О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
София, 09 юни 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова
ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев
при секретаря
и становище на прокурор Искра Чобанова
като изслуша докладваното от съдия Севдалин Мавров ч.н.д № 559/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по чл. 44, ал. 1 от НПК по повдигнат спор за подсъдност от Районен съд – гр. Благоевград.
Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че компетентен да разгледа делото по правилата, визирани в НПК касателно подсъдността, е Районен съд – гр. Дупница. Съображенията за това са, че за определяне на подсъдността при клевета извършена в интернет е без значение в кой сайт е публикувано електронното съобщение, кой е собственикът и седалището на компанията, предоставяща компютърната услуга, както и местонахождението на сървъра й. В тези случаи, деянието следва да се счита за довършено в момента и на мястото, където тъжителят се е запознал със съдържанието чрез изтеглянето му от информационната система.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, намира следното:
По тъжба на А. В. М. пред РС – гр. Дупница е било образувано НЧХД № 664/2014 г. против Н. П. Д. за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 НК и чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК. След направено възражение от повереника на тъжителя с определение № 222 от 09.03.2015 г. РС – гр. Дупница е прекратила производството по НЧХД № 664/2014 г. и е изпратил делото на РС – гр. Благоевград по подсъдност. След запознаване с материалите по делото съдията-докладчик от РС – гр. Благоевград с разпореждане № 2571 от 31.03.2015 г. е прекратил образуваното НЧХД № 663/2015 г. и е изпратил делото по компетентност на ВКС за определяне на местно компетентния съд, който да разгледа тъжбата на А. В. М.. Мотивите са, че разпространяването на клевета чрез интернет издание се различава от това чрез печатно произведение. Информацията е достъпна до неограничен брой потребители навсякъде по света. Местонахождението на редакцията на вестника, в чието издание са разпространени клеветнически изявления, е без правно значение, доколкото елемент от състава на деянието е разпространение на клеветнически изявления до интернет потребители. Отделно, липсват доказателства, за да се приеме, че редакцията на вестник „С.” и електронното му издание са с едно и също местонахождение.
Искането за промяна на подсъдността на делото е ОСНОВАТЕЛНО.
Изводите на РС – гр. Благоевград относно подсъдността на производството настоящият касационен състав споделя частично.
Без всякакво съмнение е, че изпълнителното деяние на клеветата по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НК изисква разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на престъпление чрез различни печатни произведения (вестници, списания, интернет, др.), като в обхвата на защита са обществените отношения, които осигуряват доброто име и положение на личността в обществото. Разгласяването означава довеждане (от страна на подсъдимия) на увреждащата информация до трето лице, като тогава престъплението е довършено. Съгласно чл. 36 ал.1 от НПК компетентен да разгледа тъжбата за престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147 ал.1 от НК е съдът, в чийто район е извършено престъплението клевета. В случая, от значение за определянето на подсъдността по делото е мястото на разпространение на клеветническите твърдения. Доколкото последното е неустановимо, поради обстоятелството, че при разпространение на информация чрез интернет тя става достъпна за неограничен брой потребители едновременно в целия свят, за компетентен следва да бъде съдът, в чийто район е засегнато доброто име и положението на личността в обществото. В този смисъл се е произнесъл и Съдът на Европейския съюз. В решение от 25.10.2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 е посочено, че при твърдяно нарушение на правата на личността чрез публикуване на информация в уебсайт, лицето, което счита, че е увредено, може да сезира с иск за отговорността за цялата вреда юрисдикциите на държавата членка, в която се намира центърът на неговите интереси. Понятието „център на интереси” е дефинирано като обичайното местопребиваване на лицето или място, където то упражнява професия и дава възможност да се установи наличието на особена тясна връзка. Въпреки че посоченото решение касае компетентността на съдилищата в държавите членки на ЕС по граждански и търговски дела в случаите на деликт с международен елемент, няма пречка принципните му разсъждения да бъдат споделени в настоящото определение, поради сходството на разглежданите казуси. Това е така, защото се касае до разпространена клеветническа информация чрез интернет портал. Въпрос на законодателна оценка на обществената опасност във всяка държава е дали посоченото деяние следва да се третира като престъпление или деликт. Тя ,обаче, няма отношение към начина на определяне на подсъдността, тъй като изпълнителното деяние е еднакво.
В случая, от изложеното в тъжбата е видно, че А. М. работи в семейната фурна в [населено място], претендираното клеветническото твърдение е разпространено във връзка с работата му в нея, посоченият съдебен адрес за призоваване е в [населено място], следователно доброто му име и положението му в обществото е засегнато в най-голяма степен в [населено място], който попада в съдебния район на РС – гр. Дупница и местнокомпетентен е последният.
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА прекратеното НЧХД № 663/2015 по описа на Районен съд – гр. Благоевград за разглеждане от Районен съд – гр. Дупница.
Копие от определението да се изпрати на Районен съд – Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: |