5 Р Е Ш Е Н И Е № 223 С., 14.05. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и дванадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1186/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 218 от 15.07.2011 г. по в. гр. д. № 292/2011 г. на Старозагорския окръжен съд е потвърдено решение № 157 от 18.03.2011 г. по гр. д. № 1347/2010 г. на Казанлъшкия районен съд, с което е признато за установено по отношение на Б. Д. Б., П. Х. Б. и Р. Д. Д., че Д. Б. Д. е собственик на 1/2 ид. ч. от паянтови жилищна сграда и стопанска постройка на запад на регулационната линия, построени в северната част на УПИ ХХІІ-549 от кв. 40 по плана на [населено място], като за останалата 1/2 ид. ч. от постройките искът е отхвърлен; за нищожно е обявено нотариалното действие, обективирано в н. а. № 141/1993 г., с който Д. Б. Д. и Р. И. Б. продали на внука си Д. Б. Д. със съгласието на баща му Б. Д. Б. 1/2 ид. ч. от дворно място от 650 кв. м., за което е отреден парцел ХХ-549 от кв. 40, и първи етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и др. подобрения, срещу задължението за гледане и издръжка, поради противоречие със закона; признато е за установено, че Р. Д. Д. е собственик на 1/2 ид. ч. от 1/2 ид. ч. от дворно място от 650 кв. м., за което е отреден парцел ХХІІ-549 от кв. 40, първи етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от паянтовите жилищна сграда и стопанска постройка на запад на регулационната линия, построени в северната част на дворното място, като Д. Б. Д. е осъден да предаде на собственицата владението на този имот; н. а. № 87/2009 г. е отменен в частта над 1/4 ид. ч. на основание чл. 537, ал. 2 ГПК; искането на Р. Д. Д. за отмяна на н. а. № 141/1993 г. е отхвърлено. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 128 от 13.02.2012 г. по жалба на Д. Б. Д., който иска то да бъде отменено като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. От ответниците по касация Р. Д. Д. счита, че жалбата е неоснователна, Б. Д. Б. и П. Х. Б. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: За да признае права на собственост в полза на Р.Д. Д. - една от ответниците по първоначалния иск, предявен от Д. Бр. Д., и ищца по насрещния иск, първоинстанционният съд, освен други основания, приел и такова по чл. 474, ал. 4 ГПК /отм./ за нищожност на нотариалното действие - н. а. № 141/1993 г. В него не е посочено, че непълнолетният към 1993 г. купувач Д. Бр. Д. се е явил лично пред нотариуса, който е проверил самоличността и дееспособността му преди да извърши акта. Въззивният съд споделил съображенията относно липсата на проверка от нотариуса на самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. При това положение и като възприел напълно мотивите на първоинстанционния съд, че приобретателят по сделката не е придобил по давност наследствената част от имота, останала от Д. Бр. Д. и Р. Ив. Б., въззивният съд заключил, че насрещният иск е основателен и правилно е уважен. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: неотразяването в началото /антетката/ на нотариалния акт на името на купувача, при наличие в акта на изрично изявление на купувача и посочване на трите му имена, че е съгласен и купува описания имот, както и при наличие на неоспорен от другата страна негов подпис в нотариалния акт, равнозначно ли е на неявяване на купувача и води ли до нищожност на нотариалния акт като вид нотариално удостоверяване. Съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Последният следва да бъде сключен при спазване на всички правила на нотариалното производство. Според чл. 474, ал. 4 ГПК /отм./ лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта на нотариалния акт, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да извърши акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната им власт. Когато при извършването на акта е нарушено изискването за личното явяване на участвуващите лица, то според чл. 472 ГПК /отм./ нотариалното действие е нищожно. Това е така, защото нотариалните действия са формални действия и трябва да се извършват при спазване на съответната установена законна форма и ред. Извод за това дали участвуващите лица са се явили лично пред нотариуса следва да се формира при преценка на цялостното съдържание на нотариалния акт, а не от записаното в отделни негови части. По касационната жалба: В н. а. № 141 от 30.06.1993 г. за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е записано, че пред районния съдия при Казанлъшкия районен съд от страна на приобретателя се е явил Б. Д. Б., за когото страните не спорят, че е баща на приобретателя Д. Б. Д. /в тази насока при изповядването на сделката са били представени съответни актове за раждане според описанието на приложенията/. Последният по време сключване на сделката е бил непълнолетен - роден е на 03.11.1976 г., поради което е могъл да извършва правни действия със съгласието на своите родители - чл. 4, ал. 1 ЗЛС. В нотариалния акт е записано още, че купувачът Д. Б. Д. със съгласието на баща си Б. Д. Б. е заявил, че е съгласен и купува описания имот при посочените в акта условия. Нотариалният акт е подписан /освен от пълномощника на продавачите/ от купувача и явилия се родител, като подписът на приобретателя /както и на останалите участващи в сделката лица/ не са оспорени от заинтересованата страна - ответницата по първоначалния и ищца по насрещния иск. При тези данни и с оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме за неправилно становището на въззивния съд за нищожност на договора, сключен с н. а. № 141/1993 г. Щом като волеизявлението за извършване на определени правни действия - в случая на нотариален акт, е било засвидетелствувано от нотариуса, който освен това, в рамките на своята компетентност, е удостоверил и личното полагане на подписите на участващите лица, това означава и, че тези лица са се явили лично пред нотариуса, в съответствие с изискването на закона, като същият е проверил самоличността и дееспособността, съответно и представителната власт на явилите се. Разпоредбата на чл. 474, ал. 4 ГПК /отм./ е приложена според точното й съдържание и след като изискването на закона е спазено, то и нотариалното действие не е нищожно при условията на чл. 472 ГПК /отм./, независимо, че в началото /антетката/ на нотариалния акт името на купувача не е записано. Приобретателят по договора е придобил собствеността на 1/2 ид. ч. от дворното място, както и първия етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и др. подобрения, въз основа на валидно сключената сделка. Договорът, сключен с н. а. № 141/1993 г., не е нищожен и поради останалите, въведени с насрещния иск, основания. Неизписването на трите имена на пълномощника на прехвърлителите, при записани инициал «Д.» и фамилия Б., и неточното описание на недвижимия имот, предмет на сделката /парцел ХХ-549 от кв. 40, вместо парцел ХХІІ-549 от кв. 40, който всъщност са притежавали продавачите, и непосочването на населеното място, в което е имотът/, не са сред пороците, водещи до нищожност на нотариалното удостоверяване. Видно от удостоверение № 212 от 14.06.2010 г. на общината [населено място], касае се за грешка при обозначаване на имота, която може да бъде поправена по реда за поправка на окончателен нотариален акт, а и въпросът за идентичността на имотите е изяснен по делото. Основанията за нищожност на нотариалните действия са изчерпателно изброени в чл. 472 ГПК /отм./ и сред тях не е нарушение на изискването на чл. 484, ал. 1, б. «в» ГПК /отм./ - точно описание на недвижимия имот, с посочване на границите и местонахождението му. Съгласно чл. 476, б. «в» ГПК /отм./ нотариалният акт трябва да съдържа името, бащиното име и фамилното име на лицата, участвуващи в производството, а така също и местожителството им. В случая, при записани инициал «Д.» и фамилия Б., липсата на останалите реквизити не опорочава формата на нотариалния акт, тъй като индивидуализацията на пълномощника на прехвърлителите е била постигната, предвид представеното при сключване на договора пълномощно, описано в приложенията към акта. Данните по делото сочат, че в северната част на дворното място са били построени от Д. Бр. Д. - наследодател на ответниците Б. Д. и Р.Д. и един от праводателите на ищеца по н. а. № 141/1993 г., паянтова жилищна сграда и две паянтови стопански постройки. Паянтовата жилищна сграда и разположената до нея от запад стопанска постройка, според заключението на техническата експертиза са допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 ЗУТ и като такива не са самостоятелни обекти на правото на собственост. Те не могат да се придобиват самостоятелно, а по силата на приращението съгласно чл. 92 ЗС следват собствеността върху терена. Паянтовата стопанска сграда от източната страна на паянтовата жилищна сграда е съборена и не съществува. В обобщение може да се заключи, че ищецът по първоначалния иск е придобил на валидни правни основания правото на собственост върху цялото дворно място, както и върху постройките от допълващото застрояване. Доколкото в исковата молба е записано искане ищецът да бъде признат за собственик на всички останали сгради, построени в имота, с изключение на двуетажната масивна сграда, обозначаването им в молба вх. № 6064 от 03.06.2010 г. като гараж, лятна кухня и навес, не може да послужи за аргумент, че се претендира собственост върху несъществуващи обекти. След като заявеният за разрешаване спор е предизвикан от снабдяването на Р.Д. с констативен нотариален акт № 87/2009 г. за собственост по наследство на паянтова жилищна сграда и второстепенни постройки, находящи се в северната част на парцела, то е безспорно, че ищецът счита себе си, а не ползващото се от акта лице, за собственик именно на обектите, предмет на нотариалния акт. Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. При касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 3 ГПК то следва да се отмени и тъй като делото е изяснено и не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия, спорът съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се реши по същество от Върховния касационен съд. Ищецът по първоначалния иск следва да бъде признат за собственик на обектите по исковата молба, които е придобил въз основа на сделката, сключена с н. а. № 141/1993 г., и чрез договор за покупко-продажба срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с н. а. № 121/1997 г. /с него са му прехвърлени 1/2 ид. ч. от мястото и от общите части на сградата, както и вторият етаж от масивната двуетажна жилищна сграда/; съгласно чл. 537, ал. 2 ГПК констативният нотариален акт № 87/2009 г. следва да се отмени. Уважаването на първоначалния иск на заявените от ищеца деривативни придобивни основания прави безпредметно произнасянето по поставените в касационната жалба въпроси по приложението на чл. 79, ал. 1 и 2 ЗС. Предявеният насрещен иск следва да бъде отхвърлен, тъй като ищцата по него не е собственица на претендираните обекти. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касатора следва да се присъдят разноските по производството във всички инстанции в размер на 170.60 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 218 от 15.07.2011 г. по в. гр. д. № 292/2011 г. на Старозагорския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Д. Б., П. Х. Б. и Р. Д. Д., че Д. Б. Д. е собственик на паянтова жилищна сграда и на разположената й от запад паянтова стопанска постройка, построени в северната част на УПИ ХХІІ-549 от кв. 40 по плана на [населено място], [община]. ОТМЕНЯ н. а. № 87, том І, рег. 1338, дело № 74 от 31.07.2009 г. на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. ОТХВЪРЛЯ насрещния иск, предявен от Р. Д. Д. срещу Д. Б. Д. за обявяване нищожност на нотариалното действие, обективирано в н. а. № 141, том ХІ, дело № 2630 от 30.06.1993 г., с който Д. Б. Д. и Р. И. Б. продават на внука си Д. Б. Д. със съгласието на баща му Б. Д. Б. 1/2 ид. ч. от дворно място от 650 кв. м., за което е отреден парцел ХХ-549 от кв. 40, и първи етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и др. подобрения, срещу задължението за издръжка и гледане, поради противоречие със закона - чл. 472 вр. чл. 474, ал. 4, чл. 476, б.б. „в” и „г”, чл. 484, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./. ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на Д. Б. Д., че Р. Д. Д. е собственик на 1/2 ид. ч. от 1/2 ид. ч. от дворно място от 650 кв. м., за което е отреден парцел ХХІІ-549 от кв. 40 по плана на [населено място], [община], реално първи етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, 1/2 ид. ч. от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от паянтовите жилищна сграда и стопанска постройка на запад на регулационната линия, построени в северната част на дворното място, а Д. Б. Д. да бъде осъден да предаде на собственицата владението на този имот; както и искането за отмяна на н. а. № 141/1993 г. ОСЪЖДА Б. Д. Б., П. Х. Б. и Р. Д. Д. да заплатят на Д. Б. Д. разноските по производството във всички инстанции в размер на 170.60 /сто и седемдесет лв. и 60 ст./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: