2. Д. в ГПК се предвижда даване на повторна възможност за отстраняване на нередовности на исковата молба, когато за отстраняването на тези нередовности съдът не е дал ясни и пълни указания. Поради това частната жалба следва да се допусне до касационно разглеждане.   Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следното: Неправилно първоинстанционния съд е приел, че непосочването на страните и датата на сключване на договора-предмет на нотариален акт № 73 от 2004 г., е основание за връщане на исковата молба по чл.33, ал.2 от ЗС като нередовна. В случая не се касае за такава неяснота в твърденията на ищцата, която би могла да е основание за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 във връзка с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. В исковата молба и молбата-уточнение на иска от 20.12.2008 г. подробно е описано, че с договор, обективиран в нотариален акт № 73, том LLLXXIX по нот.д № 4* от 2004 г. съсобствениците на процесния имот Б. Я. и Х. Я. са продали притежаваната от тях 1/2 ид.ч. от имота на трето лице /първия ответник по делото „Б” ЕООД/, без да предложат на другия съсобственик /ищцата по делото Е. Я. В./ да изкупи тази ид.ч. от имота за сумата 13 770 евро. Така изложените твърдения са достатъчно ясни, относно това между кого е сключен процесния договор за продажба, какъв е неговия предмет и каква е уговорената между страните по този договор продажна цена за 1/2 ид.ч. от имота. Действително, не е посочена датата на сключване на този договор, но това само по себе си не е основание за връщане на исковата молба като нередовна, тъй като не датата на сключване на договора, а датата, на която ищцата е узнала за този договор, е от значение за преценка на това, дали ищцата е спазила 2-месечния срок за предявяване на иска по чл.33, ал.2 от ЗС. Следва да се отбележи, че от представения към исковата молба нотариален акт № 30 от 13.12.2004 г. е видно, че ищцата неправилно е посочила, че иска да изкупи продадената с нотариален акт № 73 от 2004 г. 1/2 ид.ч. от имота. С оглед твърденията в исковата молба за страните, предмета и продажната цена по този договор за продажба, очевидно се касае за допусната от ищцата фактическа грешка относно номера на нотариалния акт, в който е обективиран договора за продажба- нотариален акт № 30 от 13.12.2004 г., а не както е посочено нотариален акт № 73 от 2004 г. Тази грешка, обаче, също не е основание за връщане на исковата молба, след като съдът не е дал указания на ищцата да я отстрани в посочен от него срок. Вторият мотив на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба също е неправилен. Съдът не е указал на ищцата, че е констатирал противоречие между нейните фактически твърдения и петитума на исковата молба по чл.33, ал.2 от ЗС. Само ако бе сторил това и в дадения от него срок ищецът не бе отстранил тази нередовност, съдът би имал право да върне исковата молба. А в конкретния случай дори не се констатира такова противоречие- твърденията на ищцата са, че е съсобственик на имота с ответниците Б и че тези ответници са продали притежаваната от тях 1/2 ид.ч. от имота на другия ответник „Б” ЕООД, без да предложат на ищцата да изкупи тази идеална част, и въз основа на това се претендира да се признае правото на ищцата да изкупи тази ½ ид.ч. от имота при същите условия, при които те са закупени от ответника „ п. девелъпмънтс” ЕООД. Няма изложени нито фактически твърдения за относителна недействителност на сделката, с която братът на ищцата Б е продал имота на ответника Б, нито е предявено искане за прогласяване на недействителността на тази сделка. Дори да е налице такава недействителност, съгласно т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д. № 1 от 2004 г. тази недействителност е относителна само по отношение на ищцата Е само тя би могла да се позове на нея, а при липса на такова позоваване съдът не може служебно да констатира недействителност на тази сделка и да не зачете нейното прехвърлително действие/. Поради гореизложеното, определението, с което Софийският градски съд по същество е оставил в сила неправилното разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба, следва да се отмени, а делото да се върне на СРС за продължаване на процесуалните действия. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия     О П Р Е Д Е Л И :     ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 24.06.2009 г. по ч.гр.д. № 5* от 2009 г. на Софийския градски съд.   ОТМЕНЯ определение от 24.06.2009 г. по ч.гр.д. № 5* от 2009 г. на Софийския градски съд и по същество оставеното с него в сила разпореждане № 564 от 13.03.2009 г. на Софийския районен съд, 44 състав за връщане на исковата молба по гр.д. № 2* от 2008 г. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския районен съд за продължаване на процесуалните действия.   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.