Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
София, 12.02. 2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Ина Андонова
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4689/2016г.
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Ц., чрез пълномощника и адвокат Ю. С., срещу въззивно решение №166/07.07.2016г. по гр. дело №672/2015г. на Кюстендилския окръжен съд.
В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Твърди се необоснованост на извода на въззивния съд, че ищцата не е доказала да е собственик на процесния имот, тъй като вещният ефект на прехвърлянето на процесната сграда щял да настъпи след осъществяване на останалите елементи от фактическия състав на придобиването, а именно – обособяването на реално определената част като самостоятелна вещ. Процесното мазе се намира в очертанията на сутеренния етаж и е прехвърлено в полза на ищцата с прехвърлянето на целия сутеренен етаж.
Ответниците по касационната жалба С. Д. Ц. и Л. Д. С. /правоприемник на починалия в хода на производството пред ВКС ответник Д. Г. С./ оспорват касационната жалба.
С определение №338 от 13.07.2017г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: дали е необходимо изготвяне на инвестиционен проект за обособяване на самостоятелни жилищни обекти в сграда след като с техническа експертиза е установено, че такива реално съществуват като изпълнени на съответния етаж.
ВКС, състав на ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 451/2015г. по гр.д.№337/2015г. на Районен съд – Дупница. Постановено е друго, с което е отхвърлен искът на С. Д. Ц. против Д. Г. С. и С. Д. Ц. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на избено помещение, част от сутеренния етаж на сграда №1, изградена в поземлен имот, идентификатор 68789.605.94 по КК на [населено място], с площ на имота 207 кв.м. /подробно описан с граници/. Въззивният съд е приел, че съгласно нотариален акт № 6/1981г. Д. З. е дарил на дъщеря си С. Ц. /ищцата/ недвижим имот: сутеренен етаж на жилищна сграда, построена в имот пл. № 423, кв.24 по плана на [населено място] с урегулирано пространство 317 кв.м. За жилищната сграда е бил одобрен архитектурен проект № 219/16.07.1959 г. Със същия нотариален акт З. е дарил на другата си дъщеря В. С. /наследодател на ответниците/ Ѕ идеална част от поземления имот заедно с първия етаж на построената в него жилищна сграда като си е запазил правото да построи втори жилищен етаж върху дарената сграда. С нотариален акт № 160/1997г. В. С. е дарила на дъщеря си С. Ц. /ответница/ 1/2 ид. ч. от дворно място – парцел V-423, кв. 273 по плана на [населено място], ведно с първия етаж на построената в него жилищна сграда. От гласните доказателства е прието за установено, че спорното избено помещение се намира в сутерена, входът за което от 2006г. е по стълба откъм улицата и се ползва от ответниците, които заключили мазето и започнали споровете с ищцата. До тогава входът към мазето е бил откъм сутерена, който се състои от кухня, хол, спалня и спорното помещение. От заключението на техническите експертизи въззивният е приел, че по архитектурния проект, одобрен на 16.07.1959г. жилището на първия етаж съдържа вход със стълбище към сутерена, антре, две стаи, кухня и килер, през който се минава към тоалетна. В сутерена от стълбището се влиза в преддверие, около което са разположени стая, лятна кухня и изба. Процесното помещение е изцяло в очертанията на застроената площ на сутерена. Строителство не отговаря на одобрения проект. Част от посоченото в проекта преддверие на ниво сутерен е преградено и подготвено за преустройството му в баня с тоалетна. Достъпът до процесното мазе е през външна стълба, изградена на тротоара и покрита с ламаринени плоскости. На първия етаж предвиденото с проекта стълбище към сутерена не е изпълнено. На негово място е изградено стълбище към допълнително изградения втори етаж на сградата, както и едно вътрешно помещение с характеристика на складово. Входът към първия етаж е изпълнен на мястото на предвидените с проекта килер и тоалетна. Процесното помещение е свързано функционално със сутеренния етаж, тъй като се намира на този етаж и има врата към коридора на този етаж.Сутеренът е първото ниво в сградата. По отношение на улицата той е изцяло вкопан, а по отношение на двора е изцяло над терена в южната си фасада, предвид денивелация от около 3-3,20м. Конструктивната височина на обекта е 2,60м. Удостоверението за търпимост №116/2013г. е издадено за цялата сграда. В тежест на ищеца при иска по чл.108 от ЗС е да установи правото си на собственост на посочен в исковата молба самостоятелен обект в жилищната сграда, респ.че процесното избено помещение е част от такъв обект. В хода на производството не са събрани доказателства, че това изискване е осъществено– не са представени изискуемите книжа досежно преустройството на сутерена, така че да бъдат обособени помещения – баня и тоалетна, макар да са започнали строителни работи. Дали сградата е изпълнена при спазване на утвърдения проект или в отклонение от него и дали ако е налице отклонение, то е търпимо, не е равнозначно на това дали тази част от сградата е съобразена с действащите норми към този предходен момент на изграждане, когато са действали Строителни правила и норми за изграждане на населени места /Изв., бр. 75 от 18 .09.1959 г./, отменени с Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство - ДВ, бр. 69 от 02. 09.1977 г./ Към този момент сградата е била собственост на едно лице,т.е. не е налице разделяне на заварено жилище, с оглед да се образуват повече жилища, а освен това няма данни сутеренът към 1981г. да е обособен като самостоятелно жилище.
Доколкото не се установява наличие на самостоятелен, от гледна точка и на действащия правен режим, обект на правото на собственост, към който да принадлежи правно и функционално процесното помещение, то по отношение на това помещение не може да бъде уважен иск по чл.108 ЗС. Макар сделката, от която черпи права ищцата, да не е недействителна, вещният и ефект ще настъпи след осъществяване на останалите елементи от фактическия състав на придобиването - обособяването на реално определената част като отделна вещ.
Настоящият състав приема, че изводите на въззивния съд не са в съответствие с ТР№3/2014г.1 ОСГК, ВКС и с решения №211/2012г. по гр.д.№991/2011г.,ВКС, І г.о., и решение №202/2016г. по гр.д.№2008/2016г., ВКС, І г.о. С ТР №3/2014г., ОСГК се прие, че ако към момента на сключване на сделката, реално определението части от недвижим имот, не са фактически обособени, но е възможно обособяването им като самостоятелнен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Разрешиха се спорните въпроси в съдебната практика, които възникват при продажба на реално определена част от по-голяма сграда или жилище и които са свързани с приложението на чл.202 ЗУТ. С ТР се даде отговор и на въпроса, кога е налице правна възможност за такова обособяване, което се свързва с наличието или не на непреодолима пречка за одобряване на инвестиционния проект от гледна точка на действащите правила и норми по устройствения закон. Посочи се какво е предназначението на одобрения инвестиционен проект, а именно да покаже дали реално определената част от обекта, за прехвърлянето на която страните са постигнали съгласие, към този момент отговаря на действащите строителни правила и е правно възможно да възникне като обект на собственост. С решение №202/2016г. се приема, че определящо за валидността или нищожността на една сделка с предмет реална част от сграда е не формалното наличие или липсата на определени актове на длъжностни и технически лица и органи по ЗУТ, а обективното съответствие на обособени реални части с изискванията на благоустройствения закон. При възникване на съдебен спор формалната липса на инвестиционен проект не е достатъчно основание да определи сделката като нищожна. С решение №211/2012г. се приема, че при установено с техническата експертиза по делото фактическо съществуване на самостоятелни обекти на собственост, не е необходим инвестиционен проект за обособяването на им. Такъв е необходим, когато обособяването на отделни обекти в сградата ще възникне в резултат на преустройство.
По основателността на касационната жалба.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. То е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. По начало предмет на делото е спорното материално субективно право – претендирано от ищеца, очертано от заявеното основание и искане, наред с релевираните от ответника правопроменящи или правоизключващи спорното материално право възлражения.Съдът е длъжен да определи точно предметната рамка на спора и правнорелевантните факти и да осигури на страните възможност за тяхното установяване, съобразно правилата на доказване.Въззивният съд е длъжен да разгледа правния спор в рамките на обема във въззивната жалба като се произнесе по иска с оглед на установените правно релевантни факти, имащи значение за съществуването на спорното право и съобразно релевираните от ответника възражения в преклузивните срокове по ГПК. В случая в преклузивните срокове не е въведен спор от ответната страна за това, че ищцата не се легитимира като собственник на сутеренния етаж, респ. на процесното помещение като част от него, тъй като този етаж не представлява самостоятелен обект на собственност и не отговаря на законовите изисквания за такъв както към момента на прехвърлителната сделка през 1981г., така и понастоящем. Ответниците не са се позовали на нищожност на придобивната сделка, от която черпи права ищцата, поради невъзможен предмет. В отговора по чл.131 ГПК те са заявили възражение за придобивна давност по отношение на «избеното помещение», което било изградено като самостоятелно още през 1981г. Първоинстанционният съд е назначил техническа експертиза за установяване дали са налице самостоятелни жилищни обекти в сградата. Заключението на същата е, че в сградата има три жилищни етажа –сутерен и още два, всеки от които отговаря на изискванията на чл.40 ЗУТ и чл.110 от Наредба №7/2003г.В сутерена е предвидена тоалетна, но не е реализирана. Ползва се външна такава. Процесното избено помещение е принадлежност към жилището на сутеренния етаж и влиза в очертанията на етажа и в квадратурата му по нотариалния акт. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е разгледал невъведени своевременно от ответника като спорни въпроси относно материалната легитимация на ищцата /има ли одобрен проект за сутеренния етаж към 1981г./ , която се позовава на придобивна сделка по нотариален акт от 1981г. и е приел и за недоказано да е осъществено това изискване –не са представени книжа за преустройството на сутерена чрез изпълнение на баня и тоалетна. Това се е отразило на правилността на решението. От изложеното и от анализа на събраните по делото доказатества, следва извод, че ищецът, чиято е доказателствената тежест по иска с правно основание чл.108 ЗС, е установил законовите предпоставки за уважаването му. С нотариален акт № 6/1981г. Д. З. е дарил на дъщеря си С. Ц. /ищцата/ недвижим имот: сутеренен етаж на жилищна сграда, построена в имот пл. № 423, кв.24 по плана на [населено място] с урегулирано пространство 317 кв.м. Със същия нотариален акт е прехвърлил на другата си дъщеря - наследодателката на ответниците В. Ц. 1/2 ид. ч. от дворно място ведно с първия етаж на построената в него жилищна сграда. Видно е от СТЕ, че процесното помещение в сградата, етажна собственост, се намира в очертанията на придобития от ищцата сутеренен етаж и представлява неразделна част от него. За този жилищен етаж няма предвидено друго складово помещение или мазе и не е установено такова да се ползва от ищцата. Процесното е принадлежност към нейното жилище и това отговаря на изискванията на чл.40,ал.1 ЗУТ. При тези данни следва да се приеме, че то е единствено складово помещение към жилището, включено е в неговата площ и не може да бъде обект на придобиване по давност в каквато насока са твърденията на ответниците. Освен това не е доказано владение за срок от 10 години до завеждането на иска през 2015г. По делото е безспорно установено от свидетелските показания /свидетелката Л. Г. – сестра на ищцата, собственик на втория етаж/, че ответниците са затворили входа към помещението откъм жилището на ищцата през 2006г. /след смъртта на родителите на сестрите/ и са направили вход откъм улицата, който ползват. Ищцата няма достъп до обекта.
В обобщение следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Това налага касирането му и постановяването по реда на чл.293 ГПК на друго, с което така предявеният иск следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на касатора следва да се присъдят направените за всички инстанции разноски. За настоящата инстанция те възлизат на 80 лева съгласно представения списък и доказателства, а за останалите инстанции разноските възлизат на общо 450 лева. Следователно разноските, които следва да се присъдят на ищцата за всички инстанции, възлизат на 880 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №166/07.07.2016г. по гр. дело №672/2015г. на Кюстендилския окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.108 ЗС по отношение на С. Д. Ц.,гр.София и Л. Д. С., [населено място], /правоприемник на починалия в хода на производството ответник Д. Г. С./, че С. Д. Ц.,гр.К., е собственик на недвижим имот : избено помещение, част от сутеренния етаж на сграда №1, изградена в поземлен имот, идентификатор 68789.605.94 по КК на [населено място], с площ на имота 207 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи на поземления имот по КК : 68789.605.174, 68789.605.93, 68789.605.431, 68789.005.95, 68789.605.195 и ОСЪЖДА С. Д. Ц. и Л. Д. С. да предадат на С. Д. Ц. владението на същия имот.
ОСЪЖДА С. Д. Ц. и Л. Д. С. да заплатят на С. Д. Ц. за всички съдебни инстанции в размер на общо 880 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|