Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   №  89 гр. София, 29.01.2010г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет и осми януари   ,  две хиляди и десета    година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                        ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ     при участието на секретаря Р.Иванова с участието на  прокурора   Раева    . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  717/2009 година.   Производството е по  реда на чл.290 вр. чл. 291 т.3 от ГПК. Образувано е на к. жалба на КУПИППД , Т. д. гр. Пловдив срещу решение №19 от 13.02.2009г по гр.дело № 1210/2008г. на Пловдивски апелативен съд , с което е оставено в сила решение №578 от 09.10.2008г на Пазарджишки окръжен съд по отхвърлен иск на комисията срещу ответниците Р. Д. В. и „В” О. за отнемане на имущество придобито от престъпна д. в полза на държавата. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон . Касаторът оспорва възприетия от съдилищата критерии коя стойност следва да се преценява като значителна спрямо придобитото имущество при обстоятелствата по чл. 3 ал.1 от ЗОПДИППД . Поддръжа се тълкуване на празнота в уредбата , прилагане на аналогии за да се приеме , че при възмездните сделки законът има предвид действителната пазарната стойност , определена чрез съдебна експертиза и установената от Комисията в производството по ЗОПДИППД, а не посочената от страните по контретната сделка придобивна цена на недвижимите имоти в нотариалния акт. Искът неправилно е отхвърлен , като за определяща е сборувана стойността по придобивни документи за да се направи извод , че същата е не е значителна и е под размера на §1 т.2 ЗОПДИППД от 60 000 лева . Съображения са развитии в жалбата и в съдебно заседание от инспектори М. и Ч. , юристи на комисията. Ответниците Р. Д. В. и „В” О. ,, чрез процесуалния си представител , оспорват да е законосъобразен метода за определяне на стойността на придобито недвижимо имущество чрез вещи лица и така да се игнорира отразеното в нотариалните актове, както и действителните отношенията между страните по сделките , които в една част са сключени между роднини и в тази насока са ангажирани свидетелски показания . Съображения са развити в съдебно заседание от адв. П. С определение №504 от 09.05.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , по материалния въпрос за стойността на имуществото при иск за отнемането му , с оглед квалификацията на стойността като значителна по смисъла на чл. 3 ал.1 ЗОПДИППД, с оглед съпоставката на тази величина с дохода при преценката за законен източник по чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД и с оглед необходимостта от тълкуване коя стойност има предвид закона - придобивната , по документи за собственост, или реалната пазарна цена, както и проекцията на този въпрос върху доказателствената тежест в процеса с оглед значението на нотариалния акт като документ . Наблюдаващият прокурор от В. к. п. счита , че касационната жалба е основателна . По жалбата на КУПИППД, Т. д. гр. П.,с оглед основанието на чл. 291 т.3 от ГПК по изведените в нея въпроси , Върховен касационен съд намира следното : В обжалваното решение Пловдивски апелативен съд е разгледал случай , при който Пазарджишки окръжен съд е отхвърлил иска за отнемане на имущество в полза на държавата , доколкото общата стойност на придобитото имущество на лицето ,включващо недвижими имоти ,леки автомобили , суми от отчуждени имоти , и сметки , по придобивни цени е било в размер на 48 050,37лв., а заедно с дяловете в ответното дружество - 50 550,37лева . Макар по делото да е било установено , че съобразно момента на всяка конкретна придобивна сделка сборът от стойности на придобитото е над посочения в §1 т.2 от ЗОПДИППД размер от 60 000 лева и по пазарни цени , заедно с дяловете в дружеството, стойността възлиза на 99 628,21лева, въззивният съд е приел, че няма как без да е оборена материалната доказателствена сила на официалните документи , съдът да приеме цена различна от посочената в нотариалните актове, нито има основание да се прилагат по аналогия други закони при определяне стойността на придобитото имущество, за да се имат предвид пазарните стойности към момента на придобиването му . Тълкуване на чл. 3 ал.1 вр. §1 т.2 ЗОПДИППД е изведено в смисъл ,че ако законодателят е искал да игнорира материалната доказателствена сила на официалните документи , е следвало изрично да регламентира начина , по който да се определя цена на имуществото , различна от посочената в нотариален акт , както е направил в гл. ІІІ на отменения ЗСГ . След като е приел да не е налице първата от трите изискуеми материални предпоставки на чл. 3 ал.1 от ЗОПДИППД, а именно придобитото да е на значителна стойност , въззивният съд не се е занимал с останалите предпоставки и не е обсъждал наличието им по същество ,нито е изследвал въпроса за конкретното основание по чл. 4 ал.1 от ЗОПДИППД спрямо процесните придобивни и прехвърлителни сделки ,в която насока страните са поддържали спорни твърдения . Даденото от Пловдивски апелативен съд тълкуване на закона е неправилно . Докато придобивната цена при закупуването на недвижим имот е величината , по отношение на която страните по сделката са постигнали съгласие и същата е пряко обусловена от субективната им воля ,то стойността на имуществото ,предмет на същата сделка, независимо от формата на нейното легализиране , е величина обективна . Обвързвайки правното основание за отнемане на имущество в полза на държавата със стойностен критерии , законът налага тълкуването му като обективен , тъй като се касае за уредба на фактически състав. Не е необходимо да се прибягва до аналогия с други закони , за да бъде изведен този смисъл, нито се касае за празнота. Фактът от действителността ,който следва да бъде подведен под хипотезата на чл. 3 ал.1, предл. първо на ЗОПДИППД, е стойността на имуществото за проверявания период като обективна величина , а не цената по отделните сделки като показател за приход на конкретното лице. Критерият на §1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД се отнася до придобитото имущество като цяло през проверявания период , а не до всяка отделна имуществена единица . Стойността е сборна , но е пазарната , реално съобразена към момента на придобиване на процесната движимост или недвижимост , а стойността на парите е номиналната , т.е за всеки елемент от актива на имуществото се преценява по отделно този показател , за което и комисията в предварителното производство ,а и съда след предявяване на иска , е правилно да ползват заключение на вещи лица икономисти. По аргумент от чл. 4 ал.1 ЗОПДИППД същата величина съставлява сбор от стойността на придобитото,относима и съпоставима към една друга обективна , подлежаща на конкретна преценка и доказване величина , а именно доходите от законен източник към съответния момент на придобиване, на базата на съотношение в брой минимални работни заплати за страната. За обстоятелство , изключващо стойностен признак в това съотношение , може да става дума единствено когато държавата е прехвърлила възмездно на лицето определено имущество. В този случай приоритет следва да има правилото, че като страна по сделката държавата не може да се ползва срещу ответника от твърдения за друго правно положение , освен вече установеното между тях във връзка разменната стойност , въпреки критерия на специалния закон. Различно е положението при заявената като платена и получена в нотариален акт цена по възмездна сделка между лицето ответник по иска за отнемане и друг гражданскоправен субект. Държавата нито участва в сделката им, нито закон я обвързва да счита отразената цена за официално удостоверение. Официално удостоверени от нотариуса са единствено частните изявления на явилите се пред него лица. В тази връзка нотариалният акт не съставлява официален документ за стойността на сделката, за да е нужно законодателят изрично да извежда специално правило за целите на друг закон, по презумпция или като средство за оборване на официално удостоверени обстоятелства при облекчена тежест. Поначало неправлилно въззивният съд е извел съображения по тълкуване на материален закон от процесуалната норма на чл.179 от ГПК (чл. 143 ал.1 от ГПК (отм) ,без да съобрази ограниченото приложно поле на обвързващата доказателствена сила . Щом ЗОПДИППД е въвел критерии за „значителна стойност” на имуществото , касае се за величина извън волята на страните по прехвърлителните сделки и извън съдържанието на нотариалните актове във връзка с придобивната цена като съществен елемент на договора , предмет на официално удостоверени волеизявления на частни лица . Предвид гореизложеното ,касационната жалба на КУПИППД, Т. д. гр. Пловдив е по същество основателна и решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено . Плавдивски апелативен съд не е обсъдил по същество основанието на иска ,което е съществено процесуално нарушение. Нарушението е допуснато поради неправилния извод, че имуществото на ответника е под прага, въведен от закона като „значителна стойност” . Това налага връщане на делото на въззивния съд , за ново разглеждане. Изложените в настоящето решение съображения по тълкуването и прилагането на закона, въззивният съд следва да има предвид при разрешаването на спора във връзка с отнемане в полза на държавата на лично придобито и вложено в дружествено участие движимо и недвижимо имущество на ответника Р. Д. В. , което имущество е на значителна стойност и следва да се обсъдят доказателствата , доводите и възраженията на страните по основанието на чл. 4 ал.1 вр. чл. 3 ал.1 , по реда на чл. 28 ал.1 вр. от ЗОПДИППД(дв бр.19 от 01.03.2005г) Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение №19 от 13.02.2009г по гр.дело № 1210/2008г. на Пловдивски апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: