Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          № 857                                                 София   30.11.2009г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на десети ноември през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ ИВАНОВА      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 2574 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290,във вр. с ч.291 т.3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Е. А. З. от гр. С.,чрез процесуалния си представител-адвокат М. против въззивно решение № 200 от 22.04.2008г.по в.гр.д. № 8 по описа за 2008г.на Смолянски окръжен съд, с което е отменено решение № 609 от 20.11.2007г.по гр.д. № 641/2007г. на Районен съд Смолян и вместо това е постановено друго,с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ. Искането е за отмяна на въззивния акт като неправилен, постановен в противоречие със закона и за решаване на въпроса по същество като бъде уважен предявения иск. С определение № 110 от 30.12.2008г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,като е счел,че е налице противоречиво произнасяне от съдилищата по въпроса за писмените доказателства,с които се установява правото на собственост в исковото производство по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ и по-специално-дали представянето на другите писмени документи, изброени в чл.13 ал.3 от ЗВСГЗГФ,съдържащи индиция за притежаването на г. , извън нотариалните и крепостните актове са достатъчни за доказване на вещни права. В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпило е писмено становище от ответната страна- ОС”ЗГ”гр. Смолян,с което се оспорва основателността на подадената касационна жалба и се изразява желание -въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: С постановеното въззивно решение е отменено решение на СмРС и вместотова- е постановено друго,с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск от Е. А. З. по отношение на ОС”ЗГ”гр. Смолян , Д. л. Славейно и Р. управление на г. Смолян, с правно основание чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ,за признаване на установено,че наследниците на И. М. М. ,починал на 6.11.1998г.- имат право на възстановяване на собствеността върху 14 дка гора в землището на с. В., община С.. За да постанови решението си –въззивният съд е приел, че ищцата-при условията на главно и пълно доказване не е установил правото на собственост в полза на своя наследодател по отношение на претендираната гора. Мотивирал се,че приложеният списък към искането на кмета на с. С.,отправено до министъра на земеделието и държавните имоти да се предостави като балталък гората в Имаретското по реда на чл.18 от Закона за горите-не легитимира наследодателя на страната като собственик на имота, първо защото не е посочено в коя местност се намират процесните гори и второ-с вписването в списъка не настъпва транслативния ефект на собствеността. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в незачитане на доказателствената сила на представеното заявление от 1936г. от кмета на с. С.,отправено до министъра на земеделието и държавните имоти,който е от вида на примерно изброените документи в чл.13 ал.3 от ЗВСГЗГФ. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 т.2 от ГПК,поради представени шест решения на районен съд Смолян/по гр.д. № 591/07г.,по гр.д. № 484/07г., по гр.д. № 411/07г.,по гр.д. № 975/06г.,по гр.д. № 391/07г.и по гр.д. № 90/07г./, както и едно решение на Окръжен съд Смолян-по гр.д. № 517/07г.,постановени в производство по чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ- в които е прието,че учредителният протокол за учредяване на кооперация от горовладелци в съществуващи ревири,придружен със списък на горопритежателите,както и списъците на съпритежатели от съответния ревир -са годно доказателство, установяващо собственически права към един минал момент. Така постановените решения-обаче не касаят идентичен с настоящия случай,поради което практиката в тях е неприложима към висящия спор. Релевантно по исковете с правно основание чл.13 ал.2 от ЗВСГЗГФ е установяването на придобиването на правото на собственост върху имоти,попадащи в приложното поле на закона и одържавяването на тези имоти след 1944г.по някои от актовете по чл.2 от закона. Правото на собственост може да се установява-както с нотариални и крепостни актове,така и с някой от примерно изброените писмени документи по чл.13 ал.3 от закона,като това-дали последните установяват конкретни вещни права-се преценя съобразно нормативната уредба, действала към съставянето им и съобразно посоченото в тях,като преценката се прави с оглед на всички ангажирани по делото доказателства. В случая –представеното от ищацта/сега касатор/ в хода на производството - Заявление от 1936г. от кмета на с. С.,отправено до министъра на земеделието и държавните имоти,което съдържа искане - да бъде „дадена като балталък гората Имаретското, съгласно чл.18 от Законъ за гората” и приложеният към него Списък, който явно не е в цялост,съдържащ имена и срещу тях цифри и отбелязване”да”-без да е ясно за какво се отнасят-не са годни доказателства,въз основа на които да може да се направи извод,че наследодателят на страната е притежавал право на собственост по отношение на процесните 14 дка гори. Съгласно цитирания чл.18 от Законъ за гората/от 1927г.,който е бил в сила към посочената в заявлението- 1936г./се предвижда възможност”на населените места въ новите земи, които се намиратъ всредъ или край държавните гори и няматъ свои общински или частни гори, или иматъ такива въ недостатъченъ размеръ, се отстъпватъ като балталъци, части отъ държавните гори, които се намиратъ въ землището имъ, въ размеръ до 20 дка на домакинство.” Балталъците са гори,които са отстъпени от древно време от държавата на някой град или село,отначало на населението,а после-на общината като юридическо лице.п Тези гори са били дадени –или от турската власт /заварени с този статут при освобождението - т.нар.”метруке”по Закона за заемите от 1609г./или отстъпени от новата българска държава. Тези гори са били извадени от обръщение и са имали строго определено предназначение - да се ползват от населението на съответната община. Според описанието на правомощията,които са имали общините по отношение на балталъците се прави извод,че те покриват съдържането на едно ограничено вещно право, а именно правото на ползване,поради което тези гори не подлежат на възстановяване по реда на ЗВСВЗГФ /в този смисъл е и §5 от ПЗР на ЗВСВЗГФ/. В случая следва да се има пред вид не само,че балталъците не подлежат на възстановяване,но и че документът, на който се позовава страната е само едно заявление,с което е направено искане от кмета за предоставяне като балталък на посочената гора,като по делото няма доказателства-за това какво е било произнасянето по това искане от страна на държавата. С оглед на изложеното,настоящият съдебен състав намира за правилен извода на въззивния съд за това,че с представените доказателства ищцата/сега касатор/ не е установила при условията на пълно и главно доказване правото на собственост в полза на своя наследодател досежно гората,чието възстановяване претендира,поради което обжалвания акт следва да бъде оставен в сила. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 200 от 22.04.2008г.по в.гр.д. № 8 по описа за 2008г. на Смолянски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.   2.