Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
[населено място], 05.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2512 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез процесуалния представител адв. С. Ч. против решение № 307/18.02.2016г. по т.д. № 2628/2015г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6-ти състав, с което е отменено решение № 1322/18.08.2014г. по т.д. № 909/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от касатора срещу И. В. Н., действаща като [фирма] и В. К. Н. иск с правно осн. чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане, произтичащо от договор за банков кредит от 29.03.2006г. , договор за поръчителство от 29.03.2006г. и анекси към тях , в размер на 49 908,80лв., от които главница: 47 945,92 лв., ведно със законната лихва от 16.05.2012г. до окончателното изплащане на задължението; договорни лихви за периода 21.01.2012г.-15.05.2015г. в размер на 1854,94 лв. и такси за периода 25.02.2009г.-15.05.2012г. в размер на 107,94 лв.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при нарушение на процесуалния и материален закон. Не съответстват на събраните доказателства изводите на въззивния съд, че съобщенията от банката до длъжниците за обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем не са достигнали до знанието на последните. Не са били установени като размер и падежираните към датата на заявлението вноски, които са посочени в извлечението от счетоводни книги, приложени към заявлението. САС не е съобразил, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като само формално е разпределил доказателствената тежест по делото и не е дал указания по см. на чл.146, ал.1, т.5 ГПК относно за кои обстоятелства и твърдения страните не сочат доказателства. С оглед резултата от първоинстанционното производство – изцяло уважаване на исковете, за касатора-банка не е бил налице правен интерес от обжалване на това решение. Счита, че не е бил длъжен в отговора на въззивната жалба да сочи оплаквания спрямо решението на СГС. Въззивният съд, въпреки служебното си задължение при нарушаване на основни принципи и начала на гражданския процес, не е дал указания на страните в процеса относно възможността да предприемат действия по представяне и посочване на относими по делото доказателства. САС не е обсъдил обективираните в съобщенията до длъжниците данни, които сочат какво е било съдържанието на пратката до тях. Касаторът счита, че в процеса са установени: усвояването на отпуснатия кредит от кредитополучателя, просрочието на задължението на последния, наличието на непогасени вземания в посочения по исковата молба размер, сключване на договор за поръчителство между банката и В. Н.. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на иска по чл.422 ГПК срещу солидарните длъжници.
В писмения отговор на ответниците по касацията И. В. Н., действаща като [фирма] и В. К. Н. се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения, че СГС правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса и в рамките на въззивното производство банката не е излагала възражения в тази насока. Не са събрани доказателства за надлежно връчване на съобщенията, изходящи от банката, до длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Правилно САС е приел, че претенцията е посочена като глобална сума и липсва заявена такава само за падежираните вноски. Присъждането на последните би било недопустимо. Съобразно заключението на вещото лице пред въззивната инстанция се установява, че съгласно погасителния план кредитополучателят е надплатил сума в размер на 3 413,83лв., която покрива погасителната вноска с падеж 21.01.2012г., договорната лихва от 1 854,94лв. и таксата от 107лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като съобрази становищата на страните и съгласно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
В обжалваното въззивно решение е прието, че банката е предявила по реда на чл.422 ГПК иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че съществуват вземания на ищеца с източник договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия- плюс“ за солидарно заплащане на следните суми: глобална сума от 49 908,80лв., от които главница : 47 945,92 лв., ведно със законната лихва от 16.05.2012г. до окончателното изплащане на задължението; договорни лихви за периода 21.01.2012г.-15.05.2015г. в размер на 1854,94 лв. и такси за периода 25.02.2009г.-15.05.2012г. в размер на 107,94 лв. С първоинстанционното решение искът е бил уважен. Според САС безспорно се установяват фактите на сключване между банката и ЕТ на договор за банков кредит, който е бил обезпечен с договор за поръчителство, подписан от банката и В. Н.; усвояването на предоставената сума от кредитополучателя и подписването на последващите анекси / без изключения от доказателствата под № 2/. Апелативният съд е обсъдил позоваването от страна на касатора на неизпълнение на задължението на кредитополучателя по анекс № 5 за заплащане в срок на погасителна вноска с падеж 21.01.2012г. и свързаната с това правна последица – право на банката да обяви за предсрочно изискуем целия остатък от задълженията по кредитния договор. САС е счел, че от доказателствата по делото не може да се установи получаване от длъжниците на изпратените от кредитора уведомления, поради което е заключил, че за банката не е възникнало право да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Въззивната инстанция е направила извод, че касаторът се е позовал в заявлението в заповедното производство и в исковата молба в исковото производство на настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит и като глобални суми са били предявени вземанията. Няма искане за установяване съществуването на вземания на кредитора с настъпил съобразно договора падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. По тези съображения е било отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен изцяло искът по чл.422 ГПК.
С определение № 2/10.02.2017г. по т.д. № 1357/2016г. на ВКС, I т.о. на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка съответствието му със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о. по въпроса: за основанието на предявен по реда на чл.422 ГПК иск за съществуване на вземания по договор за банков кредит, за които е издадена заповед за изпълнение на осн. чл.417, т.2 ГПК.
Становището на състава по така поставения правен въпрос произтича от следното:
Според разясненията в т.17 и т.18 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС „предметът на делото“ по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащото на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. В хипотезата на чл.417, т.2 ГПК предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката, за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени при сключването му.
В решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/20102г. на ВКС, I т.о. е даден отговор, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 ЗКИ не е изискуемо, независимо че кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания / неустойки, лихви /, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводни книги.
След постановяване на определението по чл.288 ГПК е постановено Решение № 15/09.05.2017г. по т.д. № 60034/2016г. на ВКС, I г.о., в което е прието, че при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията договорени от страните кредитор и кредитополучател, в т.ч. и сключените между тях анекси. Липсата на точно изпълнение по тях, без настъпилите последици на надлежно обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, съобразно договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението – главница и лихви, следва да бъде съобразено в рамките на исковото производство по чл.422 ГПК. Длъжникът – ответник по иска дължи изпълнение макар и само до онази част, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от страните. Доколкото не може да се приеме, че вземането е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна изискуемост при условията на закона, то не може въобще да се отрече съществуването на самото вземане като се отхвърли искът, в обема на безспорно установеното неизпълнение на същото това вземане по отношение на падежираните вноски.
С решение № 100/31.07.2017г. по т.д. № 1357/2016г. на ВКС, I т.о. на аналогичен на поставения в настоящето производство правен въпрос е даден отговор, че : Съдът определя основанието на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, според посочените в заявлението и/или документа правопораждащи субективното материално право юридически факти – договора за кредит, с който са поети задължения за връщане на предоставени в заем парични суми, за заплащане на възнаградителни лихви, на акцесорни вземания / неустойки, такси, застраховки и други/, както и обезпечителни договори и договори, които внасят промяна в облигационното отношение.
Настоящият състав на ВКС споделя изложените по-горе разрешения по правния въпрос.
По същество на касационната жалба:
Изводът на въззивния съд, че касаторът се е позовал в заявлението в заповедното производство и в исковата молба в исковото производство на настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит, като глобални суми са били заявени спорните вземания и няма искане за установяване съществуването на вземания на кредитора с настъпил съобразно договора падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е необоснован.
В настоящия случай заповедното производство пред СРС по ч.гр.д. № 24025/2012г. е било образувано по заявление на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парични вземания въз основа на извлечение от счетоводни книги, на осн. чл.417, т.2 ГПК. Срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е било подадено възражение от всеки длъжник. В срока по чл.415 ГПК банката е предявила по реда на чл.422 ГПК иск за установяване съществуване на вземанията, за които е била издадена заповед за назабавно изпълнение. В заявлението по ч.гр.д. № 24025/2012г. на СРС, I ГО,24 с-в, подадено на 16.05.2012г., и в извлечението от счетоводни книги на банката е посочено както общото задължение към 15.05.2012г. по договор за банков кредит № 1632/29.03.2006г. и анекси към него, и договор за поръчителство, така и индивидуализирани по вид, размер и падежи просрочени вземания за вноски: № 70 – с падеж 21.01.2012г. в размер на 1 152,29 лв., представляваща първа просрочена вноска; № 71 и № 72, общо трите вноски за сумата от 3456,87лв. от тях просрочена главница : 1635,42лв. и просрочена лихва : 1821лв., поради неплащане на които банката е обосновала в извлечението от счетоводни книги довод, че е настъпило основание за обявяване предсрочна изискуемост на целия дължим остатък от кредита. Съответно в приложения към заявлението и извлечението от счетоводни книги погасителен план уговорените вноски фигурират с точно определен размер, включващи съответна главница и договорна лихва, както и с определен падеж. Респективно в исковата молба по чл.422 ГПК ищецът навежда твърдения, че неплатената вноска в размер на 1152,29лв. с падеж 21.01.2012г. е първата неиздължена вноска и съгласно договореното в чл.7 от анекс №5 към основния договор за банков кредит, с неплащането й са настъпили условията за обявяване от банката на предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора. Същата сума е включена в общо дължимите към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение вземания за главница и договорни лихви, които банката претендира да бъдат заплатени от солидарните длъжници.
С оглед изложеното и предвид отговора на правния въпрос настоящият състав на ВКС не споделя доводите на ответниците по касацията, че разглеждане на претенцията по чл.422 ГПК само по отношение на вноските с настъпил към датата на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК падеж, е недопустимо. Изменение в основанието на иска е налице, ако ищецът заменя основанието по първоначалния иск с друго основание или като прибавя ново основание. И в двата случая ищецът изтъква ново основание на иска като се позовава на друг юридически факт в сравнение с този посочен в исковата молба, от който произтича защитаваното в процеса накърнено субективно материално право. Предсрочната изискуемост на вземането по кредита променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на основание договора за кредит. Разглеждането и уважаването на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, само спрямо вземания с падеж преди датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, не е препятствано от недоказаното в исковото производство настъпване на предсрочна изискуемост за останалата част от кредита, в хипотеза на позоваване от страна на банката на предсрочна изискуемост на целия или на непогасения остатък от кредита.
Страните не спорят относно: валидното сключване на договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ между банката и кредитополучателя [фирма], анекси № 1, 3 , 4 и 5 към същия и усвояването на суми по същия. Относно спорните въпроси : налице ли е валидно сключен договор за поръчителство, предвид оспорване на подписа за поръчител, положен върху същия, върху договора за банков кредит и анексите към договора за поръчителство и анексите към договора за банков кредит; надлежно връчено ли е съобщението на банката до кредитополучателя, с която първата обявява задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми; какви плащания са били извършвани и те покриват ли всички задължения към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.417 ГПК, настоящата инстанция намира, че не е било допуснато процесуално нарушение от въззивния съд за разпределяне на доказателствената тежест между страните и даване на указания съобразно нея за ангажиране на доказателства. Съгласно разясненията по т.2 от ТР № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС извършването от първоинстанционния съд на непълнен или неточен доклад / вкл. по въпроса за разпределение на доказателствената тежест на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК/ следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила и това нарушение не обуславя нито нищожност, нито недопустимост на решението на първата инстанция. Въззивният съд не следи служебно за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, а само когато във въззивната жалба или в отговора страната се позове на това нарушение. В случая касаторът признава, че не е навел с въззивната жалба възражение за допуснато от СГС процесуално нарушение на правилата на чл.146, ал.1, т.5 ГПК. Процесуалното качество – въззиваема страна, не е пречка страната, в чиято полза е постановен първоинстанционният съдебен акт, да направи с писмения отговор оплаквания за допуснати от решаващия съд нарушения, които са се отразили на изводи, обективирани в мотивите на решението, макар и да не са повлияли на крайния изход от спора.
С оглед изслушаното пред СГС заключение на СГЕ безпротиворечиво се установява липсата на положен подпис от В. Н. за поръчител в договор за поръчителство от 29.03.2006г. Полагането на подпис за поръчител на последна страница от договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс“ не води до извод за сключване на валиден договор за поръчителство. Изрично посочени страни по договора за банков кредит са банката и кредитополучателят – ЕТ. От последния е поето задължение да осигури обезпечаване на банковия кредит с договор за поръчителство като поръчител ще бъде В. Н., т.е. налице е обещание за бъдещо сключване на договор за поръчителство, а не надлежно поето такова от поръчителя с предвиденото съдържание на волеизявленията на кредитора и поръчителя и в изискуемата форма, на осн. чл.138, ал.1 ЗЗД. Последващото подписване на анекси към договора за поръчителство и анекси към договора за банков кредит, които променят клаузи от основен /неподписан от В. Н. като поръчител/ договор за поръчителство, респ. от основен договор за банков кредит /между други лица като страни/ не обосновава извод за наличие на валидно поето от третото лице задължение спрямо банката да отговаря като поръчител за изпълнение на задължението на кредитополучателя по договор за банков кредит.
С анекс №5/26.05.2011г. към основния договор за банков кредит банката и кредитополучателят се съгласяват, че оставащата сума на просрочените към тази дата главница и лихва по кредита се преоформят чрез натрупване към редовна главница; в 12 м. период от 21.06.2011г. кредитополучателят облекчено ще погасява дълга при фиксирана годишна лихва от 14,1 % върху дълга, която ежемесечно ще заплаща на банката; дългът, вкл. и лихвата, се погасява съобразно погасителен план; в случай, че в 12 м. период кредитополучателят не заплати една месечна вноска в срок, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по анекса длъжникът губи правото да погасява дълга по облекчен ред и банката има право едностранно да прекрати прилагането на облекчения ред и да обяви дълга за незабавно изцяло и предсрочно изискуем.
В съответствие с доказателствата по делото въззивният съд като е разгледал съдържанието на известие за доставяне на 25.04.2012г. на писмо на [фирма], е констатирал, че то не обективира данни, които могат да свържат връченото с него писмо с приложеното към исковата молба в копие уведомление, изходящо от банката и адресирано до ЕТ / без дата/, с което кредиторът съобщава на длъжника, че поради неплащане на вноска с падеж 21.01.2012г., упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
По спорния въпрос относно съществуване към датата на подаване на заявлението на вноски с настъпил падеж, настоящият състав съобрази следното:
Изслушани са били във всяка инстанция заключения на назначени ССЕ. В съответствие със съдържанието на договора за банков кредит и анексите към него въззивният съд правилно е разгледал заключението на ССЕ, депозирано пред СГС. Същото е съобразено с характера на договора за револвираща кредитна линия, при който кредитополучателят може да усвоява кредит за посрещане на краткосрочни оборотни нужди като погасява изцяло или частично задълженията си по главницата, както и да ползва отново заемни средства до максималния разрешен размер в рамките на уговорения срок при задължение да заплаща до 21-число на месеца ежемесечно уговорената договорна лихва върху предоставения кредит /върху усвоената главница за дните на ползване/, т.е. при липса на първоначално изготвен погасителен план. Такъв за пръв път е подписан от страните въз основа на анекс №4/18.02.2011г. Заключението на ССЕ, изслушано пред САС, за наличие на надплатени суми, както устно дава обяснение вещото лице, е в резултат на несъобразяване на горното, а единствено само на съпоставяне на плащанията / с начало 2006г./ към дължимите според вещото лице вноски по погасителен план приет с анекс №4/18.02.2011г. Съгласно заключението на първоначалната ССЕ обосновано САС е приел, че по заемната сметка на едноличния търговец многократно е постъпвала и усвоявана главница в размер на 51 385,66лв., погасявана е и главница в размер на 3 439,74лв., като към датата на издаване на изпълнителния лист - 16.05.2012г. остава главница в размер на 47 945,92лв. ЕТ е извършил погасителни вноски в размер на 41060,39 лв., от която 3439,74лв.- главница, 36 392,11лв.- договорни лихви, от които 18835,20лв.- лихви по редовна главница и 17 556,91лв.- просрочени лихви, и 1228,54лв.- такси и застраховка. Неизплатените по договор за банков кредит, анекс №1 от 30.03.2007год., анекс № 3/23.10.2009год., анекс №4/18.02.11год. и анекс №5/26.05.11 суми са в размер на 49908,80лв., от които главница- 47945,92лв., договорни лихви за периода 21.01.2012год.- 15.05.2012год. в размер на 1854,94лв. и такси за периода 25.02.2009год.- 15.05.2012год. в размер на 107,94 лв. Вещото лице е дало заключение и за ползваната от банката методика за изчисляване на базов лихвен процент- малка фирма за лева и нейните компоненти, като и за тяхното движение за периода от момента на сключване на договора до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е заявило, че с оглед характера на кредита не може да се говори за надплатени суми, тъй като до подписване на анекс №4 няма база /погасителен план/, с която да се съпостави каква е дължимата месечна сума и каква е платена. Банката е спазила методиката при изчисляването на лихвата за целия исков период. Вещото лице е установило дължимостта на сумите към датата 16.05.2012г., т.е. на подаване на заявлението, в хипотеза на обявена от банката и съобщена на длъжника предсрочна изискуемост, поради което размерът на дължимата главница е даден като глобален размер. Дължимите към този момент главници съобразно представения по делото и подписан от страните погасителен план, са посочените в извлечението вноски № 70,71, 72 в общ размер на 1635,42 лв., т.е. сума попадаща в общо дължимата за главница по заключението на вещото лице. Съответно заключението на ССЕ, изслушано пред СГС установява дължимостта към релевантната дата и на вземане за договорни лихви в размер на 1854,94лв. и такси в размер на 107,94лв.
Оспорванията на ответника ЕТ в отговора на исковата молба, че не е ясна методиката, по която се изчислява договорният лихвен процент и че договорът за банков кредит и анексите съдържат в тази си част неравноправни клаузи, наложени от банката като икономически по-силната страна, а оттам тези клаузи са нищожни, са неоснователни. Според §13,т.1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая кредитополучателят е едноличен търговец, който именно за посрещане на краткосрочни оборотни нужди на извършваната от него търговска дейност сключва и специалния договор за кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“. Следователно кредитополучателят не може да се ползва от закрилата на ЗЗП .
Горната установеност, налага следните правни изводи:
По отношение на кредитополучателя [фирма] искът, предявен по реда на чл.422 ГПК се явява основателен за установени вземания с настъпил падеж към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно : неизплатена главница в размер на 1635,42лв., неизплатена договорна лихва от 1854,94лв. и такси в размер на 107,94лв.
По отношение ангажиране отговорността на поръчителя предвид липсата на валидно сключен договор за поръчителство искът срещу В. Н. е изцяло неоснователен.
Водим от горното настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното въззивно решение се явява частично неправилно и подлежи на частична отмяна като не се налага повтарянето или извършване на нови съдопроизводствени действия.
Решението на САС следва да бъде отменено в частта за отхвърляне на иска спрямо ответника [фирма] досежно следните вземания : просрочена главница в размер на 1635,42 лв. ; договорни лихви за периода 21.01.2012г.-15.05.2015г. в размер на 1854,94 лв. и такси за периода 25.02.2009г.-15.05.2012г. в размер на 107,94 лв. Вместо него следва да се постанови друго решение за уважаване на иска срещу ЕТ за горепосочените суми.
В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се остави в сила като правилно.
Съобразно изхода от спора касационната инстанция дължи произнасяне по въпроса за разноските сторени в заповедното производство / държавна такса и адв.възнаграждение/ и при разглеждане на делото във всички инстанции /държавна такса, депозит за в.л., съд.удостоверение – за банката и държавни такси, заплатено адв.възнаграждение, съдебно удостоверение и депозити за вещи лица/. След изчисления се установява, че ответникът - ЕТ дължи в полза на банката заплащане на сума в размер на 254,23 лв., представляваща сторените от кредитора разноски съразмерно на уважената част от претенцията спрямо така посочения ответник, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
В полза на В. Н. следва да се присъдят всички сторени от него разноски в размер на 5776,59лв., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, а в полза на [фирма] съобразно отхвърлената част от предявените срещу нея искове – 5359,93лв.
Водим от горното и на осн. чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 307/18.02.2016г. по т.д. № 2628/2015г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6-ти състав в частта, с която е отменено частично решение № 1322/18.08.2014г. по т.д. № 909/2013г. на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу И. В. Н., действаща като [фирма] иск с правно осн. чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане, произтичащо от договор за банков кредит от 29.03.2006г. и анекси към него, за главница в размер на 1635,42 лв., ведно със законната лихва от 16.05.2012г. до окончателното изплащане на задължението; договорни лихви за периода 21.01.2012г.-15.05.2015г. в размер на 1854,94 лв. и такси за периода 25.02.2009г.-15.05.2012г. в размер на 107,94 лв., както и в частта на разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на [фирма], [населено място] срещу И. В. Н., действаща като [фирма], че ответника дължи в полза на ищеца по договор за банков кредит от 29.03.2006г. и анекси към него: сумата от 1635,42 лв., представляваща просрочена главница по вноски с падеж 21.01.2012г., 22.02.2012г. и 22.03.2012г., заедно със законната лихва, считано от 16.05.2012 г. до окончателното й изплащане; сумата от 1854,94 лв., представляваща просрочени договорни лихви за периода 21.01.2012г.-15.05.2015г.; сумата от 107,94 лв., неплатена такса, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 24025/2012 г. на Софийски районен съд,ГО, 24 с-в.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 307/18.02.2016г. по т.д. № 2628/2015г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА И. В. Н., действаща като [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 254,23 лв., представляваща сторените от банката разноски в заповедното производство и във всички инстанции в исковото производство, съобразно уважената част от иска спрямо ответника, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на И. В. Н., действаща като [фирма] сумата от 5359,93 лв., представляваща извършените от ответника разноски за всички инстанции, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на В. К. Н. ЕГН [ЕГН] сумата от 5776,59лв., представляваща извършените от ответника разноски за всички инстанции, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|