Ключови фрази
Частна касационна жалба * обезпечение на бъдещ иск * обезпечителни мерки * обезпечителна нужда * възбрана

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 516

София, 24.11.2015 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 5016/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производство по чл. 274, ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, представлявана от процесуалния си представител И. Р. - гл. инспектор в ТД на К.- [населено място], против определение № 532 от 21.08.2015 г. по в.ч.гр.д. № 431/2015 г. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено определение № 2459 от 08.07.2015 г. по ч.гр.д. № 895/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 24, ал.2 ЗОПДИПП/ отм./ и чл. 402 ГПК е отменено допуснатото с определение № 1498 от 12.05.2011 г. по ч.гр.д. № 895/2011 г. на Варненския окръжен съд обезпечение на бъдещ иск на К. против Б. И. М. и Г. К. М., в частта му за налагане на обезпечителна мярка възбрана върху следния недвижим имот: дворно място, находащо се в [населено място], общ. С., цялото с площ 3060 кв.м, от които 1030 кв.м са включени в УПИ І-144 , 1060 кв.м- в УПИ ІІ- 144с неприложена регулация, 450 кв.м- в УПИ V-144 и 520 кв.м включени в УПИ VІІ- 144, заедно с построената в УПИ ІІ-144 жилищна сграда с площ 72 кв.м, и построената в УПИ І-144 стопанска постройка- навес с площ 100 кв.м, всички в кв. 47 по плана на селото/ в частната жалба погрешка е описан недвижим имот, който е предмет на определение № 1503 от 11.05.2015 г., постановено също по ч.гр.д. № 895/2011 г. на Варненския окръжен съд/.
Жалбоподателят подържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд неправилно е приел бъдещият иск по чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД / отм./ срещу Б. М. и Г. М., във връзка с който е било допуснато обезпечението, и който не може да бъде предявен поради прекратяване на наказателното производство поради смърт на ответниците, да е различен от иска по чл. 28, ал.5 във връзка с чл. 3, ал.2 от същия закон, който Комисията би могла да предяви против техните наследници. Иска се допускане на въззивното определение до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по този въпрос - дали искът по чл. 28, ал.5 във връзка с чл. 3, ал.2 ЗОПДИППД/ отм./ против наследниците на проверяваното лице е различен от бъдещия иск за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, основан на чл. 28, ал.1 във вр. с чл. 3, ал.1, по който е допуснато обезпечението.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.
Настоящият състав намира, че е основателно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора правен въпрос, доуточнен в контекста на спецификата на настоящото дело по следния начин: Когато след налагане на обезпечителни мерки по реда на чл. 24 ЗОПДИППД/ отм./ наказателното производство срещу проверяваното лице за престъпление, попадащо в обхвата на чл. 3, е прекратено поради това, че лицето е починало, може ли да се счита, че бъдещият иск, който комисията възнамерява да предяви против неговите наследници при условията на чл.28, ал.5 ЗОПИДИППД/ отм./, е различен от бъдещия иск, във връзка с който е допуснато обезпечението.
По така поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 4 -10 от ЗОПДИППД/ отм./ имуществото, придобито от престъпна дейност, подлежи на отнемане от лицето, за което са налице основанията на чл. 3, от неговите наследници или заветници, от неговия съпруг, от роднините му по права линия без ограничение в степените, както и от роднините му по съребрена линия и по сватовство- до втора степен включително, когато те са знаели, че то е придобито от престъпна дейност. Гражданската отговорност на посочените трети лица по реда на този закон се реализира в производството по осъдителния иск по чл. 28 ЗОПДИППД/ отм./, предявен от Комисията, по който те задължително се конституират като ответници- чл. 28, ал.3 ЗОПДИППД/ отм./, т.е. искането за отнемане на имущество от тези лица не представлява друг иск, различен от обезпечения по реда на чл. 23 ЗОПДИППД/ отм./ и допуснатото обезпечение има действие и по отношение на тях.
С ТР № 1 от 14.09.2009 г. по тълк.д. № 1/2008 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно началния момент на срока, в който следва да бъде предявен искът по чл. 28 ЗОПДИППД/ отм./ в хипотезата, когато искането за допускане на обезпечение е направено при започнало наказателно производство срещу проверяваното лице за някое от престъпленията, посочени в чл. 3 от закона. Прието е, че в тази хипотеза срокът за предявяване на иска, който не може да бъде по- дълъг от един месец, съгласно чл. 390, ал.2 /нова ал.3/ ГПК, започва да тече от влизане в сила на осъдителната присъда. Това разрешение е неприложимо, когато наказателното производство срещу лицето за престъпления по чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД/ отм./ не може да бъде образувано или е прекратено поради това, че деецът е починал. В тези случаи законът предвижда престъпното обстоятелство да бъде установено по исков ред в производството по иска по чл. 28 ЗОПДИППД/ отм./ и по реда на чл. 124, ал.5 ГПК. Настоящият състав намира, че в условията на чл. 3, ал.2 ЗОПДИППД/ отм./ началният момент на срока за предявяване на иска по чл. 28 ще бъде различен в зависимост от това дали правоприемството е настъпило преди допускане на обезпечението или след това. Когато деецът е починал преди допускане на обезпечението, едномесечният срок за предявяване на иска по общо правило ще започне да тече от влизане в сила на определението за допускане на обезпечението. Когато деецът е починал след допускане на обезпечението, началният момент на срок ще бъде от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, тъй като съгласно чл. 28, ал.5 ЗОПДИППД/ отм./ факта на извършеното престъпление подлежи на установяване в същото производство, в което се разглежда искането на комисията по чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД/ отм./ за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност, а влизането в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство поради смърт на дееца е най - ранният момент, от който може да се иска установяване на престъпно обстоятелство по реда на чл. 124, ал.5 ГПК от гражданския съд.
От данните по делото се установява, че с определение № 1498 от 12.05.2011 г. по ч.гр.д. № 895/2011 г. на Варненския окръжен съд по мотивирано искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу Б. И. М. и Г. К. М. чрез налагане на възбрана, съответно на запор, върху описаното в определението движимо и недвижимо имущество. Определен е 30-дневен срок за предявяване на бъдещия иск, считано от влизане в сила на осъдителна присъда по досъдебно производство № 130/2007 г. по описа на ГД ”ППООР” и от влизане в сила на осъдителна присъда по досъдебно производство № 336/06 г. на ОД на МВР- Варна, по които Б. И. М. е бил привлечен като обвиняем за престъпления от кръга на визираните в чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД/ отм./. Не е спорно по делото, че Б. М. е починал през м. март 2014 г. / Г. М. е починала преди него/ и че срещу него няма влязла в сила осъдителна присъда, както и че няма предявен иск по чл. 28, ал.1 във вр. с ал.5 и чл. 3, ал.2 ЗОПДИППД/ отм./ срещу техните наследници за установяване на факта на престъплението и за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, нито се твърди от касатора да е започнало производство за отнемане на имуществото срещу наследниците по реда на специалния закон. При тези данни се налага извод, че обезпеченият бъдещ иск по чл. 28 ЗОПВИППД/ отм./ не е предявен в определения за това срок, което е основание по чл. 390, ал.3 ГПК за отмяна на обезпечението.
По тези съображения, независимо от отговора на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, обжалваното определение като правилно по резултат следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 532 от 21.08.2015 г. по в.ч.гр.д. № 431/2015 г. на Варненския апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 532 от 21.08.2015 г. по в.ч.гр.д. № 430/2015 г. на Варненския апелативен съд.






ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: