Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          № 893                                                 София   29.12.2009г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на седевнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 111 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290,във вр. с ч.291 т.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от „ЕВН Б. Е. ”АД гр. П.,чрез процесуалния си представител-юрисконсулт Б. против въззивно решение №VІ-14 от 2.10.2008г.по в.гр.д. № 630 по описа за 2008г.на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № Х* от 17.06.2008г.по гр.д. № 729/2008г. на Районен съд Бургас. Искането е за отмяна на въззивния акт като неправилен, постановен в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и за решаване на въпроса по същество като бъде отхвърлен предявения иск по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. С определение № 214 от 5.03.2009г.- ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса за доказателствата, които могат да се сочат и събират във въззивната инстанция и по-специално за това дали в случая - първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е указал на страната да представи валидното щатно разписание и дали въззивният съд е следвало да приложи нормата на чл.266 ал.3 от ГПК. В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпили са писмени становища и от двете страни. Съответно касаторът –поддържа направеното искане с жалбата,а ответната страна-С. Н. Д.-чрез процесуалния му представител, основателността й,като желае -въззивният с. акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С постановеното въззивно решение е потвърдено решение на БРС,с което е признато за незаконно уволнението и е отменена заповед № 29 от 29.01.2008г. на председателя на УС на „ЕВН Б. Е. ”АД гр. П.,с която е прекратено трудовото правоотношение на С. Н. Д.,възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност-”огняр” в звено”Оптимизация техническа поддръжка”, с място на работа-гр. Бургас и е осъден ответника да му заплати обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода 1.02.2008г.—3.06.2008г.в размер на 2 940.01лв., ведно със законната лихва,считано от 28.03.2008г.до окончателното й изплащане. За да постанови решението си –въззивният съд е приел, че приложеното към въззивната жалба на„ЕВН Б. Е. ”АД щатно разписание на дружеството за периода от 1.01.2008г.-31.12.2008г.не може да се цени като доказателство с оглед забраната на чл.266 от ГПК за посочване на нови доказателства при въззивното обжалване, които страната е могла да посочи и представи в срок пред първоинстанционния съд. Наличното по делото щатно разписание за 2007г., предвиждащо щатна бройка за длъжността ”огняр” налага извод за незаконосъобразност на извършеното уволнение на посоченото в заповедта основание по чл.328 ал.1 т.2 от КТ- поради липса на установено съкращаване в щата. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в постановяване на съдебния акт в нарушение на чл.266 ал.3 от ГПК. Тезата на касатора е,че въззивният съд е следвало да приеме като доказателство приложеното към жалбата щатно разписание,защото причината за непредставянето му пред първата инстанция е извършено от съда процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението му да укаже на ищцовата страна,че е необходимо да представи съотносимото за периода щатно разписание. По този начин счита,че-от една страна съдът не е изпълнил задълженията си по чл.146 от ГПК,а от друга-е създал в страните погрешното убеждение,че това обстоятелство не се нуждае от доказване. Настоящият с. състав не споделя тезата на касатора. Условно на три групи могат да се разделят видовете доказателства,които могат да се представят пред въззивната инстанция. Първата група включва доказателства, които страните не са могли да узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата, съответно в срока за отговор. Втората група включва доказателства,които са за нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото. Третата група са тези,които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради допуснати от него процесуални нарушения. Тъй като е ясно,че настоящият случай не попада сред първите две групи /ответникът е разполагал с доказателството и то не установява нововъзвикнало обстоятелство/-спорът по делото е за това - дали представеното едва пред въззивната инстанция щатно разписание за 2008г./което е определящо за изхода на спора/ може да се счете,че е доказателство,което не е допуснато от първоинстанционния съд поради допуснати от него процесуални нарушения,изразяващи се в неизпълнение на задължението му по чл.146 от ГПК. Видно от постановеното разпореждане от 13.05.2008г.- районният съд, в доклада си по чл.146 от ГПК единствено е указал на ответника да представи трудовата книжка на ищеца. Съдът не е посочил права или обстоятелства,които да се признават от страните, нито обстоятелства,които не се нуждаят от доказване,както и не е указвал на страните и че за твърдени от тях факти не следва да сочат доказателства. В този смисъл –твърдението на касотора,че съдът е създал в страните погрешното убеждение,че обстоятелството за наличие на реално съкращаване в щата не се нуждае от доказване, е невярно. Съдът не е приемал,че този факт не се нуждае от доказване. Още повече,че в исковата молба са наведени доводи от страна на ищеца/с които ответникът е бил запознат/, че от издадената заповед не е ясно какво е основанието за прекратяване на трудовото правоотношение/”съкращаване в щата”или „закриване на част от предприятието”/ и че оспорва наличието на реално„съкращаване в щата”. Настоящият с. състав не споделя и изложения довод за допуснато процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд,изразяващо се в неизпълнение на задължението му да укаже на ищцовата страна,че е необходимо да представи валидното щатно разписание. Съдът не може и не е длъжен да посочва на страните какви доказателства да представят. Неговото задължение- съгласно чл.146 ал.1 т.5 от ГПК- е да посочи”как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти”. Подлежащите на установяване факти са тези,които са спорни по делото. В длучая-излагайки тезите на двете страни- в изготвения от него доклад-съдът ги е очертал и е предоставил възможност –в съответствие с нормата на чл.146 ал.2 от ГПК-на всяка една от страните да вземе становище и да предприеме тези процесуални действия,които счита за необходими. Независимо от засиленото служебно начало- не може да се очаква от съда да взема предварително отношение по съществото на спора/ още във фазата на събиране на доказателства/,упътвайки страните какво трябва още да представят,за да приеме за доказани твърденията им. Съгласно основните начала, установени в глава втора от ГПК- съдържанието на принципа на служебното начало и на установяване на истината -се свързват с оказване от съда на съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна и с осигуряване на възможност за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото. Тези действия на съда не могат да влизат в противоречие с другите прокламирани принципи- на състезателното начало, задължаващ страните да посочват фактите, на които основават исканията си и да представят доказателства за тях и на равенство на страните. С оглед на горното,настоящият с. състав приема,че не е налице хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК и правилно въззвният съд не е приел като годно доказателство представеното едва пред него щатно разписание за 2008г. Приетото по надлежния ред щатно разписание от 2007г. не обосновава извод за наличие на реално съкращаване на щата,поради което направеният извод за незаконосъобразност на извършеното уволнение следва да бъде споделен. Съкращаване на щат означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите и подлежи на установяване в процеса. Направеният извод-съобразно наличните доказателства-за липса на посоченото в заповедта за уволнение основание е обосновал и извода на въззивния съд за уважаване на останалите искове –за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в пълен размер. Обжалвания акт следва да бъде оставен в сила,поради което,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение №VІ-14 от 2.10.2008г.по в.гр.д. № 630 по описа за 2008г.на Бургаски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.   2.