2 решение по гр.д.№ 2565 от 2019 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о. 2 Р Е Ш Е Н И Е № 60 гр.София, 14.07.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря А. Иванова като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2565 по описа за 2019 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационни жалби на Н. С. М., Д. С. М. и Н. Н. М. срещу решение № 589 от 11.03.2019 г. по гр.д.№ 4607 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми въззивен състав. С определение № 588 от 27.12.2019 г. настоящият състав на ВКС е допуснал до разглеждане само касационната жалба на Н. С. М. и Д. С. М. срещу решението в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение № 9161 от 19.12.2016 г. по гр.д.№ 14063 от 2015 г. на Софийския градски съд и вместо това е постановено ново решение за уважаване на предявения от Министерството на вътрешните работи против Н. С. М. и Д. С. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че тези двама ответници не са собственици и не притежават ограничени вещни права върху следния недвижим имот: апартамент № 31, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. В определението на ВКС по чл.288 ГПК е прието, че в тази част решението на въззивния съд следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Допустимо ли е съдът да приеме, че е налице нищожност на договор за продажба на недвижим имот, въз основа на установена нищожност на договора по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящето дело ? В открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено ново такова, с което да се отхвърли предявения иск. Ответникът Министерство на вътрешните работи не е подал писмен отговор, но в открито съдебно заседание неговият процесуален представител юрк.П. оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за потвърждаване на въззивното решение. По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, ГК намира следното: Субективните предели на силата на пресъдено нещо определят кръга от лица, които са обвързани от констатациите в съдебното решение относно съществуването или несъществуването на спорното право. Поначало сила на пресъдено нещо се поражда само между страните по делото- чл.298, ал.1 ГПК. Третите лица не са обвързани от силата на пресъдено нещо, освен в изрично предвидените от закона случаи: например чл.298, ал.2 ГПК, съгласно който влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници и чл.298, ал.3 ГПК, съгласно който решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички. За да възникне сила на пресъдено нещо и за наследниците на страните по делото или за техните универсални или частни правоприемници, правоприемството трябва да е настъпило след като силата на пресъдено нещо е възникнала за праводателя по дело, по което той е бил страна. Ако правоприемството е възникнало по време на висящ процес и правоприемникът е заместил праводателя си като страна по делото по реда на чл.226, ал.2 ГПК, то той е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението като страна по това дело. Ако правоприемството е възникнало по време на висящ процес и правоприемникът не е заместил праводателя си като страна по делото по реда на чл.226, ал.2 ГПК, праводателят продължава участието си по делото на основание чл. 226, ал.1 ГПК като процесуален субституент на правоприемника, като правоприемникът е обвързан от постановеното по това дело решение в случаите на чл.226, ал.3 ГПК. Ако правоприемството е настъпило преди завеждане на делото- ако спорното право е било прехвърлено преди завеждане на делото срещу прехвърлителя и правоприемниците не са били страни по делото, решението по това дело няма да има действие спрямо тях. В случаите, когато ищецът твърди, че прехвърлителната сделка, въз основа на която е придобита собствеността от ответника, страда от порок, водещ до нейната нищожност, той има интерес да предяви иска си не само срещу лицето, което е страна по тази сделка, а и срещу неговите правоприемници, които са придобили собствеността на деривативно основание преди завеждане на делото, за да бъдат и те обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по иска за прогласяване на нищожността на сделката. В противен случай това решение не може да им бъде противопоставено от ищеца в последващ процес по иск за собственост срещу тях. В такъв последващ процес, за да може ищецът да докаже правото си на собственост и за да се приложи принципът, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава (nemo plus iuris ad alium transferre potest quam ipse habet), ищецът следва на общо основание да докаже конкретните опорочаващи юридически факти, които водят до нищожност на сделката с ответника по първото дело. В този случай решението по първото дело, което не обвързва правоприемниците на ответника по това дело, не може да послужи като доказателство за нищожността на сделката. Следователно не е допустимо съдът да приеме, че е налице нищожност на договор за продажба на недвижим имот, въз основа на установена нищожност на договора по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящето дело. Решението по това дело не може да се ползва и като доказателство за юридическите факти, проявяването на които е обусловило нищожността. В противоречие с така дадения отговор на поставения въпрос, в обжалваното решение въззивният съд е основал изводът си за основателност на предявения отрицателен установителен иск спрямо ответниците-правоприемници на Н. Н. М. на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 5987 от 2010 г. на Софийския градски съд, постановено по предявен от ищеца МВР срещу Н. М. иск за нищожност на договора от 10.07.2006 г., въпреки че ответниците Н. М. и Д. М. са придобили процесния имот от Н. М. преди завеждане на това дело- още на 04.10.2006 г. Поради това обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. След отмяна на решението, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: въззивният съд, с оглед приетата от него правилна правна квалификация на иска, следва да разпредели доказателствената тежест между страните и да им даде указания за подлежащите на доказване факти /конкретно за установяване на фактите, които, според ищеца, водят до нищожност на договора за продажба от 10.07.2006 г./ , както и да им даде възможност да представят доказателства за това. Въззивният съд е бил и е длъжен служебно да даде такива указания на страните поради следното: Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства (чл.146, ал.1 и 2 ГПК). По аргумент от по-силното основание, въззивният съд има същото задължение и когато поради неуточнения петитум на исковата молба, поправен едва пред въззивна инстанция, точната правна квалификация може да бъде дадена за първи път от въззивния съд, какъвто е конкретния случай: С разпореждане от 20.02.2017 г. въззивният съд за първи път е констатирал, че исковата молба, предявена от Министерството на вътрешните работи срещу ответниците Н. М. и Д. М., е нередовна поради неуточнен петитум: първоначално формулираният петитум е бил да се установи, че нотариален акт № 077 от 04.10.2006 г., с който Н. Н. М. дарява на синовете си Д. С. М. и Н. С. М. имот- апартамент № 31, находящ се в [населено място], не е породил вещноправно действие, чрез прехвърляне на собствеността. С молба-уточнение от 06.03.2017 г. ищецът е уточнил петитума на иска си срещу Н. М. и Д. М. в смисъл, че иска да бъде установено по отношение на МВР, че тези ответници не са собственици на процесния апартамент- иск по чл.124, ал.1 ГПК. Преди отстраняване на тази нередовност на исковата молба е било невъзможно да бъде дадена точна правна квалификация на предявения от МВР иск и да бъде определен вида и обема на търсената от МВР защита на правото на собственост. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 589 от 11.03.2019 г. по гр.д.№ 4607 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми въззивен състав В ЧАСТТА, с която е уважен предявения от Министерството на вътрешните работи против Н. С. М. и Д. С. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че тези двама ответници не са собственици и не притежават ограничени вещни права върху следния недвижим имот: апартамент № 31, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 90,94 кв.м., ведно с избено помещение № 31 и 1,938 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. ВРЪЩА делото В ТАЗИ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.