РЕШЕНИЕ № 2 София, 22.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №5877/2015 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба, вх.№34251/22.10.2015 г., подадена от адв. Т. Е. – процесуален представител на ищцата С. Р. Ц. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №861/05.5.2015 г. по гр.д.№323/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., втори състав, с което е потвърдено решение №5072/03.11.2014 г. по гр.д.№18183/2013 г. по описа на Варненския районен съд, г.о., с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД. В молбата за отмяна се твърди, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, изразяваща се в това, че след приключване на инстанционното производство се снабдила с две нови писмени доказателства по смисъла на посочената правна норма, а именно: удостоверение за наследници, издадено от [община], за лицето отразено в завещание като завещател – М. И. Г., в което фигурира ответника по исковата молба Ж. Й. Г., както и с надлежно издаден заверен препис от универсално саморъчно завещание и протокол за обявяването му, от което се установява, че завещанието е направено в полза на ответника относно всички движими и недвижими вещи. Твърди се също така, че за съществуващите и представени с молбата на отмяна доказателства тя не е знаела, тъй като изложеното в тях визира отношения между ответника и праводателката на процесния имот. Моли се за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд и и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от процесуалния представител на молителката – адв. Е. и се моли за уважаване на жалбата. Претендират се разноски.. Ответниците по молбата за отмяна – Ж. Й. Г. и С. М. Г., и двамата от [населено място], посредством процесуалния си представител адв. К. К., оспорват същата. Допълнително, след приключване на съдебното заседание, е постъпил списък за разноски за отменителното производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид представените писмени доказателства, отговорът на ответниците по молбата, становището на процесуалния представител на молителката, изразено в съдебно заседание, и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. С оглед изложеното в молбата за отмяна е видно, че молителката се позовава на писмени доказателства, които не са й били известни до приключване на спора в инстанционното производство, за същите се е осведомила впоследствие и се снабдила с тях. От представените към молбата за отмяна писмени доказателства, съдът намира, че същите са от съществено значение за делото. Тези доказателства не са могли да бъдат известни на молителката, тъй като тя не попада в кръга на лицата, които могат да се ползват от тях, поради което не е могла да се снабди с тях своевременно. При обсъждането им заедно и поотделно с другите събрани до тук такива, е възможно да се достигне до изводи различни от тези, до които е достигнал въззивния съд, а именно, че процесните вещи са собственост на ответника по исковата молба. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1, предложение второ ГПК. Поради това атакуваното въззивно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд, като се съобразят и представените в отменителното производство доказателства. Водим от горните съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязлото в сила въззивно решение №861/05.5.2015 г. по гр.д.№323/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., втори състав, на основание чл.303, ал.1, т.1, предл. първо ГПК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: