Р Е Ш Е Н И Е № 242 гр. София, 28 ноември 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 888/2016 г. по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава 33 от НПК и е образувано на основание чл. 423 ал. 1 от НПК по искане на осъдения П. С. Н. за възобновяване на нохд № 1340/2011 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. В искането на осъдения депозирано чрез адв. Л. са изложени доводи за това, че осъденият не е знаел за образуваното срещу него нохд № 1340/11 г., а отделно от това е предаден да търпи наложеното му наказание въз основа на ЕЗА, като РБ е предоставила гаранции за възобновяване на делото. В съдебно заседание пред ВКС осъденият се явява лично и поддържа искането си. Защитникът му- адв. Л. пледира за уважаване на искането , тъй като са налице основанията за това. Прокурорът от ВКП изразява становище, че производството следвало да се прекрати, тъй като искането за възобновяване на нохд 1340/11 г. е направено след изтичането на шестмесечния срок, тъй като осъденият е бил задържан по първата ЕЗА на 3.05.2013 г. и тогава именно е узнал за постановената срещу него присъда. Искането му е подадено 4.08.2016 г., когато шестмесечния срок е изтекъл. Отделно от това осъденият е знаел за воденото срещу него досъдебно производство, тъй като е бил привлечен като обвиняеми е бил с мярка за неотклонение подписка, след което е заминал за чужбина. Върховният Касационен съд- трето отделение след като обсъди доводите на страните и след като провери основанията за възобновяване на делото намери следното : С присъда № 72 от 1 март 2012 г. постановена по нохд № 1340/11 г. Пазарджишкият Районен съд е признал подс. П. С. Н. за виновен в това, че на 13.03.2011 г. в [населено място] по [улица]управлявал МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за правоуправление с НП № 1408/09 г., влязло в сила на 28.12.2010 г., поради което и на основание чл. 343 в ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода , при строг режим, в затвор. На основание чл. 68 ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода наложено му с присъда по нохд № 138/2010 г., като е определил строг режим за изтърпяването в затвор. Осъдил го е да заплати направените по делото разноски. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в сила на 16.03.2012 г. Срещу осъденият са били издадени две ЕЗА от 9.05.2013 г. и от 3.07.2013 г., изпълнението, на които е било отказано от Кралство Великобритания. На 11.07.2014 г. е била издадена нова ЕЗА. На 13.05.2016 г. Н. е бил предаден на българските власти въз основа на ЕЗА издадена на 11.07.2014 г. за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода наложено по нохд № 1340/16 г., от когато е започнал да търпи наказанието си в затвора в [населено място]. Искането на осъдения за възобновяване на нохд № 1340/11 г. е подадено на 4.08.2016 г., и следва да се приеме, че е спазен шестмесечния срок по чл. 423 ал. 1 от НПК, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Според настоящия съдебен състав визирания в закона срок е свързан пряко с разпоредбата на чл. 423 ал. 3 от НПК , която изисква лично участие на осъдения в това производство. Неявяването му пред ВКС е основание за прекратяване на производство. В настоящия случай действително се установява, че осъденият е бил задържан няколко пъти в Кралство Великобритания въз основа на издадени срещу него ЕЗА, като първия път това е станало на 3.05.2013 г. , след което той е бил изправен пред съда , който е отхвърлил искането за предаване на лицето на РБ, след което осъденият е бил освободен. Не може да се счете, че визирания в чл. 423 ал. 1 от НПК преклузивен срок следва да се определи от датата, когато осъденият е бил задържан по искане за изпълнение на ЕЗА, тъй като дори и тогава да е узнал за постановената срещу него в България присъда, то той не би могъл да се яви лично съобразно изискванията на чл. 423 ал. 3 от НПК и не би могъл да упражни правата си именно, поради отсъствието му от страната. Ето защо като начална дата съобразно която, осъденият следва да подаде искането си за възобновяване на делото следва да се приеме датата, на която той е приведен в затвора в Пазарджик за изтърпяване на наказанието, а именно на 13.05.2016 г. Ето защо искането му се явява подадено в законоустановения срок, поради което производството не следва да се прекратява/каквото е становището на прокурора/. Проследявайки процесуалното развитие на нохд № 1340/11 г. ВКС констатира следното : Досъдебното производство срещу П. С. Н. е образувано на 26.04.2011 г. от РП- Пазарджик за престъпление по чл. 343 в ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Н. е бил привлечен лично в качеството му на обвиняем по ДП № 652/11 г. с постановление от 9.06.2011 г. , когато му е била взета мярка за неотклонение „подписка“. На същата дата разследването по делото му е било предявено. На 15.07.2011 г. в РС-Пазарджик е бил внесен обвинителен акт , по който е било образувано нохд № 1340/2011 г. за престъпление по чл. 343 в ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Първото по делото заседание е било насрочено за 10.10.2011 г., за когато Н. е бил призован нередовно от адреса в [населено място], [улица], като призовката му е била върната в цялост с отбелязването, че по данни на съседи той се намира в чужбина. За следващото съдебно заседание е постановено принудителното му довеждане чрез ОЗ „Съдебна охрана“. Осъденият отново е бил нередовно призован, като не е изпълнено принудителното довеждане. Приложена е докладна записка от служител при звеното, от която се установява, че по сведения на съсед лицето е заминало за Великобритания на работа. Последвали са няколко отлагания на делото след като подсъдимия не е бил намиран на адреса му и по сведения на майка му е заминал в чужбина , като адреса му е неизвестен, и съдът е дал ход на делото при условията на чл. 269 ал. 3 т. 4 б. А от НПК. Съдебно следствие е протекло и приключило с присъда на 1 март 2012 г. задочно с участието на служебен защитник. При така изложената до тук хронология по развитието на делото, ВКС прецени, че не са налице основания за възобновяване на нохд № 1340/11 г. и това е така,защото : Осъденият е предаден на българските власти въз основа на ЕЗА от 11.07.2014 г., издадена от прокурор С. С. при РП- Пазарджик за изпълнение на наложеното му наказание шест месеца лишаване от свобода по нохд № 1340/11 г. на РС- Пазарджик. Разпоредбата на чл. 423 ал. 1 от НПК задължава РБ да възобнови делото когато искането е направено от задочно осъден от РБ, предаден на РБ от друга държава когато са налице основанията визирани в цитираната норма. Съгласно цитираната разпоредба искането на задочно осъден се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 254 ал. 4 не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В разглеждания случай неприсъственото осъждане на искателя се дължи изцяло на неговото недобросъвестно поведение, сочещо на укриване от органите на ДП и на осуетяване приключването на воденото срещу него наказателното производство. След като е бил привлечен като обвиняем на 9.06.2011 г. той е заминал на работа в чужбина, без да уведоми разследващия орган и не се е завърнал в страната четири години- до предаването му от компетентните власти във Великобритания. Несъмнено осъденият е знаел за воденото срещу него разследване, тъй като е бил привлечен към наказателна отговорност с всички произтичащи от това задължения, в това число и да уведоми, когато променя адреса, на който живее и да посочи нов, от който да бъде призован. Без значение в случая се явява мотива, поради който е напуснал страната, като с действията си е демонстрирал нежелание да вземе участие в наказателното производство и сам е възпрепятствал изпълнение на процедурата по чл. 254 от НПК. Ето защо не съществува възможност да бъде уважено искането му за възобновяване на делото , поради неучастие в производството пред съда. Действително чл. 6 от ЕКЗПЧ не поставя забрана едно лице да се откаже по собствена воля /изрично или мълчаливо/ от правото си да получи справедливо гледане на делото срещу него, но е изключена възможността да иска ново разглеждане на производството, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно производство, какъвто е настоящия случай / в какъвто смисъл е практиката на ЕСПЧ/. По тези съображения ВКС- трето отделение прие, че искането на осъдения за възобновяване на нохд № 1340/11 г. по описа на РС- Пазарджик е неоснователно и следва да се остави без уважение, с оглед на което и на основание чл. 423 ал. 5 вр. ал. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. С. Н. за възобновяване по нохд № 1340/11 г. по описа на Районен съд-Пазарджик. Решението е окончателно. Председател : Членове 1. 2.