Ключови фрази
Производство, пренасяне, изготвяне, търговия и др. на наркотични вещества * установяване на нови фактически положения * достоверност на доказателствени средства * доказателства * косвени доказателства и косвено доказване * първични доказателства * производни доказателства * игнориране на обяснения на подсъдим * самопризнание


8

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 507

София, 15 ноември 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар: Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 2602/2011 година
Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 420, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 134/2011 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдена оправдателната присъда, издадена спрямо С. К. С., отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Искането за възобновяване се позовава на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК, но всъщност доводите, представени в подкрепа на оспорването, се отнасят само до второто от тях.
В съдебното заседание искането за възобновяване се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура по съображенията, изложени в него.
Осъденият С. К. С. се явява лично, редовно призован. Процесуалният представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, поддържа становище за неоснователност на искането за възобновяване.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното :
І. С първоинстанционната присъда № 68/25.01.2011 г., постановена по НОХД № 537/2010 г. от Районен съд – Петрич, подсъдимият С. К. С. е бил признат за невинен в това, че на 23.10.2009 г. в къща и прилежащ парцел, собственост на подсъдимия, находящи се в [населено място], без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества – марихуана с тегло 4, 150 кг., на стойност 16 600 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл. 354а, ал.3, пр. 2, т. 1 от НК.
Въззивното решение № 174/14.06.2011 г. по ВНОХД № 134/2011 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград е постановено по протест на прокурора и с него присъдата е била потвърдена.
ІІ. Изложените доводи в искането за възобновяване касаят качеството на съдебния акт, който според прокурора е несъответен на чл. 339, ал.2 от НПК. Твърди се още, че въззивният съд е допуснал нарушение, тъй като е игнорирал и превратно ценил доказателствата, вследствие на което е достигнал до неправилен извод относно авторството на деянието.
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, подадено е в законоустановения срок и е основателно.
Въззивният съд се е произнесъл по протест, с който се е поддържало неправилност и необоснованост на присъдата, поради приетите от първата инстанция взаимноизключващи се фактически положения, оспорен е бил анализът на доказателствените материали с твърдения за игнориране и превратност в оценката на обвинителни доказателства.
След като е взел решение да потвърди оправдателната присъда въззивният съд е бил длъжен по силата на чл. 339, ал.2 от НПК да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени във въззивния протест.
Първо поддържаният довод е подминат от въззивния съд . В мотивите на първата инстанция са очертани фактически обстоятелства, които се свеждат до следното : “..по неустановено време преди месец октомври 2009 г. (в мотивите има техническа грешка при посочването на годината, бел. ВКС) подсъдимият събирал канабисови корени, които били израснали около нивата му, връзвал ги на снопчета и ги оставил на дървена рамка, подпряна от вътрешната страна на къщата му в парцела. За да укрие наркотичните вещества, притежанието на които е знаел, че е забранено, подсъдимият С. покрил дървената рамка с брезентов плат” (цитат, мотиви, л. 79 от делото). Впоследствие обаче, е прието съвсем друго – че канабисовите корени са събирани от съпругата на подсъдимия.
Цитираният абзац от фактологията очевидно не е приет от въззивния съд, не само защото изобщо не присъства в мотивите на решението, но и защото би очертал извод за отговорността на подсъдимия, различен от този, направен от районния съд и утвърден с решението.
Разбира се, законът не запретява въззивната инстанция да установи нови фактически положения, основани на собствен анализ на доказателствените материали, отчитане на съществуващите противоречия между тях, ясни и точни съображения защо приема едни за достоверни, а други отхвърля, като това обаче не я освобождава от задълженията, визирани в чл. 339, ал.2 от НПК. С неизпълнението на тези задължения, въззивният съд също е допуснал в мотивите на решението си непоследователност и противоречивост - от една страна, е приел, че първата инстанция правилно е установила фактическите положения (виж, л. 24, 25 от въззивното дело), но на практика е отрекъл това, игнорирайки ги.
По отношение на доводите, с които се е оспорвала доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд е посочил, че споделя напълно извършения анализ на доказателствените материали и изложените в тази връзка правилни съображения, поради което е счел за ненужно да ги повтаря. Подобен подход, не само че е несъответен на вече цитираната разпоредба, но и така изразената оценка за качеството на процесуалната дейност, извършена от първата инстанция, е силно преувеличена.
Районният съд е аргументирал оправдаването на подсъдимия С. с обясненията му, дадени в хода на съдебното следствие, в които той е посочил съпругата си Л. С., като лицето съпричастно към откритото наркотично вещество. Достоверността на тези обяснения е утвърдена при съображението, че същите са подкрепени от показанията на съпругата му, която е заявила, че тя е събирала т.н. “трева”, а верността на нейните твърдения е обоснована с показанията на свидетеля П.. Последният е съобщил няколко факта – първите от тях, че съпругата на подсъдимия е събирала “трева” и че е виждал “същата трева там”, които факти са времеви и пространствено неопределени и твърде несигурна основа за доказателствени изводи. Същевременно в протокола за оглед и протокола за изземване ясно е посочено местонахождението на откритите вещества – рамка, покрита с платнище. Вторият факт, че единствено съпругата на подсъдимия се е грижила за домашните животни (тоест, че тревата е събирана от нея за прехраната им, бел. ВКС), е несъответен дори на заявеното от С. – виж обясненията му пред първата инстанция – л. 69, гръб от делото. Отделно от това достоверността на гласните доказателствени средства, каквито са обясненията на подсъдимия, зависи не само от съпоставката им с други доказателствени средства, но и от собствената им убедителност, а тя на свой ред - от тяхната последователност, непротиворечивост и обективност.
Показанията на А. и М., съдържащи данни, освен за друго, и за предпроцесните изявления на подсъдимия С., са отхвърлени от първата инстанция, като недостоверни - от една страна, поради това че “представляват косвени доказателствени средства” и от друга, че като производни доказателства не могат да подменят първични такива, а именно “обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие”.
Без да се навлиза в детайли за разликата между доказателствата и доказателствените средства, за същността на преките и косвените доказателства, на първичните и производните такива, както и на критериите, използвани за видовото им определяне, следва да се посочи, че заявеното (казаното) от подсъдимия С. пред двамата свидетели е пряко доказателство, което само без посредничеството на други доказателства установява обстоятелства от предмета на доказване (виж в този см. Р № 1/1995 г. – І н.о., Р № 1114/2006 г. по н.д. № 506/05 г.- ІІ н.о.). Съвсем отделен е въпросът, дали свидетелските показания, въвели в процеса “самопризнанието на обвиненото лице” са достоверни и доколко са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда.
Наистина, изхождайки от източника на сведения за факта, става дума за производни доказателства и макар в мотивите да е разяснено по принцип доказателственото им значение, то е силно стеснено на практика от първата инстанция. Застъпеното становище от съда, че производните доказателства, служат за “..проверка на първични такива, но само ако последните се окажат недостъпни..” (мотиви на присъда, л. 82 от делото), е в отклонение от съдебната практика и доктрина. Цитатът е достатъчен, за да се види несъстоятелността на поддържаната теза, тъй като поначало “недостъпни първични доказателства” няма как да бъдат проверени, а при известните ограничения, производните могат само да ги заместят.
На следващо място, игнорирани са обясненията на подсъдимия С., дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл.222 от НПК и надлежно приобщени чрез прочитането им по чл. 279, ал.1, т. 3 от НПК, в които обяснения той е изнесъл факти относно своята причасност към наркотичното вещество – начинът по който то е добито и после поставено от него в имота на мястото където е открито. Достоверността на посочените обвинения не е изследвана, а данните, изводими от тях изобщо не са обсъждани.
Така посочените недостатъци в процесуалната дейност на първата инстанция не са констатирани от въззивния съд, нито са били отстранени. Единственото което е сторено, че за разлика от първата инстанция въззивният съд все пак е приел, че в обясненията си, депозирани по реда на чл. 222 от НПК, подсъдимият е изнесъл факти с горния смисъл. Независимо от правилния поначало прочит на разпоредбата на чл. 116 от НПК, направен от въззивната инстанция, потвърденото оправдаване на подсъдимия също е останало неубедително. Няма съмнение, че присъдата не може да почива само върху самопризнанието на обвиненото лице (независимо дали то е направено в процеса или е предпроцесно, въведено чрез други гласни доказателствени средства). Същественото е дали то (самопризнанието) е единственият доказателствен източник, установяващ обстоятелства от кръга на чл. 102 от НПК. В тази връзка, е било необходимо да се изследва и правилно тълкува цялата доказателствената съвкупност, която включва не само показанията на С. и П., но и протокол за претърсване и изземване, протокол за оглед, ведно с фотоалбум, другите гласни доказателствени източници - показанията на А. и М., експертното мнение по физико-химичната експертиза. Едва след това да се направи извод дали съобщената от подсъдимия доказателствена информация, с която той се уличава, намира или не подкрепа в данните, изведени от останалите доказателствени източници.
Иначе казано, основният въпрос, на който е следвало да отговори въззивният съдът е бил : дали на посочените в обвинителния акт място и време приобщеното към делото наркотичното вещество е било наистина държано от подсъдимия. Възможностите очевидно са били две, а установяването на истината е изисквало логичен и всеобхватен анализ на всички доказателствени средства, изводимите от тях оправдателни и обвинителни доказателства, точно и ясно идентифициране на наличните противоречия в доказателствената съвкупност и тяхното преодоляване. Постановяването на оправдателна присъда, без да е извършен надлежен и всеобхватен анализ и оценка на доказателствата, игнориране на обвинителните доказателства за сметка на оправдателните, чиято достоверност е декларативно приета, е в противоречие с процесуалните изисквания.
Изложените до тук съображения, очертават допуснато процесуално нарушение от категорията на визираните в чл. 348, ал.3, т. 1 от НПК. По същество нарушението на чл. 339, ал.2 от НПК – липса на задълбочен анализ на доводите, поддържани с протеста, в конкретния случай е свързано и с нарушение на чл. 14 от НПК, установяващ изискване за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Констатираните нарушения са отстраними чрез провеждане на ново производство пред втората инстанция, което налага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.
Предвид горните съображения и на основание чл. 425, ал.1, т. 1 във вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела влязлото в сила въззивното решение № 174/14.06.2011 г., постановено по ВНОХД № 134/2011 г. от Окръжен съд – Благоевград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.