Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.6 Р Е Ш Е Н И Е № 54 София, 15.05.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 1493 /2017 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 619 /29.12.2017 г. е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 192 от 20.01.2017 г. по възз. гр. д. № 3179 /2016 г. на Софийския апелативен съд, г.о. в частта, с която с него е отменено първоинстанционно решение и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иск на Д. Д. Г. – П. и Н. Н. П. срещу Т. М. Р. с правно основание чл.109 ЗС за премахване на незаконно строителство - преустройство на скатен покрив - тераса на жилищна сграда в [населено място] и за възстановяване на положението преди извършване на това преустройство на покрива. Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по материалноправния въпрос : Дали нотариалната форма за заверка на подписите, изисквана по чл.185,ал.2 ЗУТ е форма за доказване или форма за валидност? Насрещната страна Т. М. Р. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. По правния въпрос настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл.185,ал.2 ЗУТ предвижда, че при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, които се намират в етажна собственост, при които се завземат нейни общи части (на сградата на етажната собственост) се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и съгласието на всички собственици, изразено с нотариална заверка на подписите. Разпоредбата се намира в Част четвърта на закона (ЗУТ), Режим и ограничение на вещни права, отчуждаване и обезщетяване и в Глава дванадесета, Учредяване и прехвърляне на право на строеж. Установената с разпоредбата правна норма е императивна. Настоящият състав приема за основателни съображенията на жалбоподателя, че от съдържанието на разпоредбата и от мястото и в нормативния акт следва извод, че установената форма на изискуемото съгласие – с нотариална заверка на подписите, е такава за учредяване на право, а следователно е форма за действителност на волеизявленията на етажните собственици. По съдържанието на въззивното решение: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: Преустройството е извършено въз основа на издадено разрешение за строеж и съобразно одобрените проекти. Изразява се във вътрешно преустройство на жилище, приобщаване на част от балкон и остъкляването му и преустройване на останалата част от балкона, заедно с покрива на гараж, непосредствено под апартамента, в тераса към жилището. Терасата е с отводняване. Причината за течовете в мазетата са високи подпочвени води и липса на хидроизолация в основите на сградата. Покривното пространство над гаражите няма как да се ползва от другите етажни собственици, освен от тези непосредствено над гаражите. Т.е. след реализация на преустройството няма промяна във възможността за ползване на покривното пространство над гаражите. Има протокол от общото събрание на етажните собственици за това, че са дали съгласие за преустройството и ползването от ответника, както и документ, озаглавен „съгласие за ползване на общи части”. Документът е подписан и от ищеца, при тълкуването му съдът приема, че подписалите документа са дали съгласие ответникът да преустрои и ползва за собствени нужди на тераса, прилежаща само към нейното жилище обща част, представляваща покрива над гаража под апартамента и. Остъкляването на балкон не засяга собствен на ищците обект, нито притежавани общи части от сградата. Покривът е обща част по естеството си и преустройството му от скатен в плосък е конструктивно – без да губи предназначението си – да обслужва сградата и гараж № 6, който продължава да има покрив. Касае се за допълнително предназначение на тази обща част – и като тераса на ответницата. За ползването има решение на ОС и е дадено писмено съгласие на всички собственици, включително и от ищците. Действително подписите не са заверени нотариално, но от това не следва, че преустройството е довело до неправомерно отнемане на общи части от сградата и до съществена промяна на предназначението. Неоспорването на подписа в настоящото производство води до извода, че съгласието е дадено. Липсата на нотариална заверка не опорочава изразеното волеизявление и не се отразява на действителността му, поради което следва да се приема за валидно дадено. В случая не се установява и да се смущава правото на собственост на който и да е обект. Твърдението, че преустройството е довело до наводняване остава недоказано. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: При дадения отговор на правния въпрос настоящият състав намира за основателен довода на жалбоподателите за неправилност на извода на въззивния съд, че липсата на нотариална заверка не опорочава изразеното волеизявление. С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият състав приема обратния извод - че съгласието (волеизявленията) на етажните собственици за преустройства на покривите на гаражите не е дадено в изискуемата от закона с разпоредбата на чл.185,ал.2 ЗУТ форма за действителност, което е равнозначно на липса на съгласие. При този извод (за липса на съгласие, на волеизявление от страна на етажните собственици в изискуемата от закона форма за действителност) не следва да се обсъждат производните на разгледания доводи за това дали ищцата Д. Г. – П. е дала съгласие в писмена форма, дали липсата на дадено от нея съгласие опорочава даденото съгласието на ищеца Н. П. или то е достатъчно и дали някои от останалите етажни собственици са дали писменото си съгласие преди да придобият собствеността върху обекти в етажната собственост. Изводът на въззивния съд се е отразил на правилността на решението му. Настоящият състав намира за неоснователен довода, че въззивният съд е приел, че преустройство, което води до промяна на фасадата, не води до реално смущение на собствеността на който и да е обект на сградата. Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е приел друго: че в резултата на преустройството покривът, като обща част, е запазил предназначението си на покрив, към което е добавено и предназначението му на тераса към жилището на ответницата, от което единствено има достъп до тази обща част. По същество на спора: С оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК това решение следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, настоящата инстанция следва да реши спора по същество. Настоящият състав споделя изводите на въззивния съд, че при преустройството на скатен в плосък покрив над процесния гараж в тераса е запазено предназначението на покрива на гаража (гаражът продължава да има покрив), към което е добавено и друго предназначение на покрива – на тераса към жилището на ответницата, от което единствено има достъп до тази обща част, като при това терасата не е остъклена и приобщена към жилищната площ на ответницата. Настоящият състав намира, че ищците, чиято е доказателствената тежест, не са провели пълно и главно доказване на оспореното от ответника твърдение, на което ищците основават иска си, че преустройството на покрива на терасата е довело до наводняване на тяхното избено помещение (както и на което и да е друго). За такава причинна връзка между преустройството и следите от наводняване ищците не сочат и не представят доказателства. От приетите по делото основно (л.95 и сл.) и допълнително (л.166) заключение на съдебно-техническа експертиза не се установява наличие на причинна връзка между преустройството на покрива на гаража и наводняването на избените помещения на сградата. Според основното заключение на вещото лице, следите от течове се дължат на високи подпочвени води и липсата на хидроизолация в основите на сградата. Според допълнителното заключение на вещото лице е налице причинна връзка между наводненото мазе на ищеца и високите подпочвени води, като липсват данни за изпълнение на дренаж в основите на сградата, както е записано в обяснителната записка към проекта. Заключенията са приети от съда неоспорени от страните, изготвени са компетентно и следва да бъдат кредитирани. Ищците не сочат и не представят доказателства за наличие на течове в процесния гараж (под преустроения покрив) или от преустроения покрив – в сутерена и в избеното им помещение. Вещото лице при проверката му в общината не е установило собствениците на гаражи в етажната собственост да са подавали жалби за нанесени щети вследствие от причинени от съседи течове. Посочената от ответника свидетелка С. Н., която е била домоуправител (л.119) твърди, че не е имало оплаквания от течове в резултат на преустройството на покривите на гаражите. Ответникът е провела насрещно доказване с писмени доказателства за това, че течовете в мазетата на процесната сграда са от 2005 г. (от изграждането на процесната сграда и от преди преустройствата на покривите на гаражите) и че етажните собственици са правили опити строителят на сградата да бъде ангажиран да ги отстрани. Ищците не са провели доказване и на твърдението си, че преустройството на покрива на гаража пред жилището на ответницата, ги е лишило от възможност да ползват покрива на гаража. Така е защото те не са могли да го ползват и преди преустройството: Преди преустройството му покривът е бил скатен и никой от етажните собственици, освен собствениците на гаража, не е могъл да го използва. Заключението на вещото лице също е, че при преустройството покривното пространство няма как да се ползва от останалите собственици на обекти в сградата, освен от тези – непосредствено над гаражите. Поради изложеното дотук настоящият състав приема извода, че извършеното преустройство на покрива на гаража не пречи на ищците да упражняват своето право на собственост, от който следва извод за неоснователност на предявения иск. От това следва, че касационната жалба е неоснователна и въззивното решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Процесуалният представител на ответника е заявила в проведеното открито съдебно заседание, че не претендира разноски за касационната инстанция, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 192 от 20.01.2017 г. по възз. гр. д. № 3179 /2016 г. на Софийския апелативен съд, г.о. в частта, с която с него е отменено първоинстанционно решение и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иск на Д. Д. Г. – П. и Н. Н. П. срещу Т. М. Р. с правно основание чл.109 ЗС за премахване на незаконно строителство - преустройство на скатен покрив - тераса на жилищна сграда в [населено място] и за възстановяване на положението преди извършване на това преустройство на покрива. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.