3 3 Р Е Ш Е Н И Е № 171 София, 08 октомври 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 621 по описа за 2018 година. С присъда по нохд № 3823/17 г. Софийският градски съд осъдил подсъдимия К. Б. П. на основание чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК на две години лишаване от свобода с отлагане на изпълнението за срок от три години, а на основание чл.343г от НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. С решение № 139 от 04.04.2018 г. по внохд № 239/18 г., образувано по протест на прокурора и жалба на частните обвинители И. В. и В. В., Апелативният съд-София изменил присъдата на СГС като увеличил размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС от една на две години. Срещу въззивното решение са постъпили жалби от подсъдимия и частните обвинители. Подсъдимият възразява срещу намесата на САС, като иска намаляване размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС до размера, определен от първоинстанционния съд. Пред ВКС жалбата се поддържа лично от подсъдимия и защитата му. Частните обвинители възразяват наличието на основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НК с искане за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода и отмяна на приложението на чл.66 от НК. Пред ВКС лично участие взема частният обвинител В. В.. Повереникът на частните обвинители – адв.К. К., поддържа жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение на оспорения съдебен акт и предлага той да бъде оставен в сила. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: По жалбата на подсъдимия: Жалбата е неоснователна и искането за намаляване размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС не може да бъде удовлетворено. Корекцията сторена от САС, предизвикана от съответен протест на прокурора, е правилна и законосъобразна. В мотивите на атакуваното въззивно решение са изложени съображенията на съда за това (виж л.7). Те в цялост са съответни на закона и практиката по приложението му, която изрично е упомената на посоченото вече място, и ВКС не намери причини да ги допълва. По жалбата на частните обвинители: Жалбата е неоснователна. Не се установява наличието на основания за увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, както и такива за отмяна на института на условното осъждане. Решенията на предходните две инстанции по чл.301, ал.1,т.т.3 и 5 от НПК са идентични и последователно са защитени от тях, което добре е видно от мотивите на съдебните им актове. Възраженията, поставени на вниманието на третата инстанция, преди това са били заявени пред САС, който е изпълнил задължението си да им даде отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК (виж л.6 от мотивите). ВКС не установи обстоятелство от значение за индивидуализацията на наказанието и приложението на чл.66 от НК да е останало вън от погледа на решаващия съд. Обсъдени и оценени са всички обстоятелства от значение за степента на обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец, като изводите в тази насока са правилни. Деянието безспорно се характеризира с висока степен на обществена опасност, но степента на обществена опасност на конкретния деец е различна и то в обратна посока. Все в тази връзка адекватно е обсъдена формата на вината, при която е реализирано престъплението. Правилно съдът не е отчел обстоятелства, наведени от повереника на жалбоподателите, за които по делото не са налични безспорни и несъмнени доказателства, още повече, че производството пред първостепенния съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, в частност по чл.371, т.2 от НПК и е известно в рамките на кои факти от кръга по чл.102 от НПК съдът е длъжен да вземе решение. Все в тази връзка последното не може да се основава на предположения и относителност, понятия чужди за наказателния процес. По идентичен начин стоят нещата и с приложението на чл.66 от НК. Като е установил, че подсъдимият може да бъде поправен и без да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода, съдът е имал основание да приложи коментирания институт на материалното наказателно право. Водим от горното, като не намери основания за изменение на обжалваното въззивно решение, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139 от 04.04.2018 г., постановено по внохд № 239/18 г. на Апелативния съд – София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: