Ключови фрази
Частна касационна жалба * местна подсъдност * изборна местна подсъдност * трудово правоотношение


1

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 505

гр.София, 02.07.2014г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли, две хиляди и четиринадесета година в състав:



Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА



като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 3916 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Производството е образувано по жалба на Г. К. М. срещу определение от 18.02.2014г. по гр.д.№2162/2014г. на ГС София, с което е потвърдено определение за изпращане на делото за разглеждането му от РС Варна. Жалбоподателят поддържа, че с определението е даден отговор на процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът – [фирма], чрез представителя си, в писмено становище поддържа, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, при за установено следното:
Въззивният съд е установил, че с иск по гр.д.№ 42409/2013г. на РС София Г. К. е поискал да бъде осъдено [фирма] да му заплати сумата 204 655,58 лева обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от трудова злополуска, на основание чл.200 КТ. Съдът е приел, че от депозираните по делото доказателства-декларация за трудова злополука, протокол за извършено разследване, разпореждане на НОИ за трудова злополука се установява, че трудовата злополука е настъпила на обект „П. ц.”-София, но не е видно, че мястото на обичайно полагане на труда на ищеца е [населено място], поради което с оглед разпоредбата на чл.105 ГПК делото следва да се разгледа от РС Варна – по адреса на седалището на дружеството.
В изложение по чл.274, ал.3, вр.чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процеесуалния си представител посочва, че с определението е даден отговор на процесуален въпрос от значение за спора: относно приложението на нормата на чл.114 ГПК в хипотезата, при която са предявени обективно съединени искове по чл.200 КТ, в който случай се касае за трудов спор по смисъла на чл.357 КТ и това обуславя ли възможност да предяви иск там където ищецът обичайно полага своя труд. Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
При тези данни Върховният касационен съд, състав на ІV-то г.о. намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното определение по поставения от жалбоподателя върпос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съд при постановяване на своето определение е отрекъл възможността искът да се предяви от работника в мястото, където последния обичайно полага своя труд, като е приел, че не е налице хипотезата на чл.114 ГПК. Съдът е направил своята преценка за неприложимост на разпоредбата на чл.114 ГПК, като е взел предвид доказателствата по делото, но е направил своя извод в противоречие с практиката на Върховния касационен съд относима към точното приложение на тази правна норма, според която законът дава право на ищеца по трудов спор да определи пред кой съд да предяви иска по трудово дело - дали пред съда по седалището на ответника или пред съда по мястото, където той обичайно полага своя труд. В този смисъл е определение по гр.д.№611/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС, определение по гр.д.№ 206/2011 г. на ІV г.о. на ВКС и др.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Наличието на единна практика по поставения от жалбоподателя въпрос и несъобразяването от въззивния съд със същата води до извод, че обжалваното определение следва да се отмени като неправилно. От доказателствата по делото се установява, че мястото, където ищецът обичайно е полагал своя труд до трудовата злополука, е в [населено място]. Според разпоредбата на чл.66, ал.3 КТ за място на работа се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата (чл.66,ал.3 КТ). В случая именно от характера на работата / работник в строителство на обект в [населено място]/ се установява място на работата в [населено място], поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.114 ГПК и делото следва да бъде изпратено за разглеждане от РС София.
Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 18.02.2014г. по гр.д.№2162/2014г. на ГС София.

ОТМЕНЯ определение от 18.02.2014г. по гр.д.№2162/2014г. на ГС София и потвърденото с него определение от 06.01.2014г. по гр.д.№42409/2013г. на РС София.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: