О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 415
10.06.2020 година
гр. София
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА Р БЪЛГАРИЯ, СЪСТАВ НА ВТОРО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на пети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Иванова т.д. 2634 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
А. К. К. обжалва решение № 1615 от 2.7.2019 г. по т.д. 2325/19 г., САС, ТО, 11 състав, с което е потвърдено изцяло решение на Окръжен съд – [населено място] № 434 от 29.01.2019 г. по т.д. 120/17 г., с което е отхвърлен предявеният от К. иск с правно основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ срещу „Пеллегуд“ ЕООД за заплащане на сумата от 100 000 лв представляваща равностойността на притежавания от А. К. К. дружествен дял от капитала на ответното дружество, дължима поради прекратяване на членственото й правоотношение към 09.8.2017 г.
Сочи основания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Счита, че нарушението на съдопроизводствените правила се изразява в нарушение на изискването за обсъждане на всички факти и доказателства в тяхната съвкупност, което е довело да неправилни изводи. А именно, недооценяване на изключването й като съдружник и недопускането й до дружествените работи, което щяло да доведе извод, че съдружниците били имали достатъчно време в периода 2013 – 2017 г. да отчуждат недвижими имоти, включени в патримониума на дружеството.
Твърди, че делото не е изяснено от фактическа страна, защото не било обсъдено заключението на вещото лице съобразно изискванията на закона и поради това решението било основано на необоснована експертиза.
Освен това делото останало неизяснено поради недопускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза съобразно искането й.
Излага съображения, че следвало направената от нея вноска да бъде включена в заключението на вещото лице.
Счита, че е налице съществено процесуално нарушение на правилото на чл. 266, ал. 3 от ГПК с неприемане на представените писмени доказателства, които е установено, че не са открити от вещото лице в счетоводството на дружеството и които е представил пред първата инстанция. От тези доказателства се установявало какво е внасяла на касата на дружеството и какво е следвало да й се възстанови.
Моли да се отмени решението.
Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК правни въпроси следва да се обобщят по следния начин:
1. Относно задължението на съда да допусне допълнителна съдебно-счетоводна експертиза когато са необходими специални знания за установяване на определени факти. Как съдът може без специални знания да постанови, че не следва да се допуска счетоводна експертиза въз основа на представени от страната писмени доказателства? Счита, че недопускането на допълнителна експертиза е обосновало изхода на спора. Сочи основание по чл. 280, ал.1 , т. 1 от ГПК. Това разрешение било в противоречие с Тълкувателно решение 1/19.12.2013 г. по тълк.д. 1/09 г. на ОСГТК на ВКС.
2. Законно ли е съдът да постанови благоприятно решение в полза на страна, която черпи благоприятен изход от собственото си противоправно поведение?
Освен поставените правни въпроси касаторът обосновава въпроса за очевидната неправилност на въззивното решение – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът „Пеллегуд“ ЕООД оспорва касационната жалба. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като поставените правни въпроси са неясни. Счита, че съдът не може да изведе поставените правни въпроси, тъй като би се нарушило диспозитивното начало. По отношение втората част на въпроса според ответника, не е формиран извод от въззивния съд. Счита, че не е обосновано приложението на чл. 280, ал.1 , т. 3 от ГПК.
По отношение на втория поставен правен въпрос, въззивният съд изобщо не бил се произнасял.
Обосноваването на основанието по чл. 280, ал.2 пр. 3 от ГПК не било основателно. Счита ,че не може да намери приложение тази норма.
Върховният касационен съд на Р България състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е в срок. Съобщение с препис от решението е връчен на касатора на 23.07.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.
С обжалваното въззивно решение , Апелативен съд [населено място] е разгледал въззивната жалба на А. К. срещу решението на Окръжен съд [населено място], с което искът й с правно основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ е отхвърлен.
С определението по чл. 267 от ГПК въззивният съд е приел, че липсва нарушение на процесуалните правила, не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК, тъй като не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд.
По същество приема, че А. К. е била съдружник в ответното дружество, прекратила е участието си в него по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ като е отправила изрично изявления в този смисъл до дружеството, получено от последното на 09.5.2017 г. След изтичане на тримесечния срок, считано от 09.08.2017 г. е прекратено участието й. Прието е, че имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, т.е. към 31.08.2017 г. Прието е, че отношенията между страните се уреждат по последния счетоводен баланс към 31.08.2017 г. Прието е, че сумата на активите следва да превишава сумата на пасивите, която се включва при формиране на капитала към момента на прекратяване на участието. Дружеството било с превишен размер на пасивите 72 000 лв, поради което нямало задължение за изплащане на стойността на дела. Прието е, че няма други доказателства, които да се анализират освен официално публикуваните счетоводни отчети и извършената експертиза. Неоснователни били доводите за необоснованост заключението на вещото лице. Препратено е към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК. Съдът е обсъдил, че паричните вноски, които твърди жалбоподателката да са направени от нея, не могат да обосноват извод относно увеличаване стойността на дела, тъй като не може да се присъжда обезщетение по пазарна цена на активите. Ще се изплати съответстващия му дял само при стойността на дела съгласно счетоводния баланс, като се вземела предвид стойността на ДМА, НМА и КМА, а от пасива - задължения, без собствен капитал, финансов резултат и резерви. Сумите на актива и пасива били равни, като сумата на активи и пасива без основния капитал, резерви и финансови резултати представлява базата, на която се изчислява стойността на дружествения дял.
Допускането касационно обжалване на въззивното решение се извършва в само на основанията, предварително предвидени от законодателя в нормата на чл. 280 от ГПК. На основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК. Върховният касационен съд е длъжен да следи и служебно за най-тежките пороци на съдебното решение, относно неговата валидност и допустимост. В настоящия случай, при извършената служебна проверка не се установи да е налице вероятност да се установи такъв тежък порок, който може да е основание за обявяване нищожност на съдебното решение. В съдебната практика на ВС и ВКС подробно е обосновано кои са пороците, които могат да доведат до нищожност на съдебно решение. Такива биха могли да бъдат заповядването на нещо абсолютно неразбираемо или невъзможно, постановяване на решение от незаконен състав. По отношение допустимостта на съдебното решение следва да се посочи, че в случая не са нарушени изискванията за наличие на спазване изискването за проследяване наличие на правен интерес от предявяване на иска, не са налице процесуални пречки, които да не са съобразени от съда.
По отношение соченото от касатора основание очевидна неправилност, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав не установи да е налице. Допускане касационно обжалване на посоченото основание изисква установяване неправилност на решението, без да се извършва същинска проверка на решението на основанията по чл. 281, т. 3 от ГПК. При това основание само от мотивите на съдебното решение следва да се установи грубо нарушение на правни норми чрез прилагането на несъществуващи такива или прилагането им в изключително противоречие на закона, без да се извършва същинска проверка за нарушение на материалния закон. Също така може да се извърши и проверка за необоснованост на съдебното решение когато е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика или мотивите са противоречиви, така че не може да се установи основанието, прието за съществуващо или несъществуващо от съда. С оглед разясненията в практиката на ВКС на посоченото основание, в настоящия случай не може да се приеме, че е налице основание за допускане касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение.
По отношение на поставените от касатора правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че е налице соченото от касатора основание по първия поставен правен въпрос. Макар и формулировката да не е във въпросителна форма, касаторът е обосновал правен въпрос, включен в предмета на спора и разрешаването, на който е довело до постановеното съдебно решение за отхвърляне на иска. Касаторът- ищец е оспорил междинния баланс на дружеството с твърдение, че не отговаря на истинските стопански операции. Съдът е следвало да приеме това оспорване. Впоследствие е оспорено заключението на вещото лице с искане за допълване на експертизата чрез посочване на писмени доказателства, с твърдение, че следва да са отразени в счетоводството и да има записвания за тези документи, а вещото лице не е установило да има такива. При разпита на вещото лице в първата инстанция подробно са зададени въпроси относно редовността на счетоводството като вещото лице е отговорило, че е извършило проверки в НАП и Агенция по вписванията на представените документи от дружеството и счита, че отговорност на счетоводителя на дружеството е правилно да отрази стопанските операции. Въззивният съд не е съобразил изложените оплаквания и отправеното искане и до въззивния съд на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК за изслушване на експертиза. Приемане безкритично на посоченото заключение и възприемането му като обективно и безпристрастно и недопускането на заключение на вещото лице, по въпроси от значение за спора, е обусловило извода на съда, че е налице отрицателна стойност на капитала на дружеството и няма основание дружеството да заплати равностойността на дела на напусналия съдружник, което е обусловило и крайния изход на спора. Даденото разрешение по така поставения правен въпрос е в противоречие с посоченото тълкувателно решение 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3. Въпреки отправеното искане от страната за допускане на експертиза и задължение на съда да допусне експертиза по въпроси, за които е необходимо наличие на специални знания, той не е спазил това изискване. В случая касаторът е посочил, че разрешеният от въззивния съд е правен въпрос е за задължението на съда да следи служебно за интересите на страните, без ограничение във времето и на още по-голямо основание, може и служебно да допусне експертиза. Но този правен въпрос следва да се уточни с оглед правомощието на касационната инстанция, така както са разяснени в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: „За задължението на въззивния съд при въведено оплакване с въззивната жалба за наличие процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнително съдебно-счетоводна експертиза“. Разрешението, дадено от съда, без да се уважи искането за експертиза е в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк.д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и налага допускане касационно обжалване на обжалваното решение на въззивния съд, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
По отношение поставения втори правен въпрос не отговаря на изискването за общо основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. С оглед тълкуването на нормата на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както е разяснена в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът да е включен в предмета на делото и да е разрешен от въззивния съд. Така поставеният правен въпрос от касатора не е разрешен от въззивния съд. Поради липса на общо основание , обосновано от касатора, не може да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд на Р България
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1615 от 02.07.2019 г. по т.д. 2325/19 г., Апелативен съд – София, ТК, 11 състав.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на касационния жалбоподател в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, в размер на 2 000 лв.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
При непредставяне в срок на доказателства за внесена държавна такса производството пред ВКС ще бъде прекратено.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: