Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр. София, 18.06.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Петя Шишкова при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Атанасова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 331 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител Ц. З. З. против решение № 9 от 14.01.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1246/2018 г. С жалбата е въведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че определеният размер на лишаване от свобода и приложението на чл. 66, ал. 1 НК не съответства на завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца, а генералната и индивидуалната превенция могат да бъдат постигнати единствено с ефективното му изтърпяване; че решението на въззивния съд за условно осъждане е немотивирано; че подсъдимият е допуснал особено грубо нарушение на правилата за движение по пътищата и неговото поведение е единствена причина за пътнотранспортното произшествие, довело до настъпилите вредни последици (смърт на едно лице, телесни повреди на три лица, увреждане на недвижимо и движимо имущество); че деецът е управлявал моторното превозно средство без обезопасителен колан и не е съобразил поставените пътни знаци; че въззивният съд е приел небрежност при безспорни факти за проявена самонадеяност от страна на подсъдимия. Направено е искане за увеличаване на размера на наказанието лишаване от свобода и отмяната на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание повереникът (адв. С.) поддържа жалбата с целия обем от доводи, изложени в нея. Изразява същото становище и в качеството си на повереник на частния обвинител Б. И. Д., действаща лично и като законен представител на С. З. П.. Повереникът (адв. П.) на частния обвинител М. Г. М. счита, че жалбата е неоснователна. Защитникът (адв. Р.) на подсъдимия Я. Т. Т. намира, че липсват касационни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че наказанието не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 12.07.2018 г. на Окръжен съд–Монтана по н. о. х. д. № 134/2018 г. подсъдимият Я. Т. Т. е признат за виновен в това, на 4.09.2016 г. в [населено място], при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил с ДК [рег.номер на МПС] с прикачено ремарке, като е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 ЗДП и чл. 137а, ал. 1 ЗДП по непредпазливост да е причинил смъртта на З. П. З., средна телесна повреда на Т. Г. А., на М. Г. М. и на Н. В. И., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б” вр. ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от правото за управлява моторно превозно средство за срок от три години. Съдът се е разпоредил с веществени доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. Касационната жалба е неоснователна. Тя съдържа оплакване за явна несправедливост на наказанието, наложено след проведената диференцирана процедура пред първоинстанционния съд по гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Доводите за несъответно индивидуализирано по размер наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК и незаконосъобразно приложение на чл. 66, ал. 1 НК не могат да бъдат възприети. Те са били представени пред въззивния съд, който достатъчно аргументирано ги е отхвърлил, без да е игнорирал или подценил относителната тежест на обстоятелствата с отегчаващо влияние, които отново са повторени от жалбоподателя. Определеното по размер наказание на подсъдимия Т. държи сметка за специфичната обществена опасност на конкретното деяние и на дееца предвид броя на пострадалите лица, предходното поведение на подсъдимия като водач, очертаващо негативен детайл в личността и вредните последици извън съставомерните. Белезите на пътната обстановка обаче също имат значение при преценката на тежестта на допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата, респ. при избора на справедливо наказание за престъплението. Наред с отегчаващите обстоятелства по делото са били установени редица смекчаващи отговорността, които не са могли да бъдат пренебрегнати от Софийския апелативен съд – чисто съдебно минало и инцидентност на случая в житейския път на подсъдимия, последователно изразявано съжаление и искрено поднесени извинения, обективиращи критична преоценка на извършеното, добросъвестно процесуално поведение. Към тази категория следва да се добавят и положителните характеристични данни, извлечени от трудовата активност и семейното положение на подсъдимия. Комплексната преценка на съвкупността от релевантни обстоятелства на деянието и дееца са мотивирали и законосъобразното разбиране на въззивния съд, че за постигане на личната и генерална превенция не се налага ефективно изтърпяване на наложеното лишаване от свобода, тъй като поправянето на подсъдимия Т., както и останалите цели по чл. 36 НК могат в нужната степен да бъдат обезпечени и с отложеното изпълнение по реда на чл. 66, ал.1 НК за продължителния срок от четири години. С оглед на това Върховният касационен съд намира, че не е изправен пред случай на явна несправедливост и с условното осъждане на подсъдимия. При отсъствието на касационно основание, обжалваното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл.354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от 14.01.2019 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1246/2018 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: