РЕШЕНИЕ N 188 София 30.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Любка Андонова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 846 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Д. В. Д. и В. В. К. са подали касационна жалба срещу решение № 362 от 6.03.2012 г. по гр.д. № 122 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд , VІ г.с. , с което оставя в сила решение № 435 от 24.11.2011 г. по гр.д. № 702 от 2010 г. на Асеновградския районен съд и е отхвърлен иска, квалифициран по чл.108 ЗС за ПИ 511.228; ПИ 511.229 и ПИ 511.224 по КК на [населено място]. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебният акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост- касационни основания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Претендират разноски . С определение № 214 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 846 от 2012 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: може ли да се счете , че при непопълване на възстановеният имот в границите на предходния план правото на собственост се загубва , а с факта на отреждането на ново заснетите имоти е възникнала отделна собственост в полза на общината , а освен това е допуснато и служебно касационно обжалване по въпроса за допустимостта на решението, обусловено от нередовната искова молба, изразяващо се в противоречие между обстоятелствена част и петитум. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответника община “А.” е представила отговор, който подържа в съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените оплаквания, доводите на страните и данните по делото приема следното : Исковата молба е подадена от касаторите Д. В. Д. и В. В. К. и в нея е посочено , че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в заснемане на възстановеният им по ЗСПЗЗ имот в рамките на няколко други имота, включително и в имотите записани на община “А.”. Молбата е депозирана срещу община “А. и срещу седем физически лица, за които се твърди, че са получили имоти, в чийто рамки са включени различни части от спорния имот. С молба вх. № 10598 от 15.09.2010 г. Д. В. Д. и В. В. К. са оттеглили иска си срещу Кедер Р. Я., В. Ю. К., Д. Г. Андонова, М. Б. Ш. и Г. В. И.. С тази молба иска не е оттеглен по отношение на община “А. “ и С. К. Т.. С молба вх. № 10969 от 24.09.2010 г. е уточнен петитума на иска по отношение на С. К. Т.- установителен за 362 /375 ид.ч. от парцел ІІІ-5440, кв.36 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 300-5-52 от 8.07.2004 г. Производството по отношение на лицата за които иска е оттеглен е прекратено с определение № 1247 от 28.09.2910 г. по гр.д. № 702 от 2010 г. Производството се провежда само по отношение на община “А.” и С. Т. . С молба вх. № 11580 от 7.10.2010 г. касаторите посочват, че са предявили иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, посочвайки, че се касае до установителен иск към датата на създаване на КК. С последваща молба вх. № 12009 от 18.10.2010 г. е променен петитума на иска като се предявява иск по чл.108 ЗС. В тази молба отново се прави уточнение, че се касае до неправилно заснемане, но не се сочи дали е финализирана процедурата по ЗСПЗЗ с оглед уточнение в решението на ПК” А.” , че индивидуализацията на възстановения земеделски имот ще бъде извършена при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ. Ищците заявяват , че подържат иск по чл.108 ЗС, при който те са задължени да установят, че са собственици. По делото е установено следното: В исковата молба - обстоятелствена част се подържа, че с решение № 1186 от 3.08.2000 г. на ПК, [населено място] в полза на наследници на В. Д. се възстановява правото на собственост в стари реални граници върху нива от 2, 2 дка в м. “Чакъла” , землището на [населено място]. Възстановяването на правото на собственост ще бъде извършено при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ. Това решение е издадено след успешното провеждане на иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ по гр.д. № 272 от 2000 г. на Асеноградския РС. Със заповед № 138 от 16.02.2001 г. на Кмета на Община “А.” възстановеният имот на касаторите е заснет като част от им. пл. № 5488 за застроената площ на който е отреден парцел ІV –спортен комплекс. Свободната площ от имота е 2 192 кв.м. по тази заповед е определена за възстановяване . Заповед с която този имот се предоставя на Д. и К. не е представена. След няколко определения, с които исковата молба се оставя “без движение” касаторите ищци с молба от 7.10.2010 г. с вх. № 11580 са уточнили петитума като такъв по чл.108 ЗС без обаче да приведат обстоятелствената част на исковата молба в съответствие с него. В открито заседание от 10.03.2011 г. отново се подържа изменение на иска с твърдението, че се преминава от установителен иск към осъдителен, без обаче да се отчете, че фактическият състав на иска по чл.108 ЗС предполага категорично установяване на правото на собственост на ищците. С решение № 1186 от 3.08.2000 г.на ПК”А. “ е посочено , че нивата от 2 200 кв.м. в м. “Ч. “, землището на [населено място] подлежи на окончателно възстановяване при изработването на плана за новообразуваните имоти по чл.28, ал.9 ЗСПЗЗ, т.е. с нея не може да се легитимират ищците като собственици. Удостоверението по чл.13, ал.3 и 4 от ППЗСПЗЗ е етап от административната процедура по възстановяването на имота. Заповед № А-138 от 16.02.2001 г. е издадена в изпълнение на чл.13, ал.4 ППЗПСЗЗ тъй като имота се възстановява в рамките на урбанизираната територия. Тези два документа не финализират възстановяването на собствеността. От своя страна Заповед № А-329 от 30.03.2001 г. на Кмета на Община “А.” не представлява заповедта по чл.4а , ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяване на имота, а заповед по чл.4а, ал.13, т.1 от ЗСПЗЗ . При тези фактически данни Пловдивския окръжен съд е отхвърлил предявеният иск за ПИ 511.228; ПИ 511.229 и ПИ 511.224 по КК на [населено място] защото е намерил , че собственик на имотите е община “А.”. Мотив за това е открил в обстоятелството, че в заключението на техническата експертиза, депозирана пред Асеновградския РС е посочено, че имот пл. № 5488 не е заснет в кадастралния план от 1992 г. и за него няма отреждане. Със заповед № А-330 от 30.03.2001 г. на кмета на община “А.” е било одобрено частично изменение на ЗРП на кв.36 от [населено място] и в този план имот пл. № 5488 е заснет като три имота 511.228; ПИ 511.229 и ПИ 511.224 които са записани като общинска собственост. Пловдивския окръжен съд се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за изправяне на исковата молба. При новото разглеждане ищците следва да уточнят с какъв акт е възстановена собствеността върху земеделските имоти защото с решението по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ от 5.07.2000 г. по гр.д. № 272 от 2000 г. не е извършено възстановяването на зем. имотиште, а е признато само право да бъдат възстановени. С решение № 1186 от 3.08.2000 г. на ПК”А.” се възстановява правото на собственост в реални граници, като индивидуализацията ще се извърши при условието на чл.28 , ал.9 ППЗСПЗЗ. Само след издаването на заповедта ,с която е индивидуализиран имота в полза на ищците ще възникне възможността да проведат иск по чл.108 от Закона за собствеността. Издаденият н.а. № 142, т.02, рег. № 18105, н.д. № 261 от 2004 г. е констативен и с него също не се възстановява правото на собственост в реални граници. До извършването на индивидуализация на имота липсва правен интерес за предявяване на иск за собственост на земеделски имот, намиращ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за който все още не е приключила административната процедура по възстановяване на собствеността и по индивидуализиране на имота по реда на чл.28 и сл. от ППЗСПЗЗ с план за новообразувани имоти. Целта на процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделски земи е да се определят реалните граници - стари или нови, на подлежащите на възстановяване земи предвид обстоятелството, че същите са били заличени при обобществяването им – чл.14, ал.1, т.т.- 1 и 2 ЗСПЗЗ вр. чл.18ж , ал.1 и 2 и чл.27 ППЗСПЗЗ резултатът е формирането на конкретна вещ като обект на възстановеното право на собственост. Актът, с който се възстановява,съответно се придобива правото, е заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с точно индивидуализиране на имота въз основа на влязъл в сила план по чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ на новообразуваните имоти. В заповедта се описват номерът на имота по този план, местоположението, размерът, границите, съседите, наличието на сгради,както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, и се прилага скица на имота. Такъв акт по делото не е приложен и това налага преценка на допустимостта на иска с оглед обстоятелството, че преди финализирането на земеделската реституция иска за ревандикация на собствеността е предварително заведен поради липса на правен интерес. Следователно в случая се налагат два въпроса ,първият за редовността на исковата молба- съответствие между обстоятелствена част и петитум и преценка за правният интерес ако се подържа ревандикация на земеделски имот. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 362 от 6.03.2012 г. по гр.д. № 122 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд , VІ г.с. ВРЪЩА делото на друг персонален състав на Пловдивския окръжен съд за ново произнасяне след изпълнение на указанията. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: