Р Е Ш Е Н И Е № 50128 София, 05.01.2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на двадесети и осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ с участието на секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1080/2022 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ EАД, [населено място] за отмяна на решение № 473 от 09.11.2021 по в. гр. д. № 218/2021 г. на Бургаски окръжен съд, потвърждаващо решение № 278 от 13.05.2021 г. по гр. д. № 5206/2020 г. на Бургаски районен съд, с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на Х. И. Н. от [населено място] месечна сума в размер на 75.22 лв. – имуществена вреда в резултат на ПТП от 19.09.2010 г., представляваща разликата между минималната работна заплата за страната за 2020 год. от 610 лв. и определената на ищцата инвалидна пенсия от 169.96 лв. и присъдените й обезщетения от 150.85 лв. и 213.97 лв. по гр. д. № 1787/2014 год. и № 40/2018 год. на БРС, считано от 01.08.2020 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на месечното задължение от 75.22 лева, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане. Искането за отмяна на посоченото решение е аргументирано с твърдението, че същото противоречи на предходно влязло в сила решение № 260587 от 05.11.2020 г. по гр. д. № 23/2019 г. на Бургаски районен съд, потвърдено с решение от 26.03.2021 г. по в. гр. д. № 2780/2020 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Х. И. Н. срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ EАД иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 19.09.2010 г., представляващо разликата между минималната работна заплата за страната за 2019 г. и получаваните от ищцата социална пенсия за инвалидност и месечни застрахователни обезщетения, присъдени й с решенията по гр. д. № 1787/2014 г. и по гр. д. № 40/2018 г. на Бургаски районен съд, считано от 02.01.2019 г. до настъпване на ново обстоятелство или основание за прекратяване на плащането. Молителят счита, че противоречието между двете решения се изразява в това, че с решението по гр. д. № 23/2019 г. със сила на пресъдено нещо вече е била отхвърлена претенция на ищцата, идентична с тази, предмет на гр. д. № 5206/2020 г., доколкото отхвърлителният диспозитив на същото обхваща част от вземанията, предмет на следващото дело. В молбата за отмяна се поддържа противоречие на атакуваното с нея решение и с друго предхождащо го влязло в сила решение между страните, а именно – решение от 02.07.2012 г. по гр. д. № 1564/2011 г. на Бургаски окръжен съд, потвърдено с решение № 96 от 22.10.2012 г. по в. гр. д. № 251/2012 г. на Бургаски апелативен съд поради това, че съдът не е отчел определеното в него съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Х. И. Н. в размер на 30%. Ответницата – Х. И. Н. от [населено място] – оспорва молбата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 28.03.2022 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на отмяна и в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, т. 4 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да е налице основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, необходимо е наличието на влезли в сила противоречиви съдебни решения, които са постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание, т. е. необходимо е пълно субективно и обективно тъждество между делата, приключили с постановяване на противоречивите решения. Съгласно постановките на т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС: Фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. В настоящия случай субективното тъждество е доказано. И двете решения са постановени по дела, по които страните са едни и същи – ищца е Х. И. Н. от [населено място], а ответник – настоящият молител „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ EАД, [населено място]. Липсва обаче обективно тъждество между делата. Предмет на всяко от двете дела е присъждането на обезщетение за имуществени вреди, представляващо разликата между минималната работна заплата за страната и получаваните от ищцата социална пенсия за инвалидност и присъдените й застрахователни обезщетения, което обезщетение е претендирано за различни периоди. Неоснователно в тази връзка е твърдението на молителя, че периодът на претенцията, предмет на гр. д. № 5206/2020 г. на БРС се обхваща от периода на претенцията, предмет на гр. д. № 23/2019 г. на БРС. С решението по гр. д. № 23/2019 г. предявеният от Х. И. Н. иск за присъждане на претендираната сума е отхвърлен, считано от 02.01.2019 г. до настъпване на ново обстоятелство или основание за прекратяване на плащането, а с решението по гр. д. № 5206/2020 г. искът на същата е уважен, считано от 01.08.2020 г. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на месечното задължение от 75.22 лева. Уважаването на претенцията по второто дело е аргументирано с настъпилото ново обстоятелство, а именно – определянето на нов размер на минималната работна заплата за страната с ПМС № 350 от 19.12.2019г., считано от 01.01.2020 г. Следователно, при наличието на настъпило ново обстоятелство, периодът, за който е отхвърлена претенцията на ищцата с решението по гр. д. № 23/2019 г.., е от 02.01.2019 г. до 01.01.2020 г., т. е. до настъпването на новото обстоятелство. Периодът на претенцията по новото дело обаче не се включва в този период, както неоснователно се твърди в молбата за отмяна, а го следва. Оттук и изводът, че съотношението между предметите на двете решения не е на обусловен и обуславящ по смисъла на разясненията в цитирания тълкувателен акт. Макар да липсва изрично позоваване в молбата за отмяна, необходимо е да се посочи, че отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК не може да обоснове и различният начин, по който в двете процесни решения е разрешен въпросът допустимо ли е изменение на присъденото на ищцата обезщетение за имуществени вреди при промяна на минималната работна заплата за страната, тъй като противоречието по този въпрос (свързано с приложимостта или не на т. 7 от ППВС № 4/1975г.) е само в мотивите на решенията, а съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС те не се ползват със сила на пресъдено нещо. Независимо, че разрешаването на този въпрос неминуемо се отразява върху диспозитива на двете решения, същият не става част от предмета на делото, респ. не се ползва със сила на пресъдено нещо. Именно поради това, всеки съд може да извърши собствена преценка на доводите на страните и на събраните по конкретното дело доказателства и да достигне до различни правни изводи по посочения въпрос, като противоречивото му разрешаване не е основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на едно от тези две решения. (В същия смисъл е решение № 32 от 14.04.2022 г. по гр. д. № 5107/2021 г. на I г. о.) Противоречие като основание за отмяна по чл. 304, ал. 1, т. 4 ГПК не е налице и между атакуваното от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ EАД решение и постановеното между страните първоначално решение от 02.07.2012 г. по гр. д. № 1564/2011 г. на Бургаски окръжен съд, потвърдено с решение № 96 от 22.10.2012 г. по в. гр. д. № 251/2012 г. на Бургаски апелативен съд по въпроса за приноса на ищцата за настъпване на вредите. С решението, чиято отмяна се иска, съдът не е отрекъл принципно съпричиняването на първоначалните вреди от страна на пострадалата ищца, но е приел, че предмет на повдигнатия пред него спор са нововъзникнали имуществени вреди, които не са в причинна връзка с поведението й. Освен това, между двете дела липсва обективен идентитет. Претенцията за имуществените вреди, изразяващи се в разликата между минималната работна заплата за страната и получаваната от ищцата социална пенсия за инвалидност и присъдените й застрахователни обезщетения, не е била предмет на гр. д. № 1564/2011 г. Тази претенция е заявена едва през 2018 г. – предмет е на образуваното гр. д. № 40/2018 г. на Бургаски районен съд, като същата е уважена с постановеното по него решение № 2546 от 10.12.2018 г., потвърдено с решение № IV-36 от 25.04.2019 г. по в. гр. д. № 240/2019 г. на Бургаски окръжен съд (влязло в сила поради оставяне на подадената срещу него касационна жалба без разглеждане). С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Независимо от посочения изход на делото, поради липса на заявено искане от ответницата не се обсъжда въпросът за дължимостта на разноски за настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ EАД, [населено място] молба по чл. 303, ал. 1, т. 4 ПК за отмяна на решение № 473 от 09.11.2021 по в. гр. д. № 218/2021 г. на Бургаски окръжен съд, потвърждаващо решение № 278 от 13.05.2021 г. по гр. д. № 5206/2020 г. на Бургаски районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: