Р Е Ш Е Н И Е
№ 346/2014
гр. София 08.04.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 13 октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 6780 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. Б. П. срещу решение № 5690/24.07.2013 г. по в.гр.дело № 8031/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-78-105/18.04.2013 г. по гр.дело № 25625/2012 г. на Софийски районен съд, с което е признато за незаконно уволнението на ищеца Д. К. Ц. от заеманата длъжност „управител магазин” с месторабота [населено място], извършено със заповед № 85/03.04.2012 г. на изпълнителните директори на [фирма] и е отменена посочената заповед, ищецът Д. К. Ц. е възстановен на длъжността, заемана преди уволнението и ответното дружество е осъдено да му заплати на основание чл.344,ал.1,т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за периода 04.04.2012 г. до 18.04.2012 г. в размер на 899.01 лв., заедно със законната лихва, считано от 22.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати на ищеца сумата 9 996.92 лв. обезщетение за незаконно уволнение за времето от 19.04.2012 г. до 03.10.2012 г., заедно със законната лихва, считано от 22.05.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че дружеството-жалбоподател не е спазило процедурата по чл.193,ал.1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание уволнение ищецът не е поканен да даде обяснения и да е изслушан във връзка с изпълнение или неизпълнение на възложената му работа, че не са изслушани обясненията на ищеца за целия период, визиран в заповедта. Посочва, че поканата за обяснения до служителя във връзка с нарушенията по смисъла на чл.187,т.9 КТ”увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства” неминуемо обхваща в себе си и поканата за обяснения за причината за допускане на тези липси и излишъци, респективно изпълнени/неизпълнение на възложената му работа, довели до допускането на тези липси, че не би могло да съществува разграничение, каквото въззивният съд се е опитал да направи, тъй като не би могло да е налице допускане на разпиляване на имуществото на работодателя, ако служителят беше изпълнявал възложените му трудови задължения като Управител на магазина и материално-отговорно лице, най-важното от които е да не допуска липси на стоки и други материални ценности в поверения му магазин. Поддържа, че е неправилен и извода, че от периода, визиран в Заповедта м.12.2011 г. – 31.03.2012 г. дружеството е поискало обяснения от служителя само за периода на първата инвентаризация – м.12.2011 г. – 06.02.2012 г. Посочва също, че за всяка от двете инвентаризации са съставени актове и са връчени покани по чл.193,ал.1 КТ на служителя – съответно на 21.03.2012 г. е връчена покана за обяснения на основание чл.193,ал.1 КТ и на 31.03.2012 г. е връчена втора покана. Изложени са и доводи и в хипотеза да се приеме, че са поискани обяснения от служителя само за част от нарушенията и само за част от периода на извършване на нарушенията, посочени в процесната заповед то заключението за неспазена процедура по чл.193,ал.1 КТ, както е приел въззивния съд е неправилно.
В касационната жалба се поддържа, че въззивния съд не е разгледал възражения, относими към делото –относно мотивите в първоинстанционното решение, които не са обсъдени от възивния съд, че в заповедта за уволнение били посочени само неколкомесечни периоди от време, в рамките, на които са установени липси и излишъци на стоки на дружеството. Посочва, че периодите от време, през които ищецът не е изпълнявал възложените му трудови задължения като управител на магазина са конкретно посочени, поради което са изпълнени изискванията на чл.195 КТ. Посочена е и практика на ВКС. Не са обсъдени от въззивния съд изводите в първоинстанционното решение, че в заповедта за уволнение на ищеца не били посочени конкретни действия, с които той е причинил липсите и излишъците. Счита, че този извод е неправилен, че в заповедта са описани извършените дисциплинарни нарушения. Поддържа също, че в първоинстанционното решение съдът изобщо не е засегнал това, че Д. Ц. е уволнен не само заради неизпълнение на възложената му работа и разпиляване на имуществото на дружеството, но и за системни нарушения на трудовата дисциплина. Искането в касационната жалба е за отмяна на въззивното решение и постановяване на такова по същество на спора, като се отхвърлят изцяло предявените искове от Д. Ц. като неоснователни.
Ответникът по касационната жалба Д. К. Ц., чрез адв.М. П. в писмен отговор и в писмени бележки е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Според ответника по жалбата и двете покани, отправени до ищеца за даване на писмени обяснения са за констатирани липси, позовавайки се на инвентаризация от 06.02.2012 г., а са посочени различни суми, че в първата покана за обяснения липсите са определени като разлика между излишъци и липси, а във втория случай като сбор от същите компоненти, че тези пропуски се отразяват на правото на защита на ищеца. Изложени са и доводи, че твърдяната липса е изцяло недоказана с предвидените в ГПК доказателствени средства, че представените актове за начет и резултатите от проверката представляват частни свидетелстващи документи и не се ползват с формална доказателствена сила по отношение на съдържанието си, тъй като са оспорени относно това съдържание от ищеца. Според ответника по жалбата в тежест на работодателя е да докаже твърдените липси с други доказателства извън горните документи, че такива не са искани и не са допускани, че не са събрани доказателства в тази насока по делото, поради което крайният извод на въззивния съд относно незаконосъобразността на уволнението е правилен, дори и ако се разгледа спора по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С определение № 682/19.05.2014 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос приложима ли е разпоредбата на чл.193,ал.2 КТ, когато работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 КТ само за част от нарушенията и/или само за част от периода на извършване на нарушенията, посочени в заповедта по чл.195, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Съдът е приел за безспорно между страните по делото, ищецът Ц. е работил по трудов договор на длъжност „управител магазин” с месторабота [населено място] Т..
Със Заповед № 85/03.04.2012г. на изп.директор на [фирма] трудовото правоотношение на ищеца с жалбоподателя е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ – наложено е дисциплинарно наказание „Уволнение”, на основание чл.188 т.3 вр.чл.190 ал.1 т.3 от КТ „системни нарушения на трудовата дисциплина” и чл.190 ал.1 т.7 от КТ „ други тежки нарушения на трудовата дисциплина” във връзка с чл.187 т.3 пр.1 от КТ – „неизпълнение на възложената работа” и чл.187, т.9 от КТ – „увреждане на имуществото на работодателя”.
В заповедта са посочени обстоятелства относно извършени две последователни инвентаризации – първата за периода м.12.2011 г. – 06.02.2012 г., за която е съставен Акт за извършена инвентаризация на материалните средства и инвентар на магазин Т. [населено място] от 06.02.2012 г. с констатирани липси на стоки и материални ценности на стойност 41 618,01 лв. и излишък на такива в размер на 36 599,13 лв. и съставен Акт за начет № 12-06/20.03.2012 г. с изх.№ 12-06/23.03.2012 г., в който ищецът признава, че в качеството на управител на Т. Б. противоправно е причинил вреда на дружеството. Втората инвентаризация на магазина е на 31.03.2012 т., която включва периода 06.02.2012 г. – 10.03.2012 г., за която е съставен Акт за извършена инвентаризация на материалните средства и инвентар на магазин Т. [населено място] от 31.03.2012 г. с констатирани липси на стоки и материални ценности на стойност 34 432,41 лв. и излишък на такива в размер на 30 592,67лв. и съставен Акт за начет № 12-12/10.03.2012 г. с изх.№ 12-12/10.03.2012 г., в който Ц. признава, че в качеството на управител на посочения магазин противоправно е причинил вреда на дружеството, при или по повод изпълнение на служебните си задължения и че е налице неизпълнение на възложената работа. В заповедта е отразено, че служителят е причинил особено тежко увреждане на имуществото и интересите на работодателя, като е допуснал възникването на липси в особено големи размери за периода м.12.2011 г. – 31.03.2012 г., както и че наличието на излишъци на стоки в големи размери за същия период е резултат от неизпълнение на задълженията в качеството му на управител на магазина и материално-отговорно лице лично да следи за правилното завеждане на получените стоки в магазина. Съобразно мотивите в заповедта, при определяне на наказанието са били взети предвид предходни нарушения на трудовата дисциплина, за които са наложени дисциплинарни наказания, незаличени по смисъла на чл.197 ал.1 от КТ, със заповедите – Заповед № 967/02.08.2011 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка” и заповед № 1230/24.10.2011 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, заповед № 54/10.01.2012 г. с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Прието е, че на Ц. е връчена покана за обяснения на 21.03.2012 г., с която е поканен, на основание чл.193 ал.1 от КТ да даде в двудневен срок от получаването й писмени обяснения във връзка с установени нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в разпиляване на имуществото на работодателя чрез причиняване на вреди под формата на липси и излишъци, на основание извършена инвентаризация от 06.02.2012 г., по смисъла на чл.187 т.9 от КТ „увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства”. Прието е, че ищецът е депозирал на 23.03.2012 г. писмени обяснения.
Възизвният съд е приел, че на 31.03.2012 г. на Ц. е връчена и втора покана за обяснения, с която е поканен, на основание чл.193 ал.1 от КТ да даде в двудневен срок от получаването й писмени обяснения във връзка с установени нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в разпиляване на имуществото на работодателя чрез причиняване на вреди под формата на липси и излишъци, на основание извършена инвентаризация от 06.02.2012 г. с посочени размери на липси и излишъци, по смисъла на чл.187 т.9 от КТ „увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства”. Прието е, че не са представени писмени обяснения от ищеца или че същият е бил изслушан или е отказан да бъде изслушан след получаване на поканата от 31.03.2012 г. преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”.
Въз основа на приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността, заемана от ищеца е прието за установено наличието на задължения на ищеца в качеството на управител на магазина да организира, координира, контролира и управлява всички процеси в магазина, да контролира и следи за получаването, разпределянето, заприхождаването на стоката в магазина и изписване на стока от магазина за други обекти.
От правна страна съдът е приел, че не е изпълнена процедурата по чл.193 ал.1 от КТ, с оглед на което уволнението е незаконно.
Според въззивния съд в заповедта за уволнение е посочен период на извършване на нарушенията м.12.2011 г. – 31.03.2012 г. и на ищеца е наложено едно наказание в резултат на направени констатации от две инвентаризации в магазин Т.. Прието е, че нарушението по чл.187, т.9 от КТ е обусловено от нарушение по чл.187 т.3 от КТ, тъй като в мотивите на заповедта е отразено, че причинената вреда на дружеството – установените липси и излишъци е в резултат от неизпълнение на задълженията му, в качеството му на управител на магазина и материално-отговорно лице лично да следи за правилното завеждане на получените стоки в магазина. Прието е, че увреждането на имуществото на работодателя, както и разпиляването на материали, суровини, енергия и други средства, като дисциплинарни нарушения по чл.187 т.9 от КТ не са обусловени от наличието на умисъл и че те са нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на дължимата грижа, че бездействието също съставлява нарушение на трудовата дисциплина, в случай, че осъществяването на контрол е задължение на служителя, ако се установи, че такъв не е бил упражнен. Направил е извода, че имуществената отговорност не изключва дисциплинарната отговорност.
Въззивния съд е приел, че от ищеца Ц. са поискани и получени писмени обяснения във връзка с установени нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в разпиляване на имуществото на работодателя чрез причиняване на вреди под формата на липси и излишъци на основание извършена инвентаризация от 06.02.2012 г. за периода м.12.2011 г. – 06.02.2012г., а периодът, посочен в заповедта е м.12.2011 г. – 31.03.2012 г. Прието е, че не са представени доказателства ищецът да е бил поканен да даде обяснения и да е изслушан във връзка с изпълнение, респ.неизпълнение на възложената му работа, че не са изслушани обясненията му за целия период, визиран в заповедта, като дата на извършване на нарушенията. При тези съображения съдът е направил извода, че не е спазена процедурата по чл.193 ал.1 от КТ, поради което уволнението е незаконно и предявените искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ са основателни. В обжалваното решение не са изложени мотиви по същество на спора, поради констатираните процедурни нарушения, преди налагане на дисциплинарното наказание.
По правния въпрос:
С решение № 311/09.01.2013 г. по гр.дело № 168/2012 г. на ВКС III г.о., постановено по чл.290 ГПК е застъпено становището, че обстоятелството, че работодателят не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за уволнение не дава основание за приложение на чл.193,ал.2 КТ по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения. Същото становище е изразено и в решение № 379/24.06.2010 г. по гр.дело № 410/2009 г. на ВКС IV г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя посочената практика на ВКС по поставения правен въпрос.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат правилно.
Съдът преценява, че в настоящият случай работодателят е поискал обяснения от ищеца Д. К. Ц. само за описаните дисциплинарни нарушения в заповедта за уволнение по чл.187,т.9 КТ за периода от време от м.декември 2011 г. до 06.02.2012 г., а именно в магазин Т. [населено място] при извършена инвентаризация на материалните средства и инвентар, както и цялостна проверка на изпълнение на трудовите задължения на ищеца, като управител и съставен акт за извършена инвентаризация на материалните средства и инвентар на същия магазин са констатирани липси на стоки и материални ценности на стойност 41 618.01 лв. и излишък на стоки и материални ценности в размер на 36 599.13 лв. представляващо увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства. Обясненията са поискани с писмена покана, връчена на ищеца Д. Ц. на 21.03.2012 г. Видно от съдържанието на същата ищецът е уведомен да даде обяснения, за дисциплинарните нарушения, изразяващи се в разпиляване на имуществото на работодателя чрез причиняване на вреди под формата на липси в размер на 41 618.01 лв. и излишъци в размер на 36 599.13 лв. и обща липса в размер на 5 018.87 лв. на основание извършена инвентаризация от 06.02.2012 г. по смисъла на чл.187,т.9 КТ/л.99/. Установено е по делото, че на 23.03.2012 г. ищецът е дал обяснения относно тези дисциплинарни нарушения.
Относно дисциплинарните нарушения, описани в заповедта за дисциплинарно уволнение за периода от 06.02.2012 г. до 10.03.2012 г., за който е извършена инвентаризация на магазин Т. [населено място], съответно е съставен акт за извършена инвентаризация на материалните средства и инвентар на същия магазин с дата 31.03.2012 г. и са констатирани липси на стоки и материални ценности на стойност 34 432.41 лв. и излишък на стоки и материални ценности в размер на 30 592.67 лв., представляващи нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в разпиляване на имущество на работодателя чрез причиняване на вреди под формата на липси в размер на 34 432.41 лв. и излишъци в размер на 30 592.67 лв. по смисъла на чл.187,т.9 КТ на ищеца е връчена писмена покана на 31.03.2012 г., с която са поискани писмени обяснения. В поканата е отразено, че липсите и излишъците са констатирани при извършена инвентаризация от 06.02.2012 г., като относно посочената дата съдът преценява, че се касае за техническа грешка. От съдържанието на поканата се налага извода, че същата касае констатациите при извършена инвентаризация в процесния магазин на 31.03.2012 г. Според същата покана работодателят е дал срок за обяснения на ищеца от два дни. Поканата е връчена на ищеца на 31.03.2012 г. – събота и даденият двудневен срок е изтекъл на 02.04.2012 г. – понеделник. Заповедта за дисциплинарно наказание е връчена на Д. Ц. на 03.04.2012 г. след изтичане на този срок. По делото не са налице данни ищецът да е дал обяснения относно тези дисциплинарни нарушения. Настоящият съдебен състав намира, че даденият срок за обяснения на ищеца не е съобразен с реалните възможности на последния да ги даде, тъй като исканите обяснения са относно обстоятелства – констатирани липси на стоки и материални ценности и излишъци на такива на значителна стойност при извършена инвентаризация на магазина на Т. в [населено място] на 31.03.2012 г. за период от повече от един месец - от 06.02.2012 г. до 10.03.2012 г., което налага ищецът да извърши определени справки, проверка на документи и др. Касае се за обяснения за действия, които налагат обстойна проверка на минали събития, поради което даденият от работодателя двудневен срок не дава възможност за защита на ищеца. Освен това съдът намира, че искането за даване на обяснения е въведено с оглед осигуряване възможност за защита на работника, а и с оглед възможността на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение.
Изложените съображения налагат категоричния извод, че обяснения не са били дадени от ищеца Д. Ц. не по негова вина. Като е дал неподходящ срок за обяснения на ищеца относно посочените дисциплинарни нарушения по чл.187,т.9 КТ за периода - 06.02.2012 г. до 10.03.2012 г. работодателят не е изпълнил изискването на чл.193,ал.1 КТ и само на това основание заповедта за уволнение в тази част е незаконосъобразна и следва да се отмени, без да се разглежда спора по същество – чл.193,ал.2 КТ.
Съдът преценява за установено по делото, че работодателят не е изпълнил изискванията на чл.193,ал.1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание уволнение с атакуваната заповед да изиска обяснения, съответно да изслуша ищеца или да приеме писмените му обяснения за дисциплинарните нарушения, описани в заповедта за уволнение както следва - системни нарушения на трудовата дисциплина – чл.190,ал.1,т.3 КТ, други тежки нарушения на трудовата дисциплина – чл.190,т.7 КТ, вр.чл.187,т.3,пр.1 КТ – неизпълнение на възложената работа за посочения в заповедта период от м.декември 2011 г. до 10.03.2012 г. За тези дисциплинарни нарушения не са представени доказателства ищецът да е бил изслушан или съответно да е отказал да бъде изслушан след получаване на покана преди налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на това съдът намира, че заповедта за уволнение на ищеца в частта относно дисциплинарните нарушения по чл. 190,ал.1,т.3 КТ - системни нарушения на трудовата дисциплина, чл.190,ал.1,т.7 КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина, вр.чл.187,т.3,пр.1 КТ – неизпълнение на възложената работа е незаконосъобразна и следва да се отмени, без да се разглежда спора по същество.
Както се посочи по-горе по делото е установено, че работодателят е поискал обяснения от ищеца Д. Ц. за дисциплинарните нарушения, описани в заповедта за уволнение по чл. 187, т.9 КТ за периода от време м.декември 2011 г. – 06.02.2012 г. За тези дисциплинарни нарушения работодателят е спазил изискванията на чл.193,ал.1 КТ – поискал е писмени обяснения от ищеца във връзка със започналото дисциплинарно производство. Заповедта за уволнение досежно същите дисциплинарни нарушения е мотивирана – посочен е нарушителят, конкретния период от време и нарушенията, които е извършил наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Настоящият съдебен състав преценява, че от приложените по делото писмени и гласни доказателства не е установено ищецът да е извършил дисциплинарното нарушение по смисъла на чл.187,т.9 КТ – увреждане имуществото на работодателя, като е допуснал възникване на липси на стоки и материални ценности в размер на 41618.01 лв.и излишък на стоки и материални ценности в размер на 36 599.13 лв. в качеството на управител в магазин Т. [населено място] за периода м.декември 2011 г. до 06.02.2012 г. В подкрепа на доводите на ответника по иска-сега жалбоподател, че ищецът е извършил дисциплинарното нарушение са представени акт за извършена инвентаризация на материалните средства и инвентар на магазин Т. Б. от 06.02.2012 г. от комисия, назначена със заповед № 03-НК-РБ/09.01.2012 г., показанията на свидетеля - С. Д. С., препис от длъжностната характеристика за длъжността, заемана от ищеца. Ищецът е представил заверено кс.копие от акт за начет № 12-06/20.03.2012 г., който не му е връчен. Верността на акта за извършена инвентаризация е оспорена от ищеца. Този акт представлява частен удостоверителен документ и тежестта да докаже верността на констатациите е на ответника-жалбоподател. Последният не е представил други доказателства, от които да се установи наличието на констатираните липси на стоки и материални ценности на стойност 41618.01 лв. и излишъци на такива стоки и материални ценности в размер на 36 599.13 лв. за периода от време от м.декември 2011 г. до 06.02.2012 г. в процесния магазин на Т. [населено място]. Тези констатации не се подкрепят и от показанията на разпитания по делото свидетел С. Д. С.. Показанията на същия не са ясни и конкретни, поради което не следва да се възприемат. Относно приложения акт за начет № 12-06/20.03.2012 г. не са приложими разпоредбите на чл.22, ал.5 от Закона за държавната финансова инспекция, а именно, че фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното, тъй като същият не е съставен от надлежните органи и по реда на посочения закон/ЗДФИ/. Констатациите в акта за начет също са оспорени от ищеца. В този случай в тежест на ответника-жалбоподател е да докаже верността на оспорените констатации при условията на пълно доказване. От приложените по делото доказателства се установява, че такова доказване не е извършено от жалбоподателя.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не е установено ищецът Д. Ц. да е извършил дисциплинарното нарушение, описано в заповедта за дисциплинарно наказание по смисъла на чл.187,т.9 КТ за периода от време м.декември 2011 г. до 06.02.2012 г.. Поради това заповедта за уволнение № 85/03.04.2012 г. в тази част е незаконосъобразна.
При тези съображения съдът преценява, че предявените искове от Д. К. Ц. с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са основателни. Основателен е и искът с пр.осн.чл. 344,ал.1,т.3,вр.чл.225,ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа от 04.04.2012 г. до 18.04.2012 г., както и за разликата над получаваното възнаграждение по новия трудов договор, по който е започнал работа, която е по-нископлатена до възнаграждението, получавано от ищеца до уволнението за периода от 19.04.2012 г. до 03.10.2012 г. Исковете са основателни за сумата 899.01 лв. за периода от 04.04.2012 г. до 18.04.2012 г. и 9996.92 лв. за периода от 19.04.2012 г. до 03.10.2012 г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд решението на последния следва да се остави в сила. Доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила са изцяло необосновани.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Оставя в сила решение № 5690/24.07.2013 г. по в.гр.дело № 8031/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № II-78-105/18.04.2013 г., постановено по гр.дело № 25625/2012 г. на Софийски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |