Р Е Ш Е Н И Е № 120 София, 01 август 2012г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 193/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, срещу въззивно решение № 117 от 11.07.2011г., постановено по внохд №335/11г. по описа на Софийски апелативен съд, както следва: -жалба от Т. С., чрез служебния защитник адв.Ч., в която се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се прави искане за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд; -жалба от подсъдимия Г. Я., в която той заявява, че не е автор на деянието и излага аргументи в подкрепа на тезата си. Моли за оправдаване по повдигнатото му обвинение; -жалба от адв.Т., служебен защитник на подсъдимия Г. Я., в която се релевират оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, като се твърди, че не е доказано участието на този подсъдим в побоя, нанесен на пострадалия В., поради което следва да бъде оправдан. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни, а атакуваното решение за правилно и законосъобразно. Повереникът на частните обвинители и граждански ищец оспорва и трите жалби, като моли същите да бъдат оставени без уважение.Твърди, че по делото са събрани категорични данни, че двамата подсъдими са извършители на престъплението, за което са привлечени към наказателна отговорност. Адвокат Ч., назначен в качеството на служебен защитник на подсъдимия Г. Я. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Адвокат Т., служебен защитник на подсъдимия Т. С. поддържа жалбата си и моли за нейното уважаване. Подсъдимият Т. С. моли за връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не се счита за виновен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 18 от 22.01.2010г., постановена по нохд №2515/07г., СГС, НО-22 състав е признал подсъдимите Т. С. и Г. Я. за виновни в това, че за периода от 01,30часа до 02,50 часа на 15.08.2006г. в гр.София, в съучастие като съизвършители, при условията на продължавано престъпление , са направили опит и са отнели чужди движими вещи на обща стойност 1027лв. от владението на различни граждани, с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и нанесли средна телесна повреда на С. В., от която последвала смъртта му, поради което и на основание чл.199, ал.2, т.1, пр.2, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК ги е осъдил, както следва:подсъдимият Т. С. на лишаване от свобода за срок от седемнадесет години при първоначален строг режим и подсъдимия Г. Я. на лишаване от свобода за срок от петнадесет години, при първоначален строг режим. Със същата присъда, подсъдимият М. А. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 199, ал.2, т.1, пр.2, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимите Т. С. и Г. Я. са били осъдени да заплатят на солидарно на гражданските ищци Е. В. сумата от 40 000 лева и на Р. В. сумата от 60 000лева, обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. С горепосочената присъда, подсъдимите Т. С. и Г. Я. са осъдени да заплатят солидарно на Б. Ц. сумата от 1000лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. На основание чл.59 от НК, съдът е зачел времето на предварително задържане на двамата подсъдими С. и Я.. В тежест на подсъдимите са възложени деловодните разноски и държавни такси. С въззивно решение № 177 от 11.07.2011г., постановено по внохд № 335/10г., САС, НО-2 състав е изменил първоинстанционната присъда, като частично е оправдал подсъдимия Г. Я. по пункт втори от състава на продължаваното престъпление по чл. 199, ал.2, т.1, пр.2, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК с пострадал Д. Г. и за стойността на предмета на престъплението от 27лева. В останалата част присъдата е била потвърдена. Настоящата инстанция констатира, че апелативният съд при постановяване на съдебния си акт е допуснал процесуални нарушения, които са от категорията на съществените такива. Мотивираността на съдебния акт е основно задължение, както по отношение на фактите, така и досежно правните въпроси, поставени за разрешаване по делото. Необходимо е във въззивния акт да бъдат посочени по ясен и недвусмислен начин, приетите за установени факти, което обуславя възможност, касационният съд да извърши проверка на оценъчната дейност на съда. Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване, но е оправомощена да извърши проверка относно спазване на процесуалните предписания при формирането му. Вътрешното убеждение е съзнателна увереност, която се основава на доказателствените материали, събрани и проверени по надлежен ред, при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка. Единствено наличието на такава дейност от страна на решаващите съдилища дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си по контрол за правилното приложение на материалния закон. В съответствие с принципа на чл.14 от НПК и този на чл.107, ал.5 от НПК, въззивният съд е бил длъжен да извърши внимателен анализ на доказателствената съвкупност, още повече, че по делото са налице противоречиви доказателства. Настоящата инстанция констатира, че оценъчната дейност на въззивния съд е непълна и в някои отношения неправилна, като това е довело до непълнота и неточност на приетите фактически положения и по-точно на релевантните за правните изводи факти. Съдът е обсъдил заключенията на всички съдебни експертизи, които са били изслушани и приети в хода на съдебното следствие, проведено и в двете инстанции. Във връзка с две от експертизите, съдът е направил изводи, които не са и не могат да бъдат изведени от съответните експертни заключения. Въззивната инстанция е приела, че от заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства, в поднокътните участъци на пострадалия В. има епителни клетки, произхождащи с изключително висока степен на вероятност от подс.С., като това не може да се твърди за другите двама подсъдими-Я. и А.. От цитираното експертното заключение на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства чрез ДНК-анализ /том 3, л.350 от досъдебното производство/, не само, че не се установява висока степен на вероятност, но липсва извод в насока на приетото.Противно на това, извършените изследвания на намерения биологичен материал в поднокътното пространство на иззетите от пострадалия В. ноктни фрагменти сочат на епителни клетки от самия него, както и в поднокътното пространство на ноктните фрагменти, иззети от подс.Т. С. съдържат биологичен материал от самия него.Заключението на вещите лица, което е резултат на използване на метода на ДНК-анализа сочи степен на категоричност в граници, които не позволяват други изводи, различни от горните. В разрез с процесуалните правила за оценка на експертизата, като способ за проверка на доказателства е и интерпретацията, дадена от въззивната инстанция на трасологическата експертиза. Прието е, че “според заключението на СМЕ/трасологическа/ е видно, че твърдият тъп предмет, с който са нанасяни удари по тялото на пострадалия В., може да е именно визираната по делото метална тенджера”. Това предположение на експерта, извън категоричното му заключение за невъзможност на базата на предоставените му обекти да се извърши трасологично изследване , касае единствено и само ударите по лицето и главата на пострадалия.Изводи в каквато и да било насока по отношение на останалите наранявания, констатирани по тялото на пострадалия не биха могли да се правят. По отношение на гласните доказателствени източници следва да са посочи, че същите са значително противоречиви, което изисква тяхната внимателна оценка. Доказателствената маса съдържа свидетелски показанията, които изобщо не са били предмет на анализ, а част от приетите факти почиват именно на тях. По отношение механизма на извършване на деянието и авторството му, които са сред съставомерните елементи, подлежащи на доказване, съдът е приел, че показанията на свидетелките Т. С., П. Д. и Г. Т. и разказаното от тях пред свидетелите П. М., П. И. и С. К., установява участие на подсъдимите С. и Я. в побоя на пострадалия В., като двамата са нанасяли удари с тенджера и юмруци. Този обобщен извод макар и непълен/свидетелите дават показания и за нанесени ритници/, по съществото си е изводим от тези доказателствени източници, но не е намерил фактологически израз. Фактите, които въззивният съд е приел за установени са , че подс.С. нанасял удари с тенджерата по главата и тялото на пострадалия С. В., след което удари започнал да нанася с тенджерата и подс.Я..Същевременно съдът е кредитирал заключението на СМЕ по писмени данни, като е приел, че от една страна същото е в корелация с показанията на горепосочените три свидетелки и е индиция за тяхната достоверност, а от друга, че опровергава обясненията на подсъдимите, които отричат да са участвали в нанасяне на побой на пострадалия В. и сочат св.Ш. ,като лицето, което е нанесло удар с крак от табуретка. Цитираната експертиза дава заключение за констатирани множество увреждания при пострадалия, две от които са с характеристики на средна телесна повреда и са причината за настъпилата смърт.Тези увреждания- контузия на лявото предсърдие и счупване на трети шиен прешлен, са травматични увреждания, получени в резултат на удари с твърди тъпи предмети, някои от които със значителна сила. Същите могат да бъдат получени при побой и нанасяне на удари с ритници и юмруци, като не могат да бъдат резултат от падане на тялото върху терена. Възприетият от съда механизъм на получаване на травматичните увреждания, които са пряка причина за настъпилата смърт е резултат на вярна оценка на доказателствата, но същият не е намерил отражение в приетата за установена фактическа обстановка. Действия по нанасяне на пострадалия В. на удари с юмруци и ритници от страна на двамата подсъдими, не са описани сред фактическите констатации. По отношение на деянието по пункт втори на обвинението от продължаваното престъпление, въззивният съд е установил нови фактически положения.В анализа на относимите към това обвинение доказателства и аргументирането на правните изводи, съдът е посочил, че изпълнителното деяние по отнемане на инкриминирания пистолет на свидетеля Г. е осъществено само от подсъдимия С., чрез изваждането на пистолета от задния джоб на панталона, след като С. е нанесъл на Г. два удара в главата.Такава фактическа констатация за употребена сила от подс.С. липсва във въззивния акт. Следва да се посочи, че доказателствената съвкупност, относима към обвинението по пункт трети на продължаваното престъпление не е била предмет на оценка от въззивния съд, поради което касационната инстанция не може да извърши надлежна проверка за правилността на фактическите констатации, касателно това обвинение. Също така, въззивният съд е приел фактически констатации, които не могат да бъдат изведени от доказателствения му анализ, като пример могат да бъдат посочени, приетите за установени действия по размахване на крак от табуретка от страна на св.Ш..Последният в показанията си е категоричен и последователен, че такива действия не е извършвал.За подобни действия, обяснения дават подсъдимите, но същите не са кредитирани от съда.Приетата фактология, следва да бъде установена по несъмнен начин, както изискват правилата на НПК. Извън оценъчната дейност на съда, процесуално нарушение е допуснато във връзка с непълнота на мотивите, досежно правните изводи.В акта си съдът е бил длъжен да изложи и правни съображения за взетото решение.По този въпрос единственият извод е, че извършеното от подсъдимите С. и Я. престъпление е било правилно квалифицирано като такова по чл.199, ал.2, т.1, пр.2, вр. чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Извън липсата на мотивираност на правните изводи, приемайки за правилни изводите на първия съд, въззивната инстанция е допуснала нарушение на материалния закон. По отношение на един от съставомерните елементи, на горепосочената правна квалификация, а именно употребата на сила/която по първият пункт на обвинението е довело до причиняване на средна телесна повреда, в резултат на която е настъпила смъртта на пострадалия В./, съдът сред приетата фактология, не е посочил действия, осъществени от двамата подсъдими, които да обосноват извод за употреба на сила. В обвинителния акт са инкриминирани конкретни действия по отношение на този елемент от възведеното обвинение.Тези действия са в основата на правните изводи на първия съд, и дори изрично са посочени за всеки пункт на обвинението в диспозитива на присъдата, които изводи са били възприети и от въззивния съд. Друг е въпросът, че и първата инстанция е направила правните си изводи в разрез с приетата от нея фактическа обстановка. В допълнение следва да отбележи, че атакуваният акт освен, че не съдържа анализ на доказателствата по пункт трети на деянието от продължаваното престъпление, както беше отбелязано по-горе, фактически действия, относно упражняване на насилие по отношение на Ц. не са възприети , а такива са били инкриминирани и приети от първия съд. Всичко гореизложено обуславя извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон, които препятстват възможността на касационната инстанция за надлежна проверка на атакувания акт и подлежат на отстраняване от апелативната инстанция след връщане на делото за ново разглеждане.Въззивната инстанция е необходимо да извърши задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, при спазване на правилата, визирани в НПК, като установи вярна фактология, която да обуслови и правилно приложение на материалния закон. С оглед характера на бъдещия акт, съдът следва да има предвид пропускът на първия съд за произнасяне по чл.60 от ЗИНЗС. Предвид горното, атакуваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на апелативната инстанция , от стадия на съдебно заседание по отношение на подсъдимите Я. и С.. Първоинстанционната присъда, в частта досежно подсъдимия А.е влязла в сила, тъй като въззивното решение, с което е потвърдено пълното оправдаване на този подсъдим, не е протестирано и обжалвано пред касационната инстанция. Независимо, че обвинението е за съучастническа престъпна дейност, фактът , че присъдата по отношение на този подсъдим е оправдателна, води до безпредметност от обсъждане хипотезата на чл. 347, ал.2 от НПК. Горното предопределя отмяна на въззивното решение в неговата потвърдителна част досежно подсъдимите Я. и С., с която е потвърдена първоинстанционната присъда по отношение на тях в нейната наказателно-осъдителна част, ведно с произнасянията по първоначалния режим и приложението на чл.59 от НК, изцяло в гражданско-осъдителната и част/по отношение на всички граждански искове/, влючително и държавните такси. На отмяна подлежи въззивното решение и в частта, с която двамата подсъдими са били осъдени да заплатят разноските, направени пред въззивната инстанция. Първоинстанционната присъда е влязла в сила, касателно подс.А., тъй като въззивното решение, с което е потвърдена първоинстанцината присъда, с която той е оправдан не е протестирана и обжалвана от частните обвинители пред касационната инстанция. По същите причини не подлежи на отмяна въззивното решение в неговата отменителна част, с която подсъдимият Г. Я. е бил оправдан по пункт втори на обвинението за продължавано престъпление с пострадал Д. Г. и за сумата от 27лева, както и в потвърдителната му част, с която е потвърдена първонистнационната присъда относно оправдаването на подс.Я. и С. на основание чл.304 от НПК по обвинението за съучастие с подс.А. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно решение № 177 от 11.07.2011г., постановено по внохд № 335/10г., Софийски апелативен съд, НО-2 състав, в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда спрямо подсъдимите Т. С. С. и Г. М. Я. във всичките и части, касаещи тези подсъдими, с изключение на произнасянето по чл.304 от НПК. ОТМЕНЯВА горепосоченото въззивно решение и в частта, с която подсъдимите Я. и С. са осъдени да заплатят разноски в размер на 97,59лв. ВРЪЩА делото в отменената му част за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: