Р Е Ш Е Н И Е № 435 гр.София, 17.02.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1427/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия З. А. С. срещу решение № 20/03.08.2015 год. по въззивно н.о.х.д.№ 17/2015 год. на Военно-апелативния съд на Република България. Поддържа се, че е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довели до нарушение на закона с осъждането му по повдигнатото обвинение. С касационните основания по чл.348, ал.1 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира искането си решението да бъде оставено в сила с липсата на нарушения на въззивния съд, които да е допуснал при потвърждаване на осъдителната присъда спрямо подсъдимия С.. Частният обвинител и граждански ищец Б. Й. Ф. определя жалбата на подсъдимия като неоснователна по съображения за липса на нарушения от поддържаните в жалбата. Прави искане решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Военно-апелативният съд с обжалваното решение по въззивно н.о.х.д. № 17/2015 год. потвърдил присъда № 1/24.03.2015 год. по н.о.х.д.№ 1/2015 год. на Софийския военен съд (втора след отмяна на постановената по н.о.х.д.№ 58/2014 год. на Софийския военен съд с решение № 41/19.12.2014 год. по въззивно н.о.х.д.№ 44/2014 год. на Военно-апелативния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила), с която признал подсъдимия капитан С. за виновен в това, че на 23.10.2013 год. в гр.Пл. пред надлежен орган на властта набедил майор Ф. в престъпление, като знаел, че е невинен. На основание чл.286, ал.1, алт.1 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и на обществено порицание, като присъдата бъде обявена публично пред колектива на РС Военна полиция в гр. Пловдив. Осъдил подсъдимия да заплати на Ф. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, в размер на 1 000 лева, със законните последици. Отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Жалбата е подадена в срок и разгледана по същество е основателна. Обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на чл.314, чл.107, ал.3, чл.305, ал.3, чл.339, ал.2, чл.12 и чл.14 НПК, с което е нарушено правото на подсъдимия на защита – касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК за отмяна, което е довело и до неверни правни изводи за наличието на всички съставомерни признаци. В мотивите си съдът е изложил фактическа обстановка, която не се различава от тази, която първоинстанционният съд е приел за установена. Направил е констатация, че е доказана от събраните доказателства и неверен извод, че дейността по проверката им е в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Изброил ги – частично обясненията на подсъдимия С., показанията на свидетелите Ф., Ч., Г., Г., Т., М., Г., Б., Т., почерковите експертизи, писмените и веществените доказателства. Не е направил внимателна самостоятелна проверка и не е мотивирал становището си защо приема част от обясненията, кои и защо отхвърля, както и защо приема останалите доказателствени източници като убедителни и безпротиворечиви, за да мотивира правните си изводи. Този неправилен подход е възприет и от първоинстанционния съд, а въззивният съд като инстанция по фактите е бил длъжен да констатира това нарушение и според правомощията си да го отстрани. Няма преценка на доказателствата по делото, когато съдът само посочва имената на разпитаните свидетели, без да обсъжда подробно и задълбочено показанията им и без да изложи съображения кои и защо възприема и при наличието на противоречия да ги отстрани по начина указан в чл.305, ал.3 НПК. Напр.показанията на св.Т. при разпита й от първоинстанционния съд сочат на различие от предходните, но съдът не е направил констатация, нито е изложил съображения защо ги е приел като убедителни и последователни за факти, които е отчел като значими за решаване на въпроса за авторството. Липсата на подробен и задълбочен анализ поотделно и в съвкупност на целия доказателствен материал го е ограничила във възможността да направи безпротиворечиви фактически изводи. Непълна и едностранна е оценката на показанията на всички свидетели, като са взети предвид само в онази им част, която подкрепя обвинителната теза. Особено внимание е трябвало да отдели на показанията на свидетеля Ф., да ги анализира, като ги съпостави и с други доказателствени източници и задълбочено да ги оцени. Задължението да ги прецени прецизно, обективно и критично във връзка с останалите доказателствени източници, произтича от процесуалното му качество на частен обвинител и граждански ищец, което предполага наличието на заинтересованост от благоприятния изход, каквото е осъждането на подсъдимия. Такъв анализ не е направен, а липсва и съпоставка с други доказателствени източници, които съдът е приел, но не е оценил – заповедта за наказание поради нарушения, допуснати при проверка, извършена на св.Б., фактите за която се съдържат в инкриминираната жалба, заявеното от св.Ф., че наказанието му е за други неща, данните за първата жалба, подадена до Министерството на отбраната още през м.септември, по повод на която е извършена проверка от компетентни лица, че инкриминираната жалба, подадена през м.октомври до Военно-окръжната прокуратура, е със същото съдържание и е предизвикала повторна проверка. Непълна е оценката на показанията и на останалите свидетели, особено тези на св.Ч. и е надценено значението на неотносими факти. За обясненията на подсъдимия е заявено, че се приемат частично, без да се посочват за кои факти и обстоятелства, нито защо са отхвърлени в останалата им част. Правилно по делото е назначена експертиза за изследване авторството на изписания на ръка текст върху плика, за който се твърди, че в него е била поставена жалбата до ВОП, както и за установяване автора на положения в нея подпис. Заключението за авторство на подсъдимия е оспорено и е дало основание да се направи искане за поставяне на допълнителна задача – да се изследва дали не са налице елементи, които да дадат основание за различен извод по съображения за имитация. Без да са извършили такова изследване, защото не е била поставяна такава задача, експертите са заявили, че не са намерили такива признаци. Неправилно съдът е отказал да възложи допълнителна задача като се е обосновал с компетентността на експертите. Такъв отказ е направил и първоинстанционният съд, основан не на съдържанието на искането за поставяне на задача на вещите лица, а на несъвършеното мотивиране за назначаване на допълнителна експертиза. Приел, че след като няма отговор на такъв въпрос в приетите, защото не е поставян,, няма и основание от посочените в чл.153 НПК за такъв вид експертиза-допълнителна. Искането е основано на възражение за непълнота и неизясненост на конкретно обстоятелство по делото, което, според направеното възражение, е било необходимо за разкриване на обективната истина. По тези изцяло възприети съображения за отказ и допълнително посочените, че колегиалните отношения в отдалечено от деянието време на експерт със св.Ф. (за който са налице данни, че също е работил като експерт) не е нито основание за отвод, нито за назначаване на повторна експертиза. Заключението е поставено в основата на осъдителната присъда, без да е даден отговор, основан на експертно изследване. Съдът не е длъжен да допуска всички и всякакви доказателствени искания на страните, но не може да направи отказ, когато са поискани за установяване на относими обстоятелства, за които няма други доказателствени източници. Това е довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия да осъществи защитата си в пълен обем. Заключението на вещите лица е, че подсъдимият е автор на изследвания текст върху плика и това обстоятелство е прието като изключително в подкрепа на извода, че е автор и на жалбата, щом е била в изпратения до ВОП плик. Въз основа на това заключение и двете инстанции по същество, позовавайки се на предполагаеми мотиви и без изследване на доказателствени източници за извършване на престъплението, са приели, че е набедено невинно лице, че му е приписана проява, която обективно представлява наказуемо деяние, а не някакво друго правонарушение, с което подсъдимият, като я е изпратил на компетентния орган-ВОП, е целял да предизвика намеса, за да бъде образувано наказателно производство. Предмет на доказване в наказателния процес е съвкупността от обстоятелства и факти, които трябва да бъдат установени за правилното решаване на делото – дали въобще е извършено престъпление и дали подсъдимия е участвал в извършването на това престъпление, кой е действителният автор – дали лицето, на което е повдигнато обвинение или друго лице, да се изясни дали е действало виновно. Правилна присъда може да бъде постановена, само ако са събрани и проверени по предвидения процесуален ред достатъчно убедителни доказателствени материали и са установени обстоятелства, които обуславят отговорността. В конкретния случай съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и проверката на доказателствените източници, а оценката им е направена едностранно във вреда на подсъдимия и не е мотивирана убедително с оглед действителния им смисъл. Колкото и висока да е степента на вероятност с наличието на изписан текст върху плика подсъдимият да е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, то все пак е вероятност и не може да се създаде вътрешно убеждение на съда, ако не са събрани необходимите доказателства, които да правят извода единствено възможен и да изключват какъвто и да е бил друг, различен от направения. Подсъдимият може да бъде признат за виновен само тогава, когато няма никакво съмнение, че е извършил престъплението. Когато липсват достоверни и убедителни доказателства, какъвто е конкретния случай, които да доказват обвинението по несъмнен начин, липсата им не може да бъде запълнена с недопустими за наказателния процес предположения, че с жалбата (според обвинителния акт), а не според надписите върху плика, обвинението е доказано. Неоснователни са възраженията за провеждане на разследването и изготвяне на обвинителния акт от следовател и прокурор, за които са налице основания за отвод. Колегиалните отношения, на които са основани, съпоставени с процесуалната дейност по събиране на доказателствените източници за установяване на фактическите обстоятелства, не указват на процесуално поведение, което да е израз на предубеденост или заинтересованост пряко или косвено от изхода на делото. Доколкото съдиите от компетентния съд са преценили, че са налице обстоятелства от предвидените в чл.29, ал.2 от НПК, са си направили отвод и делото е разгледано от друг, еднакъв по степен съд. В съдебното производство е проверен доказателствения материал с участието на всички страни. По изложените съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не дават основание за извод как съдът е формирал вътрешното си убеждение, че подсъдимият е автор на деянието, в извършването на какво конкретно престъпление е набедил св.Ф., тъй като в диспозитива не е посочено ( за въззивния съд това е останало незабелязано), въз основа на какви доказателствени източници е формиран и извода за наличието на умисъл, решението следва да бъде отменено. При новото разглеждане на делото от друг състав следва да бъдат отстранени процесуалните нарушения, да се вземат предвид всички доводи и възражения на страните, за да се решат правилно въпросите по чл.301 НПК както в наказателната, така и в гражданската част. Затова и на основание чл.354, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1, т.2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло решение № 20/03.08.2015 год. по въззивно н.о.х.д.№ 17/2015 год. на Военно-апелативния съд на Република България и ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: